Романтичната красота на Тревненския Балкан

Със съпругът ми отдавна си правим планове, че един ден като се пенсионираме, ще се махнем оттук. Незнам дали ще го направим наистина, но открай време си мисля, че Трявна е един от възможните ни нови домове в бъдеще. Предполагах, че много ще ми хареса, но никога не бях стъпвала там, главно заради отдалечеността му от столицата. Е, при поредното сливане на четири почивни дни, решихме че моментът е дошъл и се отправихме натам. Всъщност не точно натам, а към едно селце на 12 км от града, което допълнително спомогна за моето "влюбване" в този край. Запътихме се към  http://www.kalinahouse.com/, която се намира в с.Горно Дамяновци.

Това село даже не фигурира на по-старите карти, предполагам е било някаква махала, която в последствие са "нарекли" село. Човек трябва да пътува по светло, иначе не е ясно дали изобщо ще намери пътя, а и няма хора, които биха могли да го насочат.

 

 И там някъде горе, където съвсем не вярвате, че може да завиете, завивате и стигате....красота, спокойствие и кристален въздух....И някак неочаквано на цялата тази картинка, се появява къщата, която наистина предлага всякакви удобства за една чудесна почивка-огромен затревен двор, малко поточе, мостче и няколко обособени кътчета за кафе, вечеря, четене на книжки или за игра....Всичко е изпипано до най-малката подробност, нищо не е в повече, нищо не е в по-малко.
Разходката из околността е истинска радост за душата- няма никой, никъде не пуши коминче, няма коли.

Дъждовното време не ни спря да се разходим и из Трявна, с нейните къщички и дворове, запазили духа на Възраждането.

Площадът с Часовниковата кула, Старият мост, църквите, чешмичките, сградата на Общината, озеленените алеи, цветята, минало и настояще.

Няма да разказвам за историята и музеите на този уютен град, пътеводителите са навсякъде. Само ще споделя своите снимки за спомен и ще затвърдя желанието си един ден евентуално да стана част от него.