четвъртък, 28 юли 2011 г.

Паста с домати, патладжани и гриловани пилешки филенца

Вкарала съм се в страшен филм,чийто край не е още ясен, но все пак трябва и да се яде:)
Понеже мъжът ми вече протестира на моите вегетариански ястия, този път към зеленчуковата рецепта добавих и пилешко месо. Иначе самата идея взех оттук. Изкуши ме вкусът на любимите ми патладжани заедно с друга моя любимка- пастата;)





Необходими продукти:


* 400 г паста (аз избрах талатели);
* 2 с.л зехтин;
* 300-400 гр. пилешки бон филета;
* 1 голям патладжан, нарязан на кубчета;
* 2 скилидки чесън, ситно нарязани;
* 4 големи домата, едро нарязани;
* 1 шепа магданоз;
* сол, пипер на вкус



Приготвяне:
Изключително лесно, точно както обичам:)
Сваряваме пастата, като междувременно запържваме патладжана за 5 мин в сгорещения зехтин. Овкусяваме със сол и черен пипер, слагаме чесъна и пържим още малко. Добавяме доматите и магданоза и задушаваме още малко.
Отделно запичаме на грил предварително обработените със сол, пипер и соев сос пилешки филенца. След като приключим с тази част, ги нарязваме на кубчета и ги прибавяме към соса.
След това добавяме готовия сос към сварените талятели и консумираме.
Ястието е хубаво и студено!


Пожелавам на всички хубав уикенд и последваща работна седмица, за онези, които ще работят.
На всички останали, също като мен, желая весела ваканция, солени морски вечери или кристален планински въздух и хубави мигове с близките!

Отивам да стягам куфарите на моето кралско воинство и утре с бодра крачка да тръгнем към вторият си семеен опит за кратка почивка това лято! Надявам се да е по-сполучлив от първият, когато нашето малко съкровище не одобри методите ни и ни принуди да приключим по-рано от планираното:-)

понеделник, 25 юли 2011 г.

За първата награда

В края на миналата седмица, получих първата си наградка от Диана...
Изумлението ми беше огромно, тъй като отскоро се подвизавам в пространството, а и като знам какви фурии се вихрят тук, учудването ми беше още по-голямо.
Въпреки това, не мога да отрека, че много се зарадвах-признание от Диана, си е ОГРОМНО признание:-)
Разбрах, че е хубаво, да предам наградата нататък, въпреки че ми е трудно да реша на кого. Хората, които най-често надникват в блога ми, вече са получили такива от другите номинирани:-)
Затова просто искам да изкажа благодарност на всички, че споделяте хубавите си творения и по този начин ставате вдъхновители на хора като мен.
Не ме бива много в хубавите думи (аз съм човек-практик и мога да се изразя по-скоро с формула, отколкото с думи), но наистина съм впечатлена от нещата, които правите и ви благодаря от сърце.
За всички вас е и този нов обитател на моя дом, който се оглежда наоколо и събира енергия и топлина от слънцето и ни радва с присъствието си. И аз като него гледам, чета и бера от вашите плодове и радвам себе си и близките ми с вашите творения:




Предавам чрез него тази награда на Еос, Елена и Илиана.


Днес имам и още един повод да почерпя:
На днешния ден, преди 13 години, със съпругът ми тръгнахме по "трънливия" път на брака и продължаваме успешно да се държим здраво един за друг без това да изисква големи усилия- просто се случва както често се случва в природата- въртим и се движим като две отделни нишки, но все пак в една посока и с една цел:-) Също като тях:


Отглеждаме с любов своите три млади стръкчета и се опитваме да се радваме на дребните неща от живота.




Пожелавам си още много по 13, изпълнени с щастливи мигове и много приятели:)

петък, 22 юли 2011 г.

Акцент на масата

Идеята видях в едно немско списание от 2005 година.
Състои се в това, че всяка салфетка се декорира със стръкче цвете, захванато с шарена щипка. Когато правих кошничката си за принадлежности , бях купила едно пакетче щипки, от които останаха доста и се чудех какво да ги правя. Реших да е това. За целта използвах допълнително детски водни боички и моливи. Рисуването върху тях е изцяло плод на въображението и и няма никакви специални изисквания.

Ето го и резултата:




Запленена от тази идея, дъщеря ми реши също да направи своя щипка:)
Ето я:-) :


Незнам какво смята да защипва с нея, но със сигурност и намерих занимание за половин час;-)

вторник, 19 юли 2011 г.

Печени домати с кускус

Горещите дни не ни оставят на мира и се налага непрекъснато да мислим как да се освежим. В такива моменти е хубаво човек да хапва по-лека храна, за да не затормозява и без друго затормозените ни тела;-)



Предлагам ви една рецепта за вкусна лятна вечеря, а именно Печени домати с кускус:

Идеята взех оттук, като отново някои продукти пропуснах, други замених според наличностите у дома.

Необходимите продукти са:

* 4 по-едрички домата;
* 100-тина грама кускус;
* 1 ситно настъргано парче джинджифил ( около 5 см);
* 2 скилидки чесън;
* 50 гр стафиди;
* 3-4 с.л. зехтин;
* 50 гр. бадемови ядки, на ситно;


Начин на приготвяне:

В 150мл вода поставяме джинджифила и чесъна и оставяме на котлона докато заври. Добавяме кускуса и след 3-4 минути премахваме. Добавяме стафидите и ядките и овкусяваме със сол и пипер по желание.
На доматите изрязваме капачетата и ги запазваме. Издълбаваме ги отвътре и ги пълним със сместа от кускус. Похлупваме ги с капачетата, поставяме ги в съд за печене и около тях изливаме доматения сос. Пекат се в предварително загрята около 200 градуса фурна за около 25-30 минути.
Невероятно вкусни и много лесни за приготвяне.

Добър апетит!

събота, 16 юли 2011 г.

Морски гледки

Изненадващо за мен се появи оферта за дълъг уикенд без деца. Не чаках дълго да ме молят да разпуснем на един самотен плаж в слънчева Гърция.
Мястото е в покрайнините на Kalandra, малко, смотано селце ( макар да се води град) на Халкидическия полуостров. Къщата е на самия морски бряг и единственото, което правя по цял ден е това:

Зяпам напред


Наляво


Надясно


Чета книжка, после се появява някое плавателно средство, поглеждам го


След това го поглеждам по-отблизо


Или се разхождам из комплексчето


И се наслаждавам на зеленината, въпреки нечовешките температури


Слизам за малко мокра свежест до самотния плаж


И отново наблюдавам преминаващите лодки и корабчета




Или просто почивам


А вечер след кратка разходка до селото, хапваме рибка в единствената кръчма там, на малкия площад, където хората се събират да поприказват.





От всичко казано дотук, става ясно, че съм попаднала в едно кътче от рая и само тишината, спокойствието и хубавите гледки са неотлъчно с нас:)

Ех, да можеше по-често човек да получава такива възможности....

Пожелавам на всички слънчеви почивни дни, изпълнени с красиви гледки, вкусна храна и близки хора!!!


понеделник, 11 юли 2011 г.

Студена лятна супа

В летните горещини имаме нужда от повече течности и повече прохлада, а какво по-добро от двете наведнъж. Още по-добре се получава, ако с всичко това можем и да се нахраним.
Освен тараторът, който си е класика през лятото, ето още едно свежо предложение, което се приготвя буквално за минути.

Студена супа от зелен фасул, моркови и джанки:





Необходими продукти:

*200 грама зелен фасул;
*5-6 джанки;
*1 малка глава кромид лук, нарязан на полумесеци;
*1 морков на кръгчета;
*1 домат ( може и доматен сос);
*3-4 скилидки чесън;
*сок от лимон, сол;

Почистеният фасул се поставя във вряла вода. Добавя се морковът, лукът, чесънът и джанките и се варят до поомекване. Добавя се нарязаният на дребно домат и се подправя със солта и сокът от лимон. След около 5 минути се отстранява от котлона.

Консумира се студено и носи истинска прохлада като основно ястие или между храненията.

сряда, 6 юли 2011 г.

Сладкиш с ягоди и извара

Тази рецепта я "откраднах" от фантастичния блог на Диана- Опитайте.....




Благодаря много за чудесната идея- не ми беше хрумвало да използвам изварата за десерти. Единствената разлика при мен е, че вместо череши сложих ягоди ( всъщност направих два сладкиша: един с череши и един с ягоди). Показвам ягодовия, тъй като след хубавите снимки на Дианка с черешките, няма как да сложа моите:) И тъй като след сладкото от череши, което забърках тези дни, останах още малко реших да ги оползотворя по най-добрия възможен начин. Но да се върнем на рецептата, която съм спазила точно:)




Продукти:

120 гр. масло;
1 пакет маслени бисквити;
500 гр. ягоди;
250 гр. извара;
3 яйца;
1ч.ч. захар;
20-тина мл прясно мляко;
1 ванилия

Прави се подложка от натрошени бисквити и 2/3 от маслото, която се разстила в подходящ съд за печене. отгоре се нареждат измитите ягоди. Изварата се разбърква заедно с млякото и остатъка от маслото до получаването на гладък крем. Отделно се разбиват яйцата със захарта и с непрекъснато разбъркване се добавят към изварата. С така получения крем, се заливат плодовете и се пекат на около 170 градуса за 30 минути и след това за още 15-тина минути на около 150 градуса.





След изстиване се реже и смея да твърдя, че това е едно прекрасно лятно десертче;)

Благодаря ти още веднъж, Диана, за хубавата идея. Надявам се нямаш нищо против, че я пробвах и споделих:)

вторник, 5 юли 2011 г.

Сладко от бели череши

Сладкото от бели череши е един от любимите ми спомени от детството...Нямаше как да не опитам:)




Октомврийските температури тази неделя, провалиха плановете ни. Бяхме решили са оберем черешата и да направим сладкото, но дъждът развали всичко. По тази причина се наложи понеделнишки да се занимавам с това, без наличието на пъргав мъж, който да се катери по дървото:) От друга страна приготвянето на сладко не е нещо, което съм правила досега и имах известни притеснения за крайния резултат. Всичко обаче мина идеално. Приготвях го по две рецепти, като в крайна сметка за по-удачна смятам втората ( при първата се приготвя захарен сироп, в който черешите престояват 4-5 часа и след това се вари до готовност). Ето и самата втора рецепта:





Необходими продукти:

1кг череши;
1 кг захар;
1 пакетче лимонена киселина;
200 мл вода

Приготвяне:

Черешите се измиват и се премахват костилките. След това в тенджера се слагат ред череши, ред захар и се оставят около час да преседят, за да могат черешите да пуснат сока си. Добавя се водата и съдът се поставя на умерен огън. Периодично се разбърква и се премахва образувалата се отгоре пяна. Вари се до почти пълна готовност (проверява се по метода на капка върху порцеланова паничка). Малко преди да се премахне от котлона, се добавя лимонената киселина и се разбърква. Налива се горещо в бурканчета, които се поставят с капачката надолу докато изстинат.





Това е един добър начин да подсигурим студените зимни дни с вкусно домашно сладко за закуска:)

понеделник, 4 юли 2011 г.

Хотелът на сладко-горчивите спомени





Това е заглавието на една от хубавите книги, които напоследък прочетох. Последните 2-3 месеца попадах все на романи, които не си струва особено да бъдат коментирани, с изключение на „Елегантността на таралежа“ , но за нея просто думите не ми стигаха (доста интелектуална, но и доста красива книга). Но да се върнем на "Хотелът..."




Историята е действителна и се развива паралелно по време на Втората световна война и през 1986г., когато Хенри загубва съпругата си. Със синът си трудно намират общ език, до момента, в който съдбата го отвежда до мястото, което се превръща в мост между него и синът му. Един японски чадър го връща в далечната 1942г. Хенри е от китайски прозход и заедно с японското момиче Кейко, са единствените различни деца в престижно сиатълско училище. Това го кара да се чувства чужденец в собствената и страна, тъй като е обект на непрестанни подигравки от страна на съучениците, а в същото време не е добре приет и в китайската общност, защото не посещава китайското училище. Приятелството между двамата прераства в невинна любов, а това води след себе си срив и в отношенията му с родителите. След интернирането на Кейко и семейството и в лагер, където те са принудени да живеят в много тежки условия, животът на двамата се разделя, но им остава надеждата, че войната няма да трае вечно и те отново ще бъдат заедно.
Разказвайки тази история на синът си, той успява да стопли отношенията със сина си, даже повече отколкото е очаквал. И всичко това се случва на фона на сиатълската джас сцена през 40-те години. Препоръчвам я!



Нека новата седмица бъде успешна за всички:)