събота, 29 септември 2012 г.

Любими и смокини в работна събота!

Днес беше официален работен ден, който аз посветих на себе си и любимите си занимания, защото:

1. Не намирам смисъл да се правя че работя, поглеждайки часовника през 5 минути с надеждата, че това загубено време е свършило.
2. Не виждам защо да чакам работна събота, за да свърша всичката онази работа, която непрекъснато изостава. Предпочитам да върша по малко от нея всеки ден, вместо да посветя цял ден на това.
3. И как ,по дяволите, да седя в офиса, когато навън е такова прекрасно време, а може би и последният за тази година уикенд с толкова летни температури?

Та ако не разбрахте, днес съм в отпуск;))
Не успях да се разходя, докато слънцето печеше, но ще го направя след малко, защото все още е топло. Затова пък успях да се изтегна на поляната за час. Успях да свърша всичката си работа у дома, така че утре да продължа с приятните занимания. Успях да купя смокини и да приготвя един невероятен сладкиш с тях, страшно подходящ точно за тази част на годината. Рецептата е от Мина и като имаме предвид, че замених бадемите с орехи, а лавандулата пропуснах, ви предлагам този Тарт със смокини:



Продукти:
за тестото:

* 1½ чаша брашно;
* 100 гр. масло на кубчета;
* 1/3 ч. пудра захар;
* 1 жълтък;
* 2 с.л. студена вода;


за пълнежа:

* 2 ч. орехи ( смлени);
* 2 ч.л. мед;
* 1/2 ч. захар;
* 1 голямо яйце;
* 700-900 гр. смокини;
* 2-3 с. л. захар;


Начин на приготвяне:

В купа смесваме брашното и пудрата захар и добавяме нарязаното на кубчета охладено масло. Мачкаме, докато получим едри трохи. Добавяме жълтъка и водата и замесваме тесто, което опаковано във фолио, охлаждаме в хладилника за около половин час.

След това го разточваме на тънка кора и го поставяме в подходяща за печене форма, предварително намаслена.
Набождаме кората с вилица, покриваме с фолио и оставяме за 10-15 минути във фризера.
Охладената кора покриваме с хартия за печене изсипваме отгоре бобови зърна, за да предотвратим набухването на тестото. Печем в предварително загрята до до 220С фурна за около 15-20 минути.
Изваждаме и оставяме да се охлади на решетка.
През това време приготвяме ореховата паста, като разбъркваме добре смлените орехи със захарта. Добавяме меда и пасираме. Разстиламе сместа върху изпечената кора, отгоре подреждаме нарязаните смокини, поръсваме равномерно със захар ( 2-3 с.л.) и печем в предварително загрята до 190С около 30 минути или докато смокините омекнат и започнат да отделят сок. Изваждаме от фурната и поръсваме с мед.




Страхотен вкус!

А сега отивам на лека вечерна разходка с децата!

неделя, 23 септември 2012 г.

Желе от грозде

Лятото ще бъде тук и през следващата седмица, ако трябва да вярваме на синоптиците. Но сутрешният хлад и вечерите, в които имаме нужда от сериозна връхна дрешка, вече са факт и не е зле да се пренастроим полека за плавен преход към следващите сезони.


Преминаването от лято в есен се бележи и от още един фактор- гроздето. Забележите ли големи камиони, превозващи старателно набрани чепки грозде ( разбира се, не в центъра на София) или пък мъже, разнасящи различни по височина бидони, значи почти е дошла златната есен;)
Тази година, вероятно заради високите температури и слабият валеж, гроздето у дома буквално полудя и не смогнахме да го оползотворим сами. Последното подарихме на осите- тъкмо да ни помнят с добро и да не налитат много, много по нас;)


Предпоследните чепки отидоха в онова ароматно желе, на което Катето казва сладко, но поради методът му на приготвяне и добавката на желираща смес, аз го нарекох желе. И както тя е казала, приготвянето му отнема много малко време.


Незнам колко пъти зареждах нови и нови дози, но финалният резултат е 15 бурканчета със златисто-жълто гроздово желе. С нетърпение чакам онези хладни сутрини, в които половинът ще ме събуди с палачинки, покрити с него;)

Рецептата я има при Катето , от мен само няколко снимки.


Желая ви хубави слънчеви дни в последната септемврийска седмица!

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Езера, водопади и за награда- супичка!



Последните две седмици не бяха от онези хубавите, дето не искаме да свършват, но предполагам е така, защото преди това дълго време беше чудесно, а както всички знаем, колелото се върти и явно моето се е завъртяло надолу в момента. Е, ще бъде крайно несправедливо, ако кажа, че нямаше и ведри моменти и положителни ефекти. Като например онази отдавна желана разходка до разни водопади в Рила и до 7-те рилски езера взе че се осъществи, което ме направи много щастлива. Разбира се, случи се точно по време на дългият уикенд и не само ние бяхме тръгнали натам. Чувствах се като на "Витошка" в 20 часа преди 20 години (защото сега незнам как е) и след като слязохме от лифта, помолих половинът да минем по "Графа" с идеята, че там може да няма такова задръстване;). Той пък прие молбата ми доста насериозно и докато аз си щраках наляво-надясно, се появи пред мен с два коня и водач;) Всеки грабна по едно дете ( малката, разбира се, не беше с нас) и "препуснахме" директно към "Бъбрека" по пътека, специално изградена за и от конете, така че освен още 20-тина коня, други движещи се обекти не срещнахме;).



Ако трябва да съм напълно откровена, много съм доволна от този развой на събитията, тъй като към онзи момент идея си нямах какво още ни чака;) Нататък, по-скоро нагоре, осъзнах колко багаж нося около кръста си и колко добре биха ми се отразили по-честите такива разходки. Прозрение, до което всъщност вътрешно отдавна бях стигнала:-) Както и да е!


Уцелихме фантастичния момент да се качим при последното езеро, тъй като 3 минути след това падна гъста мъгла и се озовахме в средата на нищото.



По пътя надолу вече минахме през всички онези езера, които бяхме пропуснали на идване, срещнахме още много коне, много весели и много изтормозени хора;) Тук някъде загубих и желанието си да снимам повече.







Следващият ден изкарахме в прекрасната горичка, водеща от хижа "Зелени преслап" към хижа "Скакавица" и водопада със същото име. С изключение на един-два по-стръмни участъци, пътечката е доста приятна и определено я харесах повече за разходка.






Водопадът по това време на годината не е най-пълноводният, но определено заслужава внимание и аз лично ще му го дам отново догодина, но напролет- ще бъде голяма красота!



Последната спирка от нашата разходка в Рила, беше на път за дома- водопадът край село Овчаренци и водещата към него екопътека "Горица". Тази пътечка е малко пресилено наречена такава, защото на този етап разстоянието от началото до края се взема за не повече от 15 минути, но водопадът и тук е красив и висок и отново взех да си представям гледката през пролетта.




Достигнах до още едно прозрение: разходките високо в планината не са мен- все пак там няма сянка и обикновено се върви по камъни, а аз искам да се наслаждавам на гледките наоколо, а не на краката си и да чувствам свежестта с цялата си повърхност. С две думи повече височини няма да боря, само разстояния;)

И така поуморени, прегладнели и леко поохладени, се прибрахме у дома и настървено се нахвърлихме на тази чудесна супичка, която Пепеляшка преди време любезно сподели, а ние оттогава не спираме да си приготвяме:

Крем-супа от тиквички с крем-сирене и босилек:


Продукти:

* 3-4 тиквички;
* 1 картоф;
* 1 малка глава лук;
* 1 кутия крем-сирене "Филаделфия";
* 2-3 стръка босилек;
* 1 л. домашен бульон ( аз понеже нямах, използвах вода);
* сол, черен пипер, зехтин.


Приготвяне:

Нарязваме тиквичките, лука и картофа и ги варим в 1 литър подсолен бульон или вода. След като се сварят, пасираме супата и прибавяме крем-сиренето. Добавяме малко зехтин и черен пипер и разбъркваме добре. Накрая добавяме и накъсан пресен босилек. Аз гарнирах с "крутони" от гриловани тиквички- идеално си паснаха.