Желе от грозде

Лятото ще бъде тук и през следващата седмица, ако трябва да вярваме на синоптиците. Но сутрешният хлад и вечерите, в които имаме нужда от сериозна връхна дрешка, вече са факт и не е зле да се пренастроим полека за плавен преход към следващите сезони.

Преминаването от лято в есен се бележи и от още един фактор- гроздето. Забележите ли големи камиони, превозващи старателно набрани чепки грозде ( разбира се, не в центъра на София) или пък мъже, разнасящи различни по височина бидони, значи почти е дошла златната есен;)
Тази година, вероятно заради високите температури и слабият валеж, гроздето у дома буквално полудя и не смогнахме да го оползотворим сами. Последното подарихме на осите- тъкмо да ни помнят с добро и да не налитат много, много по нас;)

Предпоследните чепки отидоха в онова ароматно желе, на което Катето казва сладко, но поради методът му на приготвяне и добавката на желираща смес, аз го нарекох желе. И както тя е казала, приготвянето му отнема много малко време.

Незнам колко пъти зареждах нови и нови дози, но финалният резултат е 15 бурканчета със златисто-жълто гроздово желе. С нетърпение чакам онези хладни сутрини, в които половинът ще ме събуди с палачинки, покрити с него;)

Рецептата я има при Катето , от мен само няколко снимки.

Желая ви хубави слънчеви дни в последната септемврийска седмица!