сряда, 29 февруари 2012 г.

Честита баба Марта!

Един ден като стана баба ( живот и здраве), ще стана рано на първи март, ще си облека червения сукман, ще сложа червената забрадка и ще посетя внуците си, за да им вържа мартенички за здраве. Засега обаче съм само Марта и според народните обичаи в интернет-простанството, днес имам имен ден. Всъщност с прословутата баба имаме много общи черти, но няма да ги коментирам, защото като знаем каква е връзката между нейното настроение и времето, нищо хубаво за мен няма да може да се каже. Сутрин обаче винаги се събуждам весела и днешния ден не прави изключение. Като една бъдеща професионалистка, ще използвам възможността да оттренирам ситуацията и да ви даря с мартенички- за здраве, червени бузи и бели дни ( не в смисъл на сняг). Ще ви приготвя и закуска и ще споделя с вас и кокичетата, изпросени от съседния двор (нашият още тъне в дълбок сняг).

Започвам с мартеничката, която "направих", защото не мога да плета;)




За закуската: предложението е кифлички с боровинков пълнеж

Чували сте вече за любовта ми към боровинките тук, тук и тук.




Продукти
* 1 яйце;
* 250 мл прясно мляко;
* 1 пакетче суха мая;
* 1 ч.л. захар;
* 1 ч.л. сол;
* приблизително 500 гр. брашно;
* 200 гр. боровинки или съответното количество боровинково сладко;
* 250 гр. масло;
* яйце за намазване на кифличките.




Приготвяне:

Разтваряме маята в леко затопленото мляко и оставяме настрани за 10-тина минути. След това добавяме захарта, солта, яйцето, брашното и маслото и омесваме меко и еластично тесто. Ако е необходимо добавяме още малко брашно. Оставяме готовото тесто да поотлежи за 10 мин .Разделяме го на 3 топки. Всяка топка разточваме на тънък кръг и нарежете на 6-8 триъгълника. Завиваме кифлички с плънка по желание. Моята днес е от боровинки.

За пълнежа:
Измитите боровинки поставяме в сух тиган и поръсваме с желаното количество захар (според предпочитанията). Бъркаме докато захарта се разтвори и се получи относително гъста боровинкова маса.

Завитите кифлички подреждаме върху хартия за печене и оставяме на топло да втасат. Намазваме ги с разбито яйце и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна.




И след като вече ви почерпих за поредния си празник, отивам да стягам багажа защото е крайно време да открия ( и да закрия) ски-сезона тази година и да изразходя там някъде в снега натрупалата се (под формата на маса) енергия от обилното хранене през зимата.



Хубав празник! Бъдете весели и засмени!




събота, 25 февруари 2012 г.

И пак е време за почерпка

Да! Пак имам повод- АМАН;)!
То предполагам и на вас ви поомръзна, но обещавам от началото на пролетта до края на есента няма да има повече нито една причина да ви почерпя (Това, разбира се, като изключим евентуалното ми сдобиване с чинийка от Кока-Кола или някаква друга грандиозна печалба;))



Поводът: една година откакто се подвизавам в пространството под името Мъх;)



Статистически преглед на блога няма да правя- и без друго по цял ден анализирам цифри, остава и тук да започна. Интересуват ме само цифрите, които имам в джоба си и то дотолкова, че да мога да си позволя да отида на някое прекрасно местенце или да си купя нова весела чашка за кафе, която да  ме кара да се усмихвам от сутринта;)

Много ми харесва тук, радвам се, че се запознах с всички вас, че открих удоволствие, за което не подозирах, общувайки си ежедневно чрез хубавата храна, чудесните идеи, местата, на които никога не съм била, но вие сте ми показали, големите дози ентусиазъм и ведрото чувство, което присъства във всяка една ваша публикация. Надявам се да се задържа по-дълго в това пространство, за да мога с ваша помощ да реализирам всичките си хрумки, да споделя резултатите от тях, да изпробвам всички ваши предложения и да се забавлявам;)))

И понеже съм много хитра, ще ви почерпя с торта, която правих по друг повод преди седмица;) Не бъдете критични, защото това е първият ми опит в тази посока. Не смятам да го развивам, поне не публично, но пък ми беше забавно да си поиграя и да видя дали изобщо мога да разточа марципан и фондан, да го отлепя от плота и да го метна върху торта, без да го съсипя;)
Като съдържание тортата не е страшна работа, но пък е вкусна, така че съм доволна от резултата.




Продукти:
-за блатовете:

* 100 гр. шоколад;
* 1 пакетче масло;
* 3 яйца;
* 1 ч.ч. захар;
* 1/2 ч.ч. брашно;
* 1 с.л. какао на прах;

Шоколадът разтапяме на водна баня заедно с маслото. Отделно разбиваме яйцата със захарта, добавяме брашното и какаото и получената смес изсипваме към шоколадовата. Разбъркваме, изсипваме в намазнена форма и печем за 10-тина минути в предварително нагрята фурна на около 180 градуса.Тъй като това количество е за два блата, разпределяме относително равномерно и печенето се извършва на два пъти ( както аз го направих) или в две форми. Получените блатове са достатъчно сочни, така че не се налага да бъдат сиропирани допълнително.

-За крема:
* 500 гр. маскарпоне;
* захар на вкус;
* сладко от боровинки;

Ами всички знаете как да разбиете маскарпоне със захар, остава да подредим тортата.

Ред блат, ред крем, ред блат, ред сладко от боровинки и завършваме с крем. Прибираме в хладилника да стегне за няколко часа и можем да украсявяме според уменията си. Аз понеже съм пълен лаик по темата, а и не разполагам с никакъв инструментариум ( то си личи по парчето, че даже ножовете ми са тъпи), единствено я покрих и пак с този тъп нож, изрязах три цветенца за украса;)


Специални благодарности на Федора за проведената консултация по e-mail-а по въпросите на фондана и марципана;)


Ами това е от мен засега;)
Радвам се, че ви намерих;)!!!






сряда, 22 февруари 2012 г.

Сладки със сушени плодове

Тези сладки видях отново при Ина, други видях при Дина и така от мисъл на мисъл реших и аз да направя. Много си падам по красотите на Ина, но това не означава, че готвя само под нейно ръководство;) Правя какви ли не ваши неща, но понякога нямам време за снимки, друг път са толкова размазани ( а уж ги виждам на фокус), че не са за показване. Затова показвам само онова, което кривогледството ми или късогледството ми по случайност е пропуснало, а явно по някакви неведоми пътища, на нейните творби снимките най-много ми се получават-поне на този етап. Ако тъпо и упорито ще се пробвам да правя снимки, май е време да помисля за очила-възрастта не прощава;)




Та да се върнем на сладките:
За рецепта ползвах тази, но тъй като нямам нито уменията, нито търпението на Ина, финално я промених към по-лесно;) В смисъл-съставките са същите, но частта с рулосването, намазването, и т.н. не ми се получи. Само се сдобих с мечешки тестени лапи, които не подлежаха на формуване и просто с една лъжица гребвах и изстъргвах от себе си тестото и изсипвах върху хартия за печене;) И въпреки неандарталските методи на работа, се получиха превъзходни на вкус сладки, които на бебешкия купон бяха опустошени за нула време. После ги правих още два пъти за 2 дена, така че успях да скрия 3 бройки за фотосесия;)





Оригиналната рецепта можете да видите тук, при мен тестото и пълнежа се превърнаха в едно цяло. За пълнежа използвах орехи, сушени боровинки, стафиди, сушени смокини и сладко от боровинки.

Благодаря, Федорска, за чудесната идея!

И тук сега едни лаленца, които сама си подарих, за да ми напомнят какво...?- Че идва пролетта и много скоро бялото ще отстъпи пред зеленото, а после и то ще се напълни с цвят и ухание на пролетни цветя, разцъфнали плодни дръвчета, ще запъплят буболечки и Земята ще се събуди след тази така дълга и истинска зима;)




Хубави и слънчеви дни ви пожелавам!

неделя, 19 февруари 2012 г.

Аромат на детство и сняг- дюлев сироп!

Вярно е, на всички леко ни омръзна тази белота, искаме да видим как изглежда земята в друг цвят, но май никой не ни попита какво искаме. И вместо да си задаваме въпроса;"Кога най-сетне ще свърши всичко това?", по-добре да спрем да мислим изобщо в тази посока и да оставим нещата сами да се случват - така или иначе нищо не можем да направим. Днес поне има слънце, което аз го погледна от лошата му страна, накара покривът да хвърля огромни блокове сняг, звукът от които е като на 100-тина войници, тръгнали в атака (Разбира се, само го предполагам- все пак не съм се сражавала на фронта). Това ме кара всеки път да отскачам на 10см от пода и да се оглеждам като луда в чудене, кой обикаля в двора;). Хубавата- всички я виждаме- топло, приятно и сигурен признак, че времето няма да е все толкова неприятно- май депресията ще си отиде без да е успяла да се сдобие с нови жертви;)




Та в този прекрасен неделен следобед, вместо да отида с половинът и големите деца на Боровец да покараме ски, останах у дома да чистя ( колко съм загубена само...). И за да не се тръшкам цял ден колко жестоко съм се прекарала, реших да направя дюлев сироп, чийто аромат успя да върне доброто ми настроение за нула време;)

Рецепта е много силно казано, за това "произведение на изкуството". Нещата са много относителни и зависят от вкусът на всеки човек, но за нас те изглеждат така:

* 3 големи дюли;
* 200-300 гр. захар;
* вода;

Приготвяне:
Аз лично беля дюлите, защото не съм много убедена в ползите от поглъщането на мъхнатата им повърхност. Обелените дюли нарязваме на парчета заедно със семките ( виж, за ползата от тях вече съм чувала легенди;))). Поставяме ги в съд с вода и като заврят, добавяме захарта. Варенето продължава около 40 минути, през което време цялата къща се изпълва с невероятен аромат на детство и сняг. После прецеждаме и наливаме в бутилки. У нас този сироп се изпива моментално след като изстине, но доколкото знам, ако ще се съхранява по-дълго време, е хубаво да бъде стерилизиран.




Пожелавам ви прекрасна неделя!

вторник, 14 февруари 2012 г.

Трета подобрена версия на 2!



Не харесвам празника на Св. Валентин, нито някога в миналото съм празнувала Трифон Зарезан, но тъй като не желая да се цепя от колектива на празуващите, на този ден Господ ме дари с третата-подобрена версия на мен и мъжът ми, последица от виното и любовта, а именно най-малкият представител на нашата голяма фамилия.
Знаете ли какво е лошо планиране- ей това нашето! Да имаш три деца рожденици в рамките на един месец (вярно, през 5-6 години) е повече от чудесен пример;) Другото лошо е, че всички тези рождени дни не предполагат градинско парти, весели игри на тревата или плискане в басейни. И дотам приключваме с лошите неща. Всичко останало е хубаво- глъчката у дома, воденето на 3-4 разговора паралелно и купчината вещи, разпръснати наляво и надясно, чийто собственик се спотайва някъде, мъдрейки поредната щуротия;)


На днешния ден нашата най-малка Гъбка навършва 2 годинки;) Точно до преди месец си мислех, че нищо подобрено не виждам в нея, но в последните няколко седмици това дете не спира да бърбори, да кокетничи, да хитрува и да ни изненадва всеки ден с бебешките си идеи и то много по-добре от предшествениците си, така че вече размислих- много е добра;)

От цялото си сърце и желая много, много здраве, красиво и пълноценно детство и голямата усмивка на лицето да огрява личицето и винаги!

И сега е време да ви почерпя! Но тъй като е вторник и нямам много време вечер, пък все пак трябва да отбележим празника с нещо, което всички с радост ще опитат, се спрях на варианта за Шоколадови фъдж тортички в бурканчета;)




Продукти:

* 180 гр. качествен черен шоколад;
* 180 гр. масло;
* 4 яйца-разделени на жълтъци и белтъци;
* 100 гр. захар;
* 55 гр. смлени бадеми;
* 3 с.л. брашно;
* 3 с.л. захар;



Приготвяне:

Загряваме фурната на 180° C. На водна баня разтапяме шоколада и маслото, при непрекъснато разбъркване до получаването на хомогенна смес.

Разбиваме жълтъците и към тях добавяме поизстиналата смес от шоколад , бадемите и брашното и хубаво разбъркваме.

Белтъците разбиваме отделно на сняг, добавяме захарта бавно и след това добавяме внимателно получената смес към шоколадовата.

Намазваме бурканчетата или чашките с масло, изсипваме готовата смес в тях и печем на водна баня с топла вода, така че съдовете да са наполовина потопени във водата. Печенето продължава около 25-30 минути или до готовност, което ще рече да са запечени по външната част, но в средата да са все още меки (Аз го изпуснах с една идея, но нямах право на втори опит). Препоръчително е да се сервират с разбита сметана, но моите ги снимах преди този етап.
Рецептата оттук.

Колкото до любовта -като повечето дребни и велики неща- тя е навсякъде около нас и само ако се огледаме, ще забележим скритите и не толкова скрити символи за това;)




Пожелавам ви незабравим празник, какъвто и да е той!



понеделник, 6 февруари 2012 г.

Пащърнакова супа

Отново е зима и отново е хладно, въпреки че на фона на изминалата седмица вече спокойно можем да захвърлим кожусите;)
Уикендът измина така неусетно, както се и зададе онзи ден привечер. Поне успяхме да се повъргаляме в снега, да позачервим бузи и да поизмръзнем лекинко откъм пръстите на ръцете, затова тази идея за топла зимна супа ни дойде тъкмо навреме.

Може да останете с впечатлението, че готвя една и съща супа, като само сменям купичките, но е е така;) И с риск да досадя, ще потретя или почетвъртя, че у дома високо се ценят крем-супите, затова днешното предложение е пак такова.




Зеленчукът този път е пащърнак, който се оказа много добър за целта- вкусът му е леко сладък, наподобява морков, но с по-земен привкус и в комбинация с това-онова, си е направо роден за топла и гъста зимна супа.
Ето и рецептата, по която го приготвих:

Необходими са:

* 1 с.л. зехтин;
* 1 глава лук;
* 700 гр пащърнак;
* 400 мл мляко;
* 400 мл зеленчуков бульон (аз използвах вода, тъй като не обичам вкуса на готовите бульони, а си нямах собствен приготвен);
* 100 гр магданоз;
* 150 мл сметана;




Приготвяне:

В загрят зехтин запържваме лука докато омекне. Добавяме нарязания на кубчета пащърнак, млякото и водата (бульонът) и след като заври, оставяме да къкри на слаб огън докато пащърнакът омекне. Пасираме сместа до получаването на средно гъста супа и добавяме сол на вкус. Отделно от този процес бланшираме магданоза във вряща подсолена вода за 30 сек., след което го пасираме. Кипваме сметаната, към нея добавяме пюрирания магданоз и бъркаме до получаването на гладка консистенция. С така приготвената магданозена сметана, овкусяваме супата и сервираме. Аз гарнирах леко с така любимата ми напоследък подправка от пържен лук.


И тъй като е ясно, че зимата няма да си ходи още, насладете се на този зимен вкус!




Идеята за рецептата, с леко опростяване- оттук!