четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Пилешко руло

Знаех си аз, че след толкова почивки (демек хубавото), следва не толкова хубавото, ама чак толкова малко хубаво не си го представях;) Не ми стигна "малкият" ремонт и купчината майстори, последващото голямо чистене и подреждане, при които човек започва да си задава въпросът "Кому са нужни толкова вещи?", дрехите за гладене, които удариха тавана, ами се сдобих и с болен мъж. За капак на всичко посред нощите водих голямата ми дъщеря на зъболекар, да и извадят едно млечно зъбче, притиснато между две нови. Та в такива случаи приготвянето на храната е последното нещо, с което ми хрумва да се захвана, ама ако съвсем го избегна, рискувам да се сдобия и с мрънкащи, гладни човеци;) Затова се спрях на варианта за нещо бързо, лесно и вкусно, а именно пилешки ролца. Подобни идеи има хиляди, така че човек може да импровизира според желанията и съдържанието на хладилника. Аз избрах тази с праз, бекон и сметана.




Продукти:

* 300 г пилешко филе;
* 5-6 парчета тънко нарязан бекон;
* 2 стръка праз лук;
* 100 гр. сметана;
* 1ч.л. горчица;
* сол, черен пипер.

Приготвяне:




Беконът се нарежда плътно върху алуминиево фолио. Върху него се нареждат пилешките филенца. Поръсват се със сол, черен пипер и предварително смесените сметана и горчицата.Най-отгоре се поставя парче праз и около него, с помощта на фолиото всичко това се навива на руло. Увитото рулото се пече около 20 минути, след което се развива. С отделилият се при печенето сос, се намазва горната повърхност на рулото и се пече още 10-тина минути до получаването на златиста коричка. Така за малко повече от половин час, човек се сдобива с вкусна, сочна и апетитна вечеря;)

От утре се надявам примката около врата ми леко да започне да се разхлабва, така че идващият уикенд да бъде изпълнен главно с положителни емоции, включващи прохладни разходки, срещи с приятели и вкусни и топли вечери;-)




Пожелавам ви хубави почивни дни!



сряда, 16 ноември 2011 г.

UVA NESTUM или да пийнем винце край Места

Или ако вярваме на един приятел, това трябва да означава ВИНОТО НА МЕСТА. Ако пренебрегнем значението, искам да ви покажа къде се скитах миналия уикенд- а именно край Места и малко по-нагоре. От миналото ми есенно пътуване, когато есента още не беше съвсем дошла, до сегашното,когато тя почти съвсем си е отишла, са изминали точно две седмици. За съжаление ги пропуснах и не можах да се наситя на цветовете, както ми се искаше. Въпреки това, пак беше красиво!


Това всъщност си беше традиционният дълъг ноемврийски уикенд извън София, който си организираме всяка година. Съвсем случайно тръгнахме в тази посока.Просто ни харесаха снимките в сайта на хотел "Петрелийски" и без да проверяваме повече, потеглихме. Истината е, че хотелът не е точно толкова уютен, колкото на снимките, но както обичам да казвам: "За два-дена-става:-)". Освен всичко останало исках да отидем на място, където районът предлага приятни изживявания, защото най-мразя да седя на едно място:-) А около Огняново определено има какво да види човек. В самият хотел има сауна, парна баня, разни басейни и други такива неща, ако човек си пада по тях- аз не плувам, в сауна и парна баня се задушавам за около 40 секунди, а за масаж-и дума не може да става;-)Та както обикновено заложих на идеята за разходки. Е, да, ама не точно. Времето, макар и слънчево, все пак си беше ноемврийско и въпреки голямото ми желаниe, повече от 2-3 часа дневно навън, не успяхме да откараме. Разходихме се до Ковачевица, която посещаваме не за първи път, но истината е, че съм много по-впечатлена от селото, преди нея- Горно Дряново, което за мен е олицетворение на живота. Предвид скалистата местност, тук всичко се случва на една улица, а нещата, които могат да се случват наистина са безкрай- от пране на килими, през рязане на дърва, футбол, нижене на тютюн, та стигнем до дядото, който преде;-)


Невероятно колоритно и цветно и пълно с живот.

За Ковачевица няма какво да ви разказвам- коренна противоположност на света,с който сме свикнали. И спокойно и красиво... Безвремие...




На връщане спряхме и в Лещен, но само колкото да седнем за 20 минутки да хапнем по една истинска боб-чорба и да отбележим една самотна ябълка;)



И тъй като вече захладняваше, сложихме край на туризма и се запътихме към споменатата вече UVA NESTUM, в покрайнините на гр.Гоце Делчев- на пръв поглед леко претенциозен ресторант, но всъщност страшно приятно местенце, където човек може да опита безупречно приготвени и чудесно поднесени ястия в компанията на вино, собствено производство или каквото там му хрумне. Изборът е голям.


Кратката пауза между две сядания на масата, всеки оползотвори както намери за добре. Всъщност май само аз не се възползвах от екстрите в хотела;-)

Следващият ден предлагаше доста по-малко време, затова се ограничихме само с една разходка по течението (всъщност срещу него) на Места.


За момент премина една брилянтна идея да отидем да си вземем кристални чаши от OMV, да опънем малка чергичка и да си направим псевдо-пикник край реката, но студът ни отрезви, а и наблизо нямаше гореспоменатата бензиностанция, така че след кратка хумористична фотосесия, се натоварихме и потеглихме към дома. Има една приказка по повода, която казва нещо от рода, че много е хубаво човек да пътува, но най-хубавото пътуване, е това към дома. Бих допълнила само, че е още по-хубаво, когато пътят е красив;-)









Хубави есенни, пък макар и малко по-мразовити дни!





сряда, 9 ноември 2011 г.

Орехи и пак орехи!

Всеизвестен е факта, че колко по-натоварен е човек, толкова по-бързо минава времето, но настина не съм сигурна кое предпочитам- да се влачи или да не насмогвам:-) Последните десетина дни преминаха в някакво лудо тичане напред-назад, посещения на приятни и не толкова приятни места, разправии с майстори-всякакви модели и разбира се децата, които сами по себе си могат чудесно да уплътнят програмата на един канещ се да скучае възрастен:-) За моя радост неприятните неща поизбледняват, а приятните започват да стават все по-приятни и надявам се в края на седмицата всичко да си е на мястото, а аз отново ( този път за последно, че много се събра напоследък) да се разходя извън столицата за ден-два;-)) А дотогава освен всичко останало, ще готвим:):





Отдавна се каня да споделя с вас, че това лято все пак успяхме да оползотворим част от орехите (имаме орех в двора), като си приготвихме орехов ликьор, който главно използвам за готвене, но се намират и приятели, които с радост си го пийват вместо следобедно кафе:). А какво е орехов ликьор без неизменните към него орехови сладки? Затова днес ще си говорим за тях и пак за тях:-) Приготвянето на ликьора е елементарно. Варианти за приготвянето има няколко, но аз се спрях на този:

Необходими са ви:

* 1 л. ракия;
* 40 бр. зелени орехчета малки;
* 1 кг захар;
* 1 л червено вино.




Приготвяне:

Нарязваме на дребно зелените орехчета и ги заливаме в стъклена бутилка с ракията. Тук различните източници казват различни неща за това дали тази бутилка трябва да преседи на тъмно или на светло, но поне по отношението на времето всички са единодушни- Оставяме бутилката за около 6 – 7 седмици, в нашия случай на слънце, като отвреме-навреме разклащаме. След това прецеждаме и прибавяме на 1 л сок 750 гр захар и 1л. червено вино. Ако го оставим да престои още 2-3 седмици, става по-хубав, но за по-нетърпеливите може да се консумира и веднага;-) Аз лично веднага приготвих веднага бишкоти с него, по рецепта, взета оттук. Там се твърди, че потопени в самия ликьор, били още по-хубави.

Продукти за т.нар. бишкоти:

* 6 яйца;
* 4 ч.ч. брашно;
* 2 ч.ч. захар;
* 1 бакпулвер;
* 1 ванилия;
* 1 ч.ч. бадеми;
* 1ч.ч. лешници;
* 1 / 2 ч.ч. орехов ликьор;




Приготвяне:

Смесваме всички сухи съставки, с изключение на ядките. В отделна купа разбиваме яйцата с ликьора и ванилията. Бавно добаваме яйчената смес към сухите съставки, като не прекаляваме с бъркането. Полученото тестото е тежко и лепкаво. Добавяме едро счуканите ядки. Изсипваме тестото върху хартия за печене и печем на предварително загрята на около 200 градуса фурна за 20-тина минути. На този етап е хубаво да извадим полуготовото печиво, да нарежем и обърнем за още 15 минути или до златисто кафяво, за да станат бисквитите по-хрупкави. Тъй като полученото количество не беше никак малко, реших половината да използвам за торта, с орехова основа.Но връщайки се от работа с продуктите за крема, намерих кутията опразнена от дъщеря ми и съседските деца, така че тази идея остана за друг път:-)

Пожелавам ви чудесна седмица и хубави емоции!