Там, където Рила, Пирин и Родопи се срещат

Село Господинци се намира в Югозападна България, близо до Гоце Делчев. Попаднахме там след като видяхме предложението за почивка в вила "Извора"  Любезните домакини ни посрещнаха с топли кифлички и дамаджанка винце, за вечерята. Дворът беше прекрасен, с много цветя и тревичка, а гледката е тази

През него минава река Места, а то е оградено от три от най-хубавите български планини-Рила, Пирин и Родопите, което пък дава почти безкрайни възможности за разходки наоколо. Близостта му до с.Огняново с неговите минерални извори и автентичните села Лещен и Ковачевица го правят още по-интересно, а в същото време в него не се случва нищо „туристическо“, така че човек може да се наслаждава на почивката си. По улиците се разхождат всякакви животни, пъплят баби с каручки и деца на магарета. Разбира се, предлага се домашно мляко, сладко, доматки и всичко друго, което може да се отгледа в един селски двор

Поради възрастта на децата, не се наехме да покоряваме върхове, а решихме да се разходим именно до околните села, а в следобедите се разхождахме из самото село и околностите.

Първият ден изкарахме по басейните на Огняново, които не са кой знае какво, но за сметка на това водата беше топла и всъщност идеята така или иначе беше децата да се забавляват. На следващия ден тръгнахме за Лещен и Ковачевица. Всъщност тези две селца са си доста туристически, навсякъде са разхождат групи с фотоапарати и кръчмите са пълни.

Пътят до тях е доста живописен и има няколко места, откъдето се откриват чудесни гледки.

 Ако трябва да съм честна, далеч по-голямо впечатление ми направи селото, разположено непосредствено преди тях, което е населено от българо-мохамедани, и където човек остава с усещането, че всичко се случва на една улица. Животът там ври и кипи с пълна сила, можеш да видиш всичко: баби в пъстри шалвари, пушещи цигари на пейките пред дома си, жени,перащи килими на улицата, старци в кръчмата на кафе, мъже, цепещи дърва на пътя и деца, ритащи футбол. Страшно много дейности, само на една единствена улица…..За съжаление нямам нито една снимка оттам, тъй като просто минахме с колата, а на връщане бързахме да се върнем в „нашето“ си село.

На третия ден все пак трябваше да си тръгнем.  Домакините отново се появиха с подаръци за изпът, този път плодове и зеленчуци. Решихме да минем по обиколен маршрут, а именно през Доспат, Батак и т.н. към дома. Прибирането ни отне цял ден, защото минавайки покрай язовир „Широка поляна“, реших че искам да го огледам за евентуални бъдещи почивки.

Картата показваше, че пътят го обикаля целия и решихме да не се връщаме по обратния път до главното шосе… Това приключение ни отне 2-3 часа през „вулканични кратери“  и навън се стъмни, в резултат на което дълго време компанията говореше само за мен и се обединиха около идеята, че колкото и хубав да я язовира, там на почивка няма да се ходи….;-))))