петък, 30 декември 2011 г.

Новогодишна реч!


Скъпи приятели,
ден преди да изпратим старата и да влезнем в Новата година, нека поспрем още веднъж за миг......
Не е нужно да правим равносметка на старата, тъй като тя вече е почти зад гърба ни.



Нека погледнем напред и да се опитаме
да видим онова, което не успяхме да видим,
да съхраним онова, което успяхме да изградим
и да дарим онова,което ни е в повече!




Пожелавам ви здраве, любов и ентусиазъм в гигантски количества:)





четвъртък, 22 декември 2011 г.

Коледно!


Коледа е ей тук, чувам я вече как скърца с тежки стъпки и всеки момент ще влезе...
А какво по-хубаво време от празниците, човек да се наслади на хубавата храна, срещите с приятни хора и дългото и протяжно събуждане сутрин сред аромата на топла закуска и прясно сварено кафе....




А ако навън вали пухкав снежец, а ти си се загърнал в дебелите пухени завивки, само една хубава книга в ръка, чудесно ще завърши идиличната картина.



Е, това ми се случи за един ден!
Камината я няма, нито пък имаше кой да ми свари кафе, но затова пък имам пижама и една чудесна книга в леглото:) Или иначе казано:

Насладих се на мига;-)!

Отдавна не съм ви занимавала с това си занимание, така че е време да направя рязък завой и от кухнята и трапезарията, да се прехвърля и в другите помещения у дома, защото нито е време за дълги разходки по плажа, нито за работа, за ски пък още не е дошъл сезонът;)

Винаги в същия ден- това е!
Книга, обявена за една от най-забележителните на 2010 година. Намерих брошурка за нея в една от книгите, които си бях поръчала по-рано. Зачетох се и бях твърдо убедена, че искам да я имам, независимо дали ще се излъжа в чувството си или не. Е, не се излъгах. След цялата поредица посредствени творби, на които попаднах напоследък, тази направо ме грабна отведнъж.
Историята проследява живота на двама души в продължение на 20 години, като описва случващото се само в един ден от годината- 15 юли- денят на дипломирането на Ема и Декстър. Една пиянска нощ се превръща в приятелство. Двама души преминават през различни етапи от своят живот , търсейки пътят към своите мечти и копнежи и разкривайки емоциите, които изпитват.
Стилът е лек и непринуден, със страхотно чувство за хумор. И въпреки финалът, за мен това е един от най-позитивните разкази, които съм чела.
Разказ за хората, за това как се променяме и как не се променяме. За това, че сами избираме с кого да продължим пътя си, колко важен е всеки един миг от живота ни и за това, че човек трябва да умее да му се наслаждава.

Много е лесно да изпуснем щастието, особено ако то е непрекъснато пред очите ни!




Е, аз се насладих на този мой миг!
И ако маите са били прави, то на днешния ден след една година няма да ни има, затова нека я изживеем пълноценно:))))) (хумор)
Моето коледно пожелание към всички вас е:

Желая ви здраве, дълголетие и доброта!
Нека се опитваме да гледаме повече около себе си и да използваме всяка свободна минута за хората и нещата, които обичаме, защото най-лесно е да ги загубим!

Весела Коледа!

понеделник, 19 декември 2011 г.

Крем супа от нахут и розмарин


В търсене на идея как да избягам от бобената чорба на Бъдни вечер, попаднах на тази супа. Не че не харесвам боб, напротив, но последните 15 години той фигурира неизменно на трапезата ни и ми се стори удачно да попроменя този факт- все пак традициите вече не са това , което бяха;)




За мен най-важното е именно възможността да се съберем с най-близките си хора и да изкараме една красива и уютна вечер със спомените и плановете си, пък колкото до храната- и с малко ще ни е хубаво:-)

И тъй както неведнъж съм споменавала, че у дома като се каже супа, най-често се разбира кремообразна, прегърнах идеята за една проба преди празниците именно на този вариант, защото напоследък доста залитам по нахута, пък и на децата се харесва:)

Рецептата е доста проста:

Необходими са ви:

* 1 консерва нахут или суров такъв (аз предпочитам втория вариант, при който обаче като при всяка бобова култура, е добре да го накиснете във вода от предишната вечер);
* 1 с.л. ситно нарязани пресни листа розмарин;
* 5 скилидки ситно нарязан чесън;
* 1/2 ч.л. червен пипер;
* бульон (зеленчуков или пилешки, зависи какъв сте сварили:));
* зехтин, сол, лимонов сок;


Приготвяне:

Към загретия зехтин в тенджера, добаваме чесъна, розмарина и червения пипер. Оставяме около минута-две, след което добавяме предварително сварения нахут и бъркаме още малко. Заливаме с бульона и оставяме да къкри на тих огън около 30-40 минути. Охлаждаме, пасираме и подправяме с лимоновия сок и солта.


Пожелавам ви приятна обстановка в последните приготовления преди празниците и дано сте слушали много, за да получите подаръци от белобрадия старец:-)


петък, 16 декември 2011 г.

Пак бонбони- Федоркини умопомрачения;)

Ами това е:

Явно не мога да спра да се занимавам с бонбони, даже половинът ми твърди, че гладни ще умрат, защото само на сладки и бонбонки не се живеело:) Освен това са чудесен начин да избягаме от традиционните подаръци за празниците и да доставим просто удоволствие на хората, които обичаме или ценим. Нарекох ги умопомрачения, защото така ми въздействат: едно бонбонче и .... си губя акъла;-) Много са добри!!!
Тези бонбони на Федора, си ги отбелязах още преди 100 години, но чак преди около месец за пръв път ги правих. После имаше и втори, а сега трети и така незнам кога ще се спра;-)То моето на болест отива вече. Надявам се само организмът ми да има достатъчно запаси от собствен инсулин, за да се справи с атаките:-)
Разбира се, отсега предупреждавам, че нейните снимки поставиха под съмнение въпросът трябва ли изобщо да слагам мои, но все пак , за да ви убедя, че наистина ги правя ежеседмично, прилагам и снимков материал. Сложила съм и една шишарка за празнично настроение, макар мен лично самите бонбони да ме даряват с всичко, от което има нужда;-)

Рецептата я има при Федора, така че няма да я слагам ( нищо съм променила). Изпълних я дословно и ей го на, РЕЗУЛТАТЪТ:





И ако вие, също като мен имате нужда от своята доза щастие всеки ден, подсилете ефекта с едни бонбончета;-)




Пожелавам ви последният уикенд преди празниците, да бъде изпълнен с много аромати, топлина и уют!!!






вторник, 13 декември 2011 г.

Снежни трюфели

Както знаете, изминалият уикенд бях "самотна" и тъй като и без друго трябваше да приготвя нещо дребно за един повод, изкарах горе-долу цял ден в кухнята с голямата дъщеря:) И като истински любител на сладкото, а напоследък бонбоно-маниак, се захванах пак с нещо подобно.






Тази рецепта видях преди доста време при фантастичната Ева Тонева, но чак сега успях да ги снимам, макар че на няколко пъти съм ги приготвяла, но все не ми оставаше време за снимки или ставаше късно, а аз не мога да правя вечерни снимки. Не че дневните са ми много хубави, но все пак са по-близо до онова, което искам.
Всъщност бих нарекла приготвянето им елементарно, но колегите в офиса (след като ги почерпих за рождения си ден пред време точно с такива) се сипеха един след друг да питат за рецептата и когато им я дадох, казаха, че много сложно им се вижда;)
Та така:

Продукти:
* 200 гр бял шоколад;
* 100 мл сметана ( става и със заквасена, опитвала съм в 2-3 вида, винаги са фантастични);
* 80 гр краве масло;
* 100-тина гр. кокосови стърготини;
* 100 гр смлени печени лешници ( последния път сложих бадеми);




Начин на приготвяне:

Разтопяваме шоколадът на водна баня, добавяме сметаната и маслото до получаване на гладка маса и отстраняваме от котлона.
Запичаме леко смлените лещници и кокосовите стърготини за 2-3 минути на сух тиган.
Прибавяме ги към шоколадовата смес.Разбъркваме добре сместа, покриваме я с прозрачно фолио и поставяме за около 30-тина минути във фризера. Сместа не бива нито да е твърда, нито много мека, за да се работи по-лесно с нея.Оформяме трюфелите, овалваме ги в кокосови стърготини и ги поставете в хартиени чашки.Съхраняват се в хладилник.




Желая ви сладки декемврийски вечери и хубави и ползотворни дни!

събота, 10 декември 2011 г.

Предколедни ореховки

Мъжът ми, синът ми, фотоапаратът и лаптопът ми заминаха на кратко посещение в страната на лалетата, а аз останах тук с момичетата и кучето:) Раздялата с момчетата приех относително лесно, малко по-трудно беше с апаратът, но тази история с изчезването на моя си компютър, вече премина всякакви граници.Оказа се че освен с липсата на 1/3 от клавишите, прилежно изчегъртани от малката принцеса, въпросният стар компютър (който се налага да ползвам в момента),няма и кирилица след последната преинсталация и това наложи писането на тази публикация да се осъществи на принципа copy-paste оттук.

Затова и днес няма да съм многословна, а ще премина директно на въпроса:




Навсякъде лека-полека се налага онова приятно усещане, свързано с предстоящите коледни празници, ухае на канела, портокалови корички, джинджифил и какво ли още не, че е време и аз да премина на тази вълна, макар все още да не ми се получава съвсем. По тази причина и предложението ми няма да е съвсем коледно, но както се казва по разни реклами:

"Хубавото тепърва предстои!"

Предлагам да сложим престилките на квадратчета за час и да забъркаме по едни ореховки- хем празнично, хем не съвсем:) Използвах най-елементарната рецепта на света, но така или иначе мисля, че на ореховките няма кой знае какво да им се обърка, освен ако не оставите полузадрямалата си гостуваща сестра да съблюдава процеса на печене и тогава също като мен, ще имате една идея препечени ореховки:)




И рецептата:

*300 г орехи;
*300 г пудра захар;
*3 белтъка;

Белтъците се разбиват и към тях се прибавят захарта и ситно смлените орехи. От получената смес с помощта на лъжичка се оформят малки топчета върху хартия за печене. Поставят се на разстояние едно от друго, тъй като при печенето ще увеличат диаметъра си. Пекат се при 180 градуса до позлатяване.

Малко и с рецептата ми се получи буквално copy-paste, но когато човек пише на онлайн клавиатура, и то руска, някыде към 6-тото изречение леко се поизнервя и тырси лесното:)Поне аз:) Снимките обаче са си съвсем истински и сывсем пресни- още парят:) така че насладете се на следобедното си кафе с парченце празнично настроение и от мен:)

За всякакви правописни грешки, моля да ме извините днес!

Пожелавам ви уханни и слънчеви почивни дни:)))


петък, 2 декември 2011 г.

Даровете на Жани или едни превъзходни бонбони!






Откакто видях тези бонбони в блога на Жани, загубих съня си:-) Е, не чак толкова , но е факт, че доста дълго търсих подходящите сушени смокини за целта. Най-накрая ги открих в едно квартално магазинче, а после вече заредиха с тях и хипермаркета, от който най-често пазарувам. Правих ги вече 2-3 пъти, тъй като са страшно сполучливи, да не кажа божествени, но чак сега успях да ги снимам;-)Който е минал покрай нас и е успял да ги опита, е останал очарован:)
Рецептата я спазих точно, с едно малко изключение- предпочитам вкусът на сурови орехи, вместо печени и стъпката със запичането я пропуснах. Така че, за детайли по отношение на рецептата, можете да видите при Жани , а от мен само снимките и цъкането с език:-)


Искам да благодаря още веднъж на Жани за споделената рецепта, а и на всички останали, чиито предложения тепърва ще опитвам:-)

Желая ви хубави почивни дни и нека уханното и топлото коледно настроение, полека-лека се загнездва в душите и сърцата ни:-)!