Книгите на 2013

В края на всяка година си поставям за цел да не се ядосвам на служебни безумия или лавината от битовизми. Старая се да ми е празнично. Опитвам се да изкарам малко повече време представяйки си, че съм в отпуск, излегната на плажа с книжка в ръка- нещо, което на плаж не ми се случва. Предвид сезона, думата ‘плаж’ е даже леко неуместна. По-скоро отива към топло одеало, пукащи дърва от горящ огън, някоя и друга залепнала на стъклото снежинка за разкош и ако може някъде тук кадъра да се забави или съвсем да спре, докато ми е необходимо. Децата едва ли биха били очаровани от това мое предложение за спиране на времето, защото и без него им се струва доста мъчително очакването на заветния миг, в който рано сутрин се чуват шляпащи боси крака по студения под, тичащи към зеленото дърво, нервно разкъсване на хартия и последващ радостен или разочарован вик от съдържанието на пакета;) И макар да харесвам и този миг, предпочитам да поседя още малко в предишния:- онзи, в който лежа някъде с книга в ръка:


“Четенето на хубави книги унищожава удоволствието от четенето на лоши. А лошите са повече.“



Това е цитат от една от приятните книги, които прочетох през изминалата година. Онази, с безумно дългото заглавие: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи. Дето е написана в писма. Историята е за войната, за живота на хората от един от Нормандските острови, окупирани от германците, но не по онзи трагичен и ужасяващ начин, по който тя със сигурност е изглеждала, а за начина, по който те се справят с всички предизвикателства,продиктувани от нея. За това, което им носи щастие, което им дава надежда, за любовта към книгите и как те помагат да се справят с пълната изолация, в която се намират и всичко това в стила на онзи невероятен английски хумор. Тази книга наистина унищожи удоволствието от всички не толкова хубави, които прочетох тази година.

Бях ученичка, когато за първи път забелязах тази книга на рафта у дома- баща ми имаше навика да носи нови книги по време на ежеседмичните си командировки из България. И може би поради факта, че цял живот е била пред мен, погледът ми така и не спря на нея- до тази година. Това е най-хубавата малка българска книжка, която съм чела досега.



„Балада за Георг Хених” е разтърсваща история, разказана през погледа на едно 10-годишно дете и обхваща последните години от живота на майстора на цигулки Георг Хених, преселил се у нас, за да създаде лютиерската школа на България. Едновременно тъжна и стопляща книга, която трябва да се прочете. Задължително!

Акабадора- още една малка книжка, която е много далече от усещането, което дава баладата, но все пак поставя тема за размисъл-за даването и отнемането на живот без да дава „правилните” отговори. Макар и да не ми достигна нещо в нея, все пак не съжалявам, че я прочетох.



Върнах се малко и в миналото, с Куковден на старомодния Дончо Цончев. Разказите му са толкова живи , че човек без да иска присяда на камъка край реката и започва да слуша ромоленето на водата. И както си седи, изневиделица се появява някоя мъдрост.



"Например ей там, при каменния дувар на неговата къща, до който свършват извечните, винаги прости закони в гората и почват сменяемите, винаги сложни закони за хората."

Открих още една книжка в семейната библиотека: „Слаби лакти” на Йордан Попов. Забавна и смешна, върна ме в онези времена на социализма, когато нещата просто се случваха така;)



И като сме на хумористична вълна „Моята кавказка тъща” е съвсем логично продължение.



Разказва се за немски телевизионен екип, който отива да снима документален филм в едно малко село в Северен Кавказ. По изключително забавен и изпълнен с любов начин , без капка доза присмех, е показан живота на хората от това откъснато от света място, с техните разбирания и отношението им към живота. Много свежа история!

Дали една книга ще бъде харесана от повече или по-малко хора, е въпрос на вкус. Аз просто споделих своите добри от 2013.

Книги 2012

Традиционно вече, в дните между Коледа и Нова година, оставам сама у дома, а останалата част от семейството заминават някъде. И понеже няма за кого да се грижа, освен че ходя на работа, се грижа за себе си. Главно, отдавайки се занимания като търкаляне в леглото и четене на книги. Не се сещам за по-добро самотно занимание. И по-добър начин да открием или разбудим някои мисли, заспали дълбоко в нас, заради битовизмите, които ни занимават ежедневно. Както и с храната, имаше добри и не толкова добри попадения. Вторите бяха повече. За три от хубавите обаче искам да кажа и ако вече не сте ги чели, може и да ви харесат:

"Проницателят"-казват, че това е книга за хората, изпаднали в криза. Ако това наистина може да се възприеме като факт, явно човечеството е изпаднало в криза, защото тази книга чупи рекордите по продаваемост преди година-две. Доколкото ми е известно, аз не съм в криза, но всеки има нужда от своята доза позитивизъм и аз не правя изключение;) Самият факт, че започнах да я чета без никакви предразсъдъци, красноречиво говори колко съм положителна;) Книгата не казва нищо, което вече не знаех. Като художествена стойност не е шедьовър, но затова пък напомня, че дребните неща имат огромно значение и често за да намери решение, човек просто се нуждае от нова гледна точка, защото времето, което прекарваме на тази земя е дар и трябва да го използваме мъдро.

"Защото те обичам"- смесица от различни жанрове, с голяма доза мистика и фантастика, умело вплетени и пресъздаващи историите на героите по начин, който ме караше да оползотворявам всяка свободна минута в четене. В нея се разказва за изчезването на едно малко момиченце и неспособността на родителите му да се справят с мъката. За още едно нещастно момиче, което иска да отмъсти за загубата на майка си. За една млада жена, която иска да се накаже себе си заради миналото си. И за един известен психолог, опитващ се да помогне на всички тях и на себе си. И макар да е далеч от литературен феномен, така както аз си го представям, книгата определено си заслужава отделеното време.

"Училища от камък"- откакто прочетох тези две книги за Афганистан, не мога да остана безразлична към нито едно четиво да подобна тематика. Затова и когато попаднах на това, почти веднага си купих книгата. Тя е доста далеч от класическия роман(поне в моите представи), но пък всеки човек, вложил цялото си сърце в една толкова благородна кауза като създаване на училища за децата от най-забутаните планински кътчета в Западните Хималаи, заслужава не само вниманието ми, а и искреното ми възхищение. История за един обикновен човек, който изгубвайки се в планината се озовава на необикновено място и дава обещанието да построи училище на децата на последното конно племе на киргизите. След 10 години и 131 построени училища в най-недостъпните части на Афганистан и Пакистан, той успява да изпълни това свое обещание и да покаже как с воля и постоянство човек е в състояние да промени света.

Сега се връщам в леглото с чест;)

Приятни вечери!

Коледно!

Коледа е ей тук, чувам я вече как скърца с тежки стъпки и всеки момент ще влезе...
А какво по-хубаво време от празниците, човек да се наслади на хубавата храна, срещите с приятни хора и дългото и протяжно събуждане сутрин сред аромата на топла закуска и прясно сварено кафе....

А ако навън вали пухкав снежец, а ти си се загърнал в дебелите пухени завивки, само една хубава книга в ръка, чудесно ще завърши идиличната картина.

Е, това ми се случи за един ден!
Камината я няма, нито пък имаше кой да ми свари кафе, но затова пък имам пижама и една чудесна книга в леглото:) Или иначе казано:

Насладих се на мига;-)!

Отдавна не съм ви занимавала с това си занимание, така че е време да направя рязък завой и от кухнята и трапезарията, да се прехвърля и в другите помещения у дома, защото нито е време за дълги разходки по плажа, нито за работа, за ски пък още не е дошъл сезонът;)

Винаги в същия ден- това е!
Книга, обявена за една от най-забележителните на 2010 година. Намерих брошурка за нея в една от книгите, които си бях поръчала по-рано. Зачетох се и бях твърдо убедена, че искам да я имам, независимо дали ще се излъжа в чувството си или не. Е, не се излъгах. След цялата поредица посредствени творби, на които попаднах напоследък, тази направо ме грабна отведнъж.
Историята проследява живота на двама души в продължение на 20 години, като описва случващото се само в един ден от годината- 15 юли- денят на дипломирането на Ема и Декстър. Една пиянска нощ се превръща в приятелство. Двама души преминават през различни етапи от своят живот , търсейки пътят към своите мечти и копнежи и разкривайки емоциите, които изпитват.
Стилът е лек и непринуден, със страхотно чувство за хумор. И въпреки финалът, за мен това е един от най-позитивните разкази, които съм чела.
Разказ за хората, за това как се променяме и как не се променяме. За това, че сами избираме с кого да продължим пътя си, колко важен е всеки един миг от живота ни и за това, че човек трябва да умее да му се наслаждава.

Много е лесно да изпуснем щастието, особено ако то е непрекъснато пред очите ни!

Е, аз се насладих на този мой миг!
И ако маите са били прави, то на днешния ден след една година няма да ни има, затова нека я изживеем пълноценно:))))) (хумор)
Моето коледно пожелание към всички вас е:

Желая ви здраве, дълголетие и доброта!
Нека се опитваме да гледаме повече около себе си и да използваме всяка свободна минута за хората и нещата, които обичаме, защото най-лесно е да ги загубим!

Весела Коледа!

Бамбук

Съвсем случайно попаднах на "Книга за бамбука".
.

*


От описанието и става ясно, че това е история за древните Япония и Китай и за бамбука. "Високата трева", както я наричат, заема изключително важно място в живота на тези народи още от древността. От него се правят лекарства, отрови, произвеждат се традиционните японски лъкове, свързан е с появата на чумните епидемии и измирането на пандите. Той е и причинителят както за кръвопролития, така и за поводи за сътрудничество между китайския и японския управляващ двор.
Историята започва с приказката за прекрасната Кагуя-химе- момиче, родено от бамбук, което насочва действията на главните герои - двама мъже, принудени от обстоятелствата да изчезнат, да избягат от себе си и ... да се намерят. В основата е философията за дзен будизма и именно затова е доста интересен фактът, че авторът е сръбският писател Владислав Баяц, който никога не е стъпвал в Китай.

Това е една прекрасна книга не само за древен Китай и Япония, но и за вечните въпроси са самоопознаване и вътрешно израстване, като в същото време може да се разглежда като приказка.

Чудесна книга с невероятно послание!


* снимките на бамбук са оттук и оттук

Хотелът на сладко-горчивите спомени

Това е заглавието на една от хубавите книги, които напоследък прочетох. Последните 2-3 месеца попадах все на романи, които не си струва особено да бъдат коментирани, с изключение на „Елегантността на таралежа“ , но за нея просто думите не ми стигаха (доста интелектуална, но и доста красива книга). Но да се върнем на "Хотелът..."

Историята е действителна и се развива паралелно по време на Втората световна война и през 1986г., когато Хенри загубва съпругата си. Със синът си трудно намират общ език, до момента, в който съдбата го отвежда до мястото, което се превръща в мост между него и синът му. Един японски чадър го връща в далечната 1942г. Хенри е от китайски прозход и заедно с японското момиче Кейко, са единствените различни деца в престижно сиатълско училище. Това го кара да се чувства чужденец в собствената и страна, тъй като е обект на непрестанни подигравки от страна на съучениците, а в същото време не е добре приет и в китайската общност, защото не посещава китайското училище. Приятелството между двамата прераства в невинна любов, а това води след себе си срив и в отношенията му с родителите. След интернирането на Кейко и семейството и в лагер, където те са принудени да живеят в много тежки условия, животът на двамата се разделя, но им остава надеждата, че войната няма да трае вечно и те отново ще бъдат заедно.
Разказвайки тази история на синът си, той успява да стопли отношенията със сина си, даже повече отколкото е очаквал. И всичко това се случва на фона на сиатълската джас сцена през 40-те години. Препоръчвам я!



Нека новата седмица бъде успешна за всички:)

За жълтите очи на крокодилите

Тъкмо прочетох тази книга и реших да споделя какво впечатление остави тя в мен, тъй като това със сигурност не е роман, който дълго ще помня. Не защото не ми хареса, а просто защото не е от онези "разтърсващите" романи.

Историята е все пак увлекателна. Поднесена е свежо и приятно. Светът, в който се развива действието, е модерен и реален и поставя въпроси, на които всички ние търсим отговорите. Героите са съвсем истински и ги срещаме всеки ден .Често пъти виждах себе си в една или друга ситуация. И въпреки че всичко се върти около любовта, приятелството, лъжата и парите,  темата която изпъква над останалите, е да се опитаме да открием пътя към себе си и да не ни е страх да търсим своето щастие. Защото то не се крие в луксозните апартаменти, крайморските вили или скъпите вещи, а в любовта, грижите ни един за друг и в желанието да изживеем живота си заедно. И вървейки така заедно, срещайки малки или големи проблеми, постигайки малки или големи победи, да се опитаме да поглеждаме винаги навътре в себе си с идеята, че все някога ще се открием.

Слугинята

Преди два дни завърших "Слугинята" на Катрин Стокет. Книгата била най-продаваната за 2010г., пише на разни места.  За мен е една от добрите книги на пазара в момента. Не мога да кажа, че е някакъв шедьовър. Просто е много хубава книга!
Действието се развива през 60-те години в малкото градче Джаксън, Мисисипи. Историята разказва за три жени, които се опитват да преодолеят страха си от последиците и да разкажат на света, какво е да си чернокожа домашна прислужница в дома на богатите бели дами. Стилът е лек и увлекателен, езикът емоционален, а образите много истински.

Или както пише в Ню Йорк Дейли Нюз:

" История, в която има сърце и много надежда...."

Книга за пораснали деца

"Да убиеш присмехулник" е посочена като една от книгите, които човек задължително трябва да прочете през живота си. На някои места се споменава, че това е детска книга. Аз обаче не съм съвсем сигурна, че е така. Може би защото едва вчера я завърших, а вече съм много далеч от детската възраст. Всъщност съм доволна, че чак сега свърших тази "работа", защото си дадох сметка колко съм се отдалечила от тази възраст, а това не е много похвално....
Историята е разказана през погледа на едно 9-годишно момиче, което живее заедно с брат си и баща си в едно малко американско градче. През нейните детски очи историите за изнасилване, смърт и расови предразсъдъци, показват колко много децата разбират и колко възрастните не виждат това. Книгата тече увлекателно, леко и без напрежение. Но въпреки това посланията и са актуални и днес, макар че е написана преди 50-тина години.
Това е книга за добротата, искреността, човешките слабости, за истината за света на възрастните и връщането в детсвото.
Финалната реплика в книгата:
"Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш"
е нещото, което трябва да се опитам да не забравя!!!

Истории от Афганистан

Преди повече от две години прочетох един след друг двата романа на Халед Хюсейни -"Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца", но все още оттогава не съм попадала на толкова разтърсващи истории. След прочитането им дълго време не можех да се отърва от усещането, че съм голяма късметлийка да се родя в един много по-различен свят. И въпреки това си усещане, не мога да не кажа, че съм поразена от силата на чувствата, които героите ни показват и в двете книги.

"Ловецът" според мен е по-мъжкия, а "Слънцата"- по-женския разказ на живота в Афганистан. Но темата за истинското  приятелство, за жертвоготовността, безсърдечието, изборът, за цената на любовта и готовността да платиш тази цена, са нещата които не мога да забравя.
Ако все още има човек, които не се е сблъскал с творчеството на Хюсейни, горещо му препоръчвам да го направи...