сряда, 24 декември 2014 г.

Весели празници!


Нека всички бъдем заобиколени от любимите си хора!
Нека бъдем по добри един с друг!
Нека бъде светлина в домовете и душите ни!
Нека всички сме здрави и благодарни!

Много, много весели празници на всички!




понеделник, 15 декември 2014 г.

Благодарствени бисквитки

В дните преди Коледа мислим как да изкараме най-хубаво празниците и как да зарадваме най-много близките си. В нашият настоящ живот има три жени, които не са част от семейството и приятелите, но са особено ценни и важни. Едната е жената, почти заместила помощта, която моята майка би ми дала. Онази, която винаги е насреща в нужда да ми помогне в отстраняване на битовите проблеми, независимо дали говорим за деца, къща или куче. Другите две са селските ни медицински лица- докторката и нейната сестра. Безкрайно грижовни, отзивчиви и усмихнати и винаги готови да помогнат.
За тези три жени всяка година приготвяме вкъщи вкусни подаръци. Всяка година са тематични, а тази специално е сладкишена. От месец насам тествам различни сладки, бисквитки, кейкове и рула, за да избера най-добрите от тях. Ето едни, които със сигурност ще влязат в кутиите, грижливо опаковани и надписани- бисквитките, с които ще им кажем: "Бъдете здрави! Благодарим!"

Продукти:



За кафявата част:

* 6 с.л какао;
* 2 с.л. масло;
* 2 с.л прясно мляко;

За бялата част:

* 1 ч.ч. масло ( на стайна температура);
* 1 ч.ч. захар;
* 3 ч.ч. брашно;
* 1 с.л. бакпулвер;
* 2 жълтъка;
* 1 ванилена захар;
* 2 с.л. прясно мляко;

За сърцевината:

* 1/2 ч.ч. орехи;
* 1 ч.л. канела;
* 1 с.л мед.



Приготвяне:

Най-напред приготвяме част от какаовата смес. Разтапяме млякото с маслото, добавяме какаото към тях, разбъркваме хубаво и получената маса оставяме настрани. В друга купа започваме бялата част, като най-напред смесваме маслото със захарта и хубаво разбиваме до получаването на гладък крем.Добавяме жълтъците и ванилената захар и разбиваме отново. След това смесваме брашното с бакпулвера и също го добавяме на порции към сместа. Добавяме и прясното мляко и тук вече направо си го месим ( освен ако не разполагате с робот, който да свърши това вместо вас).Полученото тесто разделяме в отношение 3:1 и тази 1/4 я добавяме към какаовата смес. Размесваме я хубаво и сега вече имаме две топки тесто с различен цвят. В точилка разточваме бялото тесто върху плота, най-добре върху готварска хартия. Тестото не лепне, така че става лесно. Върху друг пласт хартия разточваме кафявото тесто. След това, с помощта на хартията, захлупваме кафявото върху бялото, минаваме още един път отгоре с точилката и вече имаме двупластово тесто. Отмеда, канелата и смлените орехи приготвяме паста. Просто ги смесваме на едно место и разбъркваме. Тази паста нанасяме в линия от страната, но която ще завиваме. Всъщност завиваме руло около тази линия. Получава се цилиндър със сърцевина от орехи, мед и канела. Увиваме полученото руло във фолио и оставяме в хладилник за около 30 минути. След това го изваждаме и нарязваме на кръгчета с дебелина около 1,5см. и вече във тази форма ги поставяме върху предварително застлана с готварска хартия тава за печене. Поставяме сладките във фризера за около час. Тук на този етап, те могат да преседят и да си размразим когато ни потрябват ( разбира се, ако ще печеме след дни, не е нужно да седят готови върху тавата). Вадим, печем на 180-200 градуса за 20-тина минути. Охлаждаме и готово!







понеделник, 8 декември 2014 г.

Панетоненца за празниците

Колкото не харесвам ноември, толкова обожавам декември. Всеки ден нещо насочва мислите ми към края му и към хубавите мигове, в които ще се съберем с близки и приятели и то толкова пъти, че накрая ще искам да дойде януари и да си поседя у дома просто на топло и самотно. Изборът на подаръци всяка година е най-тежката, но в същото време доста приятна част от мислите ми. Заедно с мислите за вкусотиите, които искам да приготвя за празниците. Тази година няма да има време за ръчни подаръци, но няма и да са пластмасови. Виж, храната ще е изцяло ръчна изработка и също няма да е пластмасова;)
Понеже така и не направих козунак за Великден нито тази, нито предните няколко години, реших с едни панетоненца да се пробвам на сухо за празниците, ей така, да си вдухна кураж за следващият Великден. И без друго някои бяха сополови и трябваше да бъдат стопанисвани в домашна обстановка, какво по-забавно приключение за дете, вързано у дома, от играта с тесто?

Рецептата я взех от Ирина, разбира се;)



Продукти:

* 4 яйца и 2 жълтъка на стайна температура;
* 700гр брашно (+ допълнително за омесване);
* 125гр меко масло;
* 2 ч.л. суха мая;
* 1 ч.л. захар ( за маята);
* 175мл топло прясно мляко;
* 125гр захар;
* кората от 1 лимон и 1 портокал;
* 1 ванилия;
* 200гр сушени плодове по избор;
* 2 супени лъжици ром.



Приготвяне:

В съд поставяме маята, захарта и млякото, разбъркваме и се оставяме за 10-тина минути да шупнат. Добавяме 100гр брашно, разбъркваме и оставяме да си взаимодействат за около 30 минути. В отделен съд накисваме плодовете в рома.

В друга купа слагаме брашното и правим кладенче, в което изсипваме яйцата, жълтъците, маслото, захарта, лимоновата, портокаловата кора, ванилията и сместа с маята.
Всичко се разбърква добре с дървена лъжица или с миксер и когато тестото започне да се отделя от стените на купата, се прехвърля върху набрашнен плот и се меси около 10 минути, като се добавя още брашно при необходимост. Тестото се покрива със свежо фолио и се оставя да втаса за около 2-3 часа.
След като е готово се удря няколко пъти, слагат се отцедените плодове и тестото се премесва отново, за да се разпределят равномерно плодовете.
Тестото се разделя на 10 топки ( или колкото там ви идват). Всяка от тях се поставя в предварително намаслена хартиена форма мъфини и около тях се завива парче хартия за печене, за да повдигнем нивото на обвивката. Покриват се с кърпа и се оставят да втасат за около 30-40 минути. Намазват се с разбит жълтък, поръсват се със захар и се пекат за 25-30 минути в предварително загрята на 200°C фурна. Изваждат се и се охлаждат върху метална скара.

понеделник, 1 декември 2014 г.

Трън в окото

Бях бременна с първото си дете, когато ми влезе Трън в окото. Това ще рече преди около 16 години. От тогава все чакам да родя и да порасне детето (децата), за да се разходим натам, щото от всичко прочетено става ясно, че мястото не е подходящо за много малки и твърде големи хора. Спонтанната идея за излизане от столицата преди близо месец ни отвя точно там и отново си зададох въпроса : Къде съм спала 40 години, та не съм ходила по тези места никога досега, при положение, че са толкова близо до нас?



Оказа се, че дори и да не тръгне човек по известните екопътеки, има толкова много какво да се прави в района, че два дена определено не стигат и със сигурност ще повторим-тъкмо и децата ще пораснат;)
И няколко съвета:
· За да можете да минете през Трънската екопътека, наистина трябва да сте достатъчно пораснали да можете да направите голям разкрач с голяма денивелация, а също и да не сте достатъчно пораснали, за да не ви припукват ставите на всяко мостче. Така че, ако сте под метър и двайсет или над 60 години, заложете на съседните пътечки-прекрасни са!

· Ако имате повече деца, не взимайте всичките-все ще се намери някое да мрънка и със сигурност ще го правят едно след друго. Или вземете 5 килoграма мандарини, с които да им запушвате устите, както направихме ние.

· Вземете си храна за разходките, защото района не предлага дори от онези отвратителни кебапчета и хляб ( което иначе е прекрасно). И нека не са само мандарини;)


Дотогава малко топли снимки, с дъх на есен, шума, мостчета, тунелчета и красота.