сряда, 29 март 2017 г.

Полента тарт

На мен зимата си ми беше чудесна, но за повечето хора, тази година тя прекали. Факт е, че беше истинска, но чак пък дълга, не бих я нарекла. Както и да е. Идеята беше, че пролетта дойде някак на бегом. Веднага след последния сняг, слънцето се облещи и в града всичко вече цъфти. Тук при нас, не точно, но бавно и полека новият живот се заражда. Сутрините са със скреж, а вечерите позволяват питие на двора. И аз като времето, не знам още какво съм. И ястието ми днес- също. Има малко есен, малко зима край камината и малко пролет. Но пък наистина е вкусно и като ви се види подходящо за някой сезон, опитайте го обезателно.

Полента тарт със спанак или по нашенски- запечен качамак със спанак.




Продукти:

* 125 гр. царевично брашно;
* 400 мл бульон или вода;
* 100 мл прясно мляко;
* 1 с.л. масло;
* 125 гр. моцарела ( или една опаковка);
* 25 гр. сушени домати;
* 25 гр. ядки по желание ( аз използвах микс);
* 2 малка глава лук;
* 2 скилидки чесън;
* 150 гр. пресен спанак;
* сол, черен пипер, по желание и други добавки за гарниране.



Приготвяне:

Бульонът( водата) се поставя на котлона, заедно с 1 ч.л. сол да заври. През това време, в малко мазнина, се задушава едната глава лук, нарязана на ситно, а когато омекне, към него се добавя и едната скилидка чесън. След около минута се махат от котлона. Към заврялата вече вода се добавят прясното мляко и царевичното брашно и се бърка енергично, за да не се образуват бучки. Когато се сгъсти, към него се добавят задушените лук и чесън и маслото и се разбърква отново. Сместта се разстила в подходящ съд за печене, върху хартия за печене и се поставя във фурната на 200 градуса за около 30 минути или докато краищата се запекат. През това време в дълбок съд на котлона, се поставят втората главичка нарязан лук и отново чесъна, след като лукът поомекне. Минутка по-късно се добавя измитият спанак и се похлупва да се задуши. Подправят се със сол и черен пипер на вкус. Сушените домати, заедно с ядките и малко зехтин, се поставят в блендер и се смилат до получаването на каша. Върху запечения блат се поставя първо сместа от домати, после се нареждат кръгчета моцарела и най-отгоре за разстила спанакът. Запича за още 10-15 минути на около 150 градуса или докато моцарелата се разтопи. Желателно е да се изчака леко преди разрязването, тъй като в противен случай, формата му не е така добра и естетична:)

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Viva la Vita по италиански

Онзи ден гледах един филм, чието действие се развиваше в Италия. В него главната героиня, опитвайки се да се откачи от едни нахалници, хвана под ръка случаен човек на улицата. В последствие двамата се запознаха и изкараха деня заедно. По някое време тя го попита дали няма работа за вършене, все пак тя го беше отмъкнала по път. На което той отговори, че никоя работа не си заслужава, ако ще те лише от прекрасно изживян ден. Нещо, за което си струва по-често да се вглеждаме в италианците.
Винаги когато чуя Италия, в главата ми започва да бушува буря от емоции. Защото там не е нужно да правиш нищо специално, за да почувстваш пълноценен. Не е нужно да бързаш и да гониш график- времето е нещо, което се случва на другите хора. Италия е място, където можеш спокойно да се отпуснеш и да видиш най-истинския смисъл на фразата Viva la Vita- малко, каменно градче, топъл камък, тесни, криволичещи пътища, тучни ливади, безкрайни плажове, приказни езера и планини, древни храмове, история и изкуство, безкрайни лозя и маслинови гори, вино, дантелени салфетки, шумна фамилия и вечеря на открито, елегантен млад мъж с капучино в ръка, музика, любов, храна,.... май мога да продължавам до безкрай - ароматите са навсякъде. Розмарин, салвия, риган, босилек... Италия не се разглежда, тя се чувства- простичко, слънчево, съвършено.
Това е моята причина да се включа в предизвикателството на AVON- #livefornow, които ми подариха новия си аромат Viva la Vita и ме помолиха да споделя за какво ме вдъхновява той. Не съм от жените, които разбират от парфюми и могат да разпознаят всяка марка с едно вдишване. Но пък съм от онези, които свързат ароматите в преживявания. И когато някой аромат носи ухание на пролет, особено след дълга и студена зима, нещо в мен събужда желанието ми да имам градина, да заровя ръце в нея, да създам нещо и да му се насладя. Пролетта за мен не е топка сладолед, нито неделно печено. Пролетта е зелена. Простичка и съвършена: като неделна закуска с домашно изпечен хляб.

Кростини с лук, домати и сирене




* 2 стръка праз лук;
* 3-4 стръка пролетен (пресен) лук;
* 250 гр. меко сирене;
* 10 чери доматчета;
* 4-6 филийки хляб;
* стръкче риган, сол пипер;
* зехитн, щипка кафява захар, шепа черни маслини (по желание).



Приготвяне:

Лукът се почиства, измива и нарязва по дължина. Поставяме лентите в тавичка, добавяме чери домати, нарязани на две, шепата маслини ( ако добавяме), поръсваме със зехтин, добавяме подправките и хубаво разбъркваме с ръце. Печем в предварително загрята фурна за около половин час или докато лукът омекне. Разбъркваме отвреме-навреме. Нарязваме хляба, намазваме щедро със сирене и слагаме от още топлата плънка с лук. Събираме се цялото семейство и се наслаждаваме на дребните чудеса на живота. Viva la Vita!



неделя, 29 януари 2017 г.

Само с две лъжички мед :)

Човек и добре да живее, рано или късно трябва да опита здравословен десерт. Не защото е задължително да изпадаме в паника от поетите калории или наличието на 0,0001 мг натриев глутамат, а просто за да опитаме. И ако ни хареса, да си доставяме това удоволствие наравно с другите. Смятам, че най-важно за едно ядене, е отношението ни към него ( както и към всичко в този живот). И ако смятаме, че нещо ни вреди, то задължително ще ни навреди. Както и ако с всяка хапка, достигаме до едно, по-различно ниво на задоволство, няма как да е лошо. Просто няма как. Разбира се, всичко в умерени количества.
От около година, у дома се появи субект, които не консумира сладко. И аз започнах да приготвям все по-малко сладости, за да не дразня, нали? :) Обаче взе да ми омръзва да гледам как този субект пече ябълки в несвяст като пенсионер. Днес отидохме на лек пазар и една рекламна табелка си свърши добре работата: СУПЕР СЛАДЪК АНАНАС ОТ КОСТА РИКА! Ами, добре! Да го направим!
Впечатленията ми от здравословния десерт са, че е много приятен, много плодов и много лек. Чията ( за първи път опитвам), подобно на авокадото, няма никакъв вкус, но има консистенция, също като него и съчетана с нещо с добър вкус, наистина може да направи чудеса. Трите слоя си пасват идеално. Тийнейджърката също одобри-излапа за миг. Дребната каза: Ау, гадост! Но бихте ли вярвали на човек, който напоследък намира за гадно всичко, освен салата и хляб? Да не говорим, че е в графата "силно казано готвене".



Продукти:

* Половин ананас;
* 2 банана;
* 400 мл кокосово мляко;
* 4 с.л. чия;
* 2-3 ч.л. какако;
* 1 авокадо;
* 1 ч.л. лимонов сок;
* канела по желание;
* 2-3 ч.л. мед.



Приготвяне:

Слагаме единия банан и ананаса във фризера за 15-тина минути. Кокосовото мляко изсипваме в купа и към него добавяме 1 ч.л. мед и разбъркваме доре. Ако ще слагаме канела, сега е моментът. Ако не ни е достатъчно сладко, добавяме още лъжичка мед. Към тях прибаваме чията, разбъркваме и оставяме настрани. На трето място обелваме авокадото, към него добавяме втория банан и какаото. Разбиваме добре до получаваме на кремообразна маса. Изваждаме от фризера ананасъа и банана и ги смиламе на пюре. Добавяме лимоновия сок, за да не потъмняват. В чашки разпределяме най-отдолу от плодовото пюре, последвано от авокадовия "шоколад" и завършваме отгоре с кокосовата чия. Оставаме за още малко време в хлаилника и хапваме.

Навън зимата продължава да си е все така зима- кога хубава, кога не толкова приятна. Всъщност високо горе е почти винаги приятна. Аз отивам там след броени дни :)

сряда, 18 януари 2017 г.

Парти-тарталетки с хумус и печени чушки

18 дни след началото на Новата година, а аз още не съм казала: Да ни бъде здрава и честита! От толкова и се каня да го направя тук, но Муза беше решила да посещава други хора- не мен. Нищо. Това място все още е дете- няма и седем години- с подходящите методите все още можем да се възпитаваме взаимно.
Писането тук всъщност е много хубаво начинание. Не заради някой друг, а заради мене си. Всеки път, когато си мисля, че нещата се прецакват и може би този път няма да се справя, влизам тук и покрай снимки и истории, си спомням всичко, което иначе бих забравила и се напомпвам до степен да се чудя откъде да започна.
Измина още една година, която не през цялото време харесвах, но в същото време много опитвах. Имаше истории, които ме натъжаваха, други ме радваха, трети ме омагьосваха и обогатяваха.
Започна нова, която вече също тръгна нагоре-надолу. Опитвах се да я започна просто добре и все нещо или някой минаваше и задраскваше добрите ми хрумки и ме вкарваше в утъпканите коловози на ежедневието. Ваканцията нямаше край. Поредицата от семейни празници все още в разгара си. Децата, застопорени у дома, опостушаваха храната със скоростта на стихийно бедствие и не спираха да се дразнят, а аз не успявах да насмогна в битовизмите. А така ми се искаше да продължа да опитвам. Навън си е Пауло Куельо и въпреки хумора, сатирата и забавата, студът си е студ и ми е трудно да се сгрея, дори с мисли.
Пък зимата може да е толкова привлекателна. На разходка там, където още никой не е направил партина.



Край замръзналите води на селския водопад.



Вечер вкъщи на дивана, гледайки за пореден път, поредния сезон на "Приятели". Дори и фактът, че след вечеря има купища чинии за миене, иде да покаже, че съм изкарала вечерта в голяма и шумна компания, за която много хора мечтаят. Искам само здраве и повече време и вдъхновение да си пиша тук.



Днес бил международния ден на снежния човек. Преди 4 години му правих фотосесия. Към днешна дата малката ми дъщеря направи цялото ни семейство от сняг и предвид метеорологичните условия, нашите бели копия си трупат килца на двора и ни се усмихват от прозореца ден след ден;) Защото днес, снежният човек е символ на зимните веселия. А след забавленията навън, най-хубаво е да се прибереш на топло и да продължиш купона. И за да изпразнуваме зимата, храната и всички хора, които имаме около себе си, ни трябват парти-хапки. В случая-тарталетки:

Парти-тарталетки с хумус и печени чушки:

Продукти:

за хумуса:
* 300 гр. сварен нахут ( или 150 гр. суров, предварително сварен);
* 2 с.л. сусамов тахан ( аз често ползвам слънчогледов, че ми е по-вкусен, но оригиналната рецепта е със сусамов);
* 2 с.л. лимонов сок;
* 4-5 с.л. зехтин;
* 1 скилидка чесън;
* сол на вкус.

за тарталетките:

* 250 г брашно;
* 1 пак. масло (125гр.);
* 1 яйце, средно голямо;
* ½ ч. л. сол;
* 1–2 с. л. вода.

* 2-3 печени, обелени чушки;
* магданоз.



Приготвяне:

Започваме с тарталетите, защото отнемат най-много време. Брашното се пресява, за да се вкарва въздух и готовото тесто да стане хрупкаво и леко. Добава се маслото и се стрива, докато сместа стане еднородна и на трохи. Прави се кладенче и вътре се изсипва яйцето, предварително разбито. Сместа се размесва и се добавя по малко вода. Тестото се омесва набързо и се оформя на топка и се увива във фолио, която слагаме да се да стегне в хладилника за около 30 мин. След изваждането им формуваме в желаната форма и големина, надупчваме с вилица всяка една от тях ( за да запази формата си при печенето) и печем в предварително загрята на 190*С фурна за около 25 мин. или до порозовяване.
Докато тестото преседява в хладилника, приготвяме хумуса. Ако изплзвате суров, първо трябва да го накиснете, после да го зварите и накрая да махнете люспите ми. Т.е. трябва да подготвен предварително. В противен случай, една консерва върши чудесна работа. Смесваме всички продукти за него, без чесъна и зехтина. Разбиваме добре в блендер (или с пасатор), докато се получи хомогенна маса. Към нея добавяме ситно нарязания чесън и зехтина, разбъркваме отново и е готов.



Остава да съберем тарталетките. Във всяка една "черупка" поставяме (шприцваме) хумус, отгоре поставяме нарязани на ивици печени чушки и декорираме с магданоз. Харчат се много добре, да знаете. Снимките, разбира се, са леко мазни, ма така е като дишате и снимате привечер:)
А сега ако снегът ви става за формуване (щото поради много ниските температури нашият е прашлясал и с ледена кора отгоре), отивайте да почетете човека на метлата (1) и кръгчетата (8) и се снимайте за спомен:)