понеделник, 25 септември 2017 г.

Живот като на картичка и миди по норвежки

С началото на първите есенни дни, е време да се разходим из едно от най-прохладните места в Европа. Въпреки, че ние лично свършихме тази работа в разгара на лятото тук, там ситуацията си беше един вид подготовка за настъпващата есен. Става дума за Норвегия.



Ако някой някога ме попита, къде бих живяла извън България, ако се наложи, веднага бих отговорила Италия. Ако някой някога ме попита къде искам да отида за кратко, също веднага ще отговоря Норвегия. Отдавна като говорим за туризъм, съм спряла да си представям раходки в града, защото в крайна сметка градовете колкото и различни, в един момент започват да си приличат. Поне тези в Европа. Природата за мене е онова нещо, което отличава местата и обуслява как би изглеждал живота там в голяма степен. И както в Италия е в сила правилото: Бог дал, Бог дал, Бог се забравил, така в Норвегия е обратното: колкото дал, толкова и взел. Но това дето го е дал, трудно можеш да го видиш където и да е другаде в Европа или поне в тези размери. Да, за природа говорим определено. След 10-дневна обиколка по норвежките планини и долини, със сигурност мога да кажа :УАУ!











Извадиме невероятен късмет с времето, защото има една приказка, че в Библията, когато валяло 40 дена и 40 нощи, му викали потоп, а в Норвегия му казвали лято. В нашият случай си беше истинска суша. Където и да отидехме, слънцето се облещваше или поне срамежливо се подаваше иззад облаците и предвид летните температури от около 12 градуса, всичко беше перфектно за туризъм. На някои места ни молеха да останем още седмица-две поне, като разчитаха по този начин да удължат лятото си :)











Изминахме над 1000 км из тази приказна страна, видяхме десетки малки и големи водопади, малки и големи глетчери, огромни фиорди, езера и реки, зелени тучни ливади, гори и долини, боровинкови полета, докъдето ти стигне погледът, самотни селца, дървени колиби, сняг през август и зреещи ягоди. Тролове, мъхове, морски деликатеси.







Видяхме овце, скитащи се в нищото горе високо. Запитахме се къде са вълците. И се оказа,че ги няма. Според статистиката на тази огромна територия се скитат едва 30 вълка в дивата природа и това е така, благодарение на разрешения за лов на вълци, тъй като се счита, че те вредят на животновъдите. Силно се съмнявам това да е много вярно, защото овцете в нищото със сигурност умират по често от пребиване по пътя си, но това е положението. Кравите са на по-ниско и обикновено лежат. Явно сред толкова свежа и дъхава тревица и те са отегчени от изобилието и са превърнали поговорката за шопа в начин на живот.















Предвид ограниченията в скоростта по пътищата (80км макс почти навсякъде, често и 70), пътуването е спокойно, без бързане, без надпреварване и е много възможно в продължение на 500км да си се возите с едни и същи автомобили отпред и отзад. За 10-дневната ни разходка, само два пъти ни задмина кола, а ние толкова пъти го направихме. Не случайно Норвегия оглавява класациите за най-малко катастрофи, дори преди 2-3 години според статистиката, се е борила за приза "Нито едно дете убито на пътя".













В Норвегия е много трудно да пиеш алкохол. Обикаляйки като нас, далеч от градовете, си е направо невъзможно. Изключая бирата. А най-хубавото е, че посред лято, ако сложиш 2 бири в багажника, пътуваш цял ден с тях и следобед на брега на някое езеро решиш да отвориш една, тя е с чудесна за пиене температура. Я се опитайте да направите така в Гърция:) Или у нас.
В Норвегия е трудно да ядеш и масло. Магазините са пълни с 300 вида маргарин, но мяслото е явно недооценено. Не че не намерих, но ми стана странно, как може една от най-щастливите и здравите нации в света, да изяжда такова огромно количество храна със съмнителна полза. Същото важи и за полуфабрикатите.



















Хората в Норвегия... не ги видяхме. Навън. Имаше туристи от всякакви породи и малко местни. Обикновено на работа в сферата на услугите. Но не са много по услугите. Предвид стандарта на живот и пълното му несъответствие с която и да е друга страна, спяхме основно в къмпинги и дървени колиби. Да държиш къмпинг или колиба в Норвегия е много рахат работа. Даваш ключове на наемателя, не е нужно да си приветлив, тръскаш една кошница с чаршафи и хавлии и приключваш. Във всяко място за настаняване на видно място е сложен ценоразпис за чаршафите, хавлиите, боклука, и начина по който трябва да оставиш мястото след напускане. Ако не отговаря на описаното, плащаш за всичко по съответните точки. От гостоприемство явно няма нужда. Колкото юргана облякох и съблякох, толкова децата си не съм събличала и обличала в живота си :) Пък не е като да нямам деца.















В Норвегия обаче, е лесно да излезеш навън, да се качиш някъде високо и да осъзнаеш колко незначителни са тревогите ти. Лесно е да се нахраниш в природата, защото рибата, боровинките и горските малини са навсякъде. Лесно е да пренощуваш без пари и да си накладеш огън, защото това е позволено почти навсякъде. Лесно е да си вземеш лодка, да влезеш да гребеш във високопланинско езеро, без да се налага някой да ти я даде- просто като с повечето неща тук, трябва само да се самообслужиш. Лесно е да проветриш главата си, да избистриш ума си, да наградиш душата си със зелено. И може би това е ключът към тяхното щастие- свободата да бъдеш част от всичко, което те заобикаля.

















За да съм в крак с всичко казано дотук, споделям рецептата за миди по норвежки. Или поне така казаха;) Колко са такива, хич няма да задълбавам, но е факт, че са вкусни, особено когато са пресни и извадени от дълбоките норвежки фиорди.



Продукти:

* 1кг миди;
* 300 гр. картофи;
* 1 глава лук;
* 100 мл бяло вино;
* 1 стрък праз лук;
* 200 мл животинска сметана;
* половин лимон;
* 1,5л вода;
* сол, пипер, целина (5-6 стъка), мазнина.



Приготвяне:

Картофите се сваряват и нарязват на филийки. Мидите се почистват и отворените от тях се изхвърлят. Сваряват се във водата, в която са добавени целина, сол, пипер и вино. Варят се 10-15 минути. Онези от тях, които не са се отворили, се изхвърлят. В широк тиган задушаваме лука, добавяме мидите, малка час от бульона от варенето, лимона и сметаната. Готвим няколко минути, като разбъркваме през това време. Накрая добавяме филийките картофи и сервираме веднага.

11 коментара:

  1. Прекрасни снимки, Марта! Потопи ме в нещо много свежо, зелено, кристално!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова обичам да те чета! И снимките ти обичам <3

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасни кадри, Марта!
    Изумрудена Норвегия - така я наричам. Не съм била там, но това зелено се е запечатало в съзнанието ми като норвежко. И напълно те разбирам за класацията. Интересно ми е само, ако те попитам къде не би отишла никога, какво би ми отговорила? :)
    Вълнуваща, топла есен ти желая! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм, къде не бих? Веднага отговарям- някъде, където небето и водата са ми в повече. Може а е най-голямата красота, но в такива моменти не я виждам. Аз съм земен човек. Места да посочвам ли?

      Изтриване
  4. Марте,
    чудесни кадри от Норвегия.Не съм посещавала тази страна, но имам една книга за нея.Знам,че има наистина много боровинки, малини, гъби и те могат да се берат там, където са находищата без никакъв проблем.Знам също,че в Норвегия е нещо нормално човек да живее сред природата и да се наслаждава и на диви животни, да ги храни.Великолепни кадри от красивата природа на тази страна.Да, има разлика от нашия начин на мислене по отношение на много неща.Но това е хубавото - да видиш друг начин на мислене и на живот.Чела съм,че преди години в селата на Норвегия хората са живяли много спокойно и никак не са искали да отиват в града.Но развитието на страната им е било неизбежно, както и животът в големия град.
    Поздрави и лека и спорна седмица !

    ОтговорИзтриване
  5. Много красота,много нещо....и едно такова спокойно.Абе по норвежки.Благодаря за красивите кадри,Марти!

    ОтговорИзтриване
  6. Пленително е, Марте!
    Пожелавам си го това изживяване!

    ОтговорИзтриване
  7. Ееее, страхотно Марте! А аз бях преди теб в Норвегия и още не мога да стъкмя разказа си...

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  9. Отдавна не бях виждала толкова прекрасни, изумителни снимки, за природата е ясно, но ти как улови всички тези кадри...?
    Сякаш снимани от въртолет са някои, наистина са като картичка, всички кадри до един!
    И аз, като Илианка си пожелавам да видя някой ден Норвегия, макар преди дни да се завърнах от едно също много прекрасно място!

    ОтговорИзтриване
  10. Това е друг свят....Свят който бих искала да е моят свят!Прелестна е всяка фотография,Марте!Благодаря!

    ОтговорИзтриване