събота, 31 март 2012 г.

Топъл полъх и домашен Данет



Цяла седмица метеоролозите ме залъгваха, че ще имаме уикенд поне толкова прекрасен колкото предишния, че аз кроих, кроих планове за него, а май ще се окаже, че с тях ще си остана. От всички планирани занимания на дневен ред останаха само идеите за градинарство и се надявам поне скоростта на вятъра да не са уцелили, за да не ми се разхвърчат посевите утре. Както споменах в предишната публикация, изминалият уикенд изкарахме извън София, а времето беше толкова прекрасно, че децата не излязоха от басейните. Видях и първия си щъркел ( в центъра на Костенец) за тази година и успях да разтоваря натежалата си от мартеници ръка;)




За сметка на това сега половината от китайчетата у дома са с хрема (човек никога не бива да подценява времето), към тази група слагам и себе си и днес за момент си помислих, че ще се обезводня;) Затова пък бях на работа до 22часа- една прекрасна петък вечер;) Разбира се, лошите и хубавите новини винаги вървят ръка за ръка, та моята добра е, че това по никакъв начин не е променило желанието ми да хапвам, още по-малко пък десерти. Сега ще ви покажа едно чудесно кремче- домашен Данет, което от мига, в който видях при Буба, бях сигурна, че ще направя някой ден и този ден беше вчера.Тогава Буба ме увери, че няма грам да съжалявам, ако опитам и след като вече бях там и опитах, мога смело да заявя, че беше адски права;)

Продукти:
(копирам рецептата дословно)

За шоколадовия крем:

1 литър пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна сметана
100 гр. какао
100 гр. захар
50 гр. нишесте

За белия крем:

малка кофичка заквасена сметана
100 мл. течна сметана
1-2 с.л. фина захар



Приготвяне:

Какаото и нишестето се пресяват заедно. Смесват се в тенджера с дебело дъно. Постепенно прибавяме студеното прясно мляко, смесено със сметаната. Разбъркваме леко през цялото време, за да не се образуват бучици.
Поставяме на умерен огън и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти.

Готовият крем пресипваме в купички и поставяме в хладилника, като покриваме всяко кремче, за да не се получава кора.

След като се охлади добре, се добавя белият крем, който се приготвя като течната сметана се разбива до пухкаво със захарта и постепенно към тях се добавя заквасената сметана, бъркайки внимателно с виличка или тел.


Ами това е, резултатът е чудесен и у дома свърши за няколко часа всичкото количество, което бях приготвила.
А за да поддържаме пролетния дух жив, ей тук ви дарявам и с първите пролетни цветя, кито видях тази година!








четвъртък, 22 март 2012 г.

Eдна доматена супа

Напоследък времето ми минава като две премигвания между ставането сутрин в 6ч. и лягането вечер в 12ч. Опитвайки се да премахна някои от задълженията си , неминуемо се появявaт нови, които достойно заемат мястото на предишните и с още повече хъс се опитват да ми докажат, че без тях не може.



От едно известно време дребната започна да отказва храната от детската кухня и да се рови в чиниите на по-големите деца. По тази причина взех решение да не и поръчвам повече храна, тъкмо един разход по-малко;). Да, обаче и това мина и сега си иска нейното. И така вече съм принудена да готвя И за нея. Май съм споменавала, че с големите деца сме на отделни "домакинства", тъй като те са традиционалисти в храненето, а на нас пък ни омръзма еднообразното меню от пълнени чушки, мусака и пиле с картофи. С новите претенции на дребната се сдобих с три домакинства и ако борим и кучето, за което всеки ден готвя месо с ориз, ще се окаже, че съм се превърнала в готвачка на едно средно населено родопско селце;). И тъй като вечер към 22 часа светлина за снимки няма, не успявам дори да покажа какво съм сътворила. Ей такива и други препъникамъчета в ежедневието не ми дават голяма възможност да наминавам оттук и да ви посещавам, но пък хубавото време и мисълта, че и това ще отмине, ме кара да се чувствам добре. Слънцето навън засилва желанието ми да хапвам по-типични за топлото време храни.

Уханието на чушки, печени на двора в прекрасен следобед, е причината да се захвана с тази отдавна отбелязана рецепта. Една супа, която видях при Буба и която поне на мен лично допадна повече в студен вариант- в унисон с времето навън:




Продукти:

* 4 бр. червени чушки;
* 1 глава лук;
* 1 скилидка чесън;
* 4 пресни домата;
* 1 ч.л. мащерка;
* 1 ч.л.червен пипер;
* 3-4 с.л. зехтин;
* зехтин, захар, сол;
* магданоз и сирене за гарниране.




Приготвяне:

Първо изпичаме чушките и след това ги поставяме в затворен съд да се задушат за малко. Белим ги и ги нарязваме на ситно.
В зехтин задушаваме нарязаните на ситно лук и чесън. След това добавяме чушките, доматите, мащерката, солта, червения пипер и малко захар. Разбъркваме добре и разреждаме с около литър топла вода. Варим около 10-15 минути,след което пасираме готовата супа. Гарнираме със сирене и магданоз.




С първите слънчеви дни, заедно с цялата природа, у мен се събужда желанието за скитане. Затова ако всичко е наред, този уикенд възнамеряваме отново да избягаме от София. Да се събудиш сутрин в планината с мисълта за всички хубави неща, които би могъл да направиш … И въпреки че хубавите гледки все още ги няма, глътка свеж въздух в обстановка, различна от домашната, мисля че ще ни се отрази много добре.

понеделник, 12 март 2012 г.

За пистите и хапките с кюфтенца на Пепчо!

Днес искам официално да поканя пролетта да се яви по нашите географски ширини. Смятам за напълно разумно зимата да си ходи, предвид всичко което ни се наложи да преживеем през последните няколко месеца, а също и поради факта, че по-голямата част от нас вече закриха ски-сезона. В тази група слагам и себе си, тъй като миналата седмица изкарах в най- добрият според мен ски-курорт в БГ, а именно-Банско. Първоначалната идея беше за нещо по на запад, но някои здравословни проблеми на част от скиорите, не позволиха тази идея да се превърне в реалност. Разбира се, човек може да си достави удоволствие от карането на ски навсякъде, затова се възкачихме на крилата на тази фраза и полетяхме по българските бели писти. Всъщност, когато говорим за мен, летях е малко силно казано-оказа се, че от нашето скромно семейство съм станала най-бавна и тромава и непрекъснато чувах подканящите гласове да побързам. В резултат на това през уикенда след заввръщането ни се чувствах все още като налагана с тояги, лилаво-жълтите ми колене припукваха на всяко приклякане, но пък завистливите погледи на колегите ми днес заради тена на лицето, ме кара да забравя всичките си болежки;) Истината е, че много обичам болката и умората от ски, независимо какво казвам сега. Усещането да си натежал в краката и празен в главата след спорт сред чист планински въздух е чудесно!!!





От тогава насам все не успявам да вляза в ритъма на ежедневието и да насмогна с всички изоставени домашни и служеби дела. И за да не съсипя бързо хубавите си спомени от тази така разтоварваща и безгрижна седмица, реших че единствената работа, която ще свърша, е да сготвя. А пък за да не правим рязък завой към леката храна след световноизвестните бански механи и кръчми, отново се обърнах към мръвките, този път под вещото ръководство на една от най-великите мръвкарки- Пепчо. Приготвих това уникаално многомесно ястие, което обра всички овации у дома. Благодаря на Пепчо за това ястие- никога не би ми хрумнало да го направя;)

Хапки с кюфтенца и зеленчуци в чили сос






По-запознатите казват, че тия дни щяло да се затопли и да стане истинска пролет. Ако съдя по летящите буболечки в и около дома ни, така е!
Нека цялото това събуждане се случи по-бързо, грижите ни да се стопят заедно със снега, шарените пеещи птички да огласят небето сутрин, а градините да се напълнят с дъхави цветя!
Нека бъде пролет!