сряда, 29 юни 2016 г.

Hola, Valencia!

В последните 1-2 години можем да си позволим не един, а два или три ергенски уикенда. Затова с група приятели спонтанно организирахме кратка разходка без деца до първата попаднала в полезрението ни дестинация. Така се озовахме във Валенсия. Това е едно от местата, на които съжалявам, че отиваме без деца, защото за мен, градът няма кой знае какво да предложи на възрастни, но би бил доста интересен за подрастващите туристи. Честно казано, очаквах повече от испанците, предвид какво са ми давали гърците и италианците като отношение, а те се държаха в повечето случаи като типични български тарикати :) Добрата компания и ваканционното настроение, обаче, бяха достатъчно добра причина да си изкараме повече от чудесно, но тази част на Испания няма много за предлагане. Да си знаете, ако се засилите натам.
Градът има съвсем малка стара градска част, която разбира се, е чаровна, но тя се обхожда пеш за около 2 часа, ако наблягате на детайлите. В противен случай, едни 30-40 минути са напълно достатъчни да добиете представа. Оттам насетне, градът си е един град с квартали и блокове ( не панелни, но все пак блокове), пък никой не отива на разходка, за да гледа такива неща. Интересни са също така и централния пазар, сградата на гарата, местния "Колизеум", паркът Турия, керамиката и общо взето май е това. Има и музей, разбира се, но не ги посетихме.















Резервирахме си голям апартамент в покрайнините на града, на място, където хората идват основно за морската си ваканция, а именно- Порт Саплая. Мястото се нарича още Малката Венеция, тъй като представлява шарен комплекс от жилища, прорязан от канали и "паркирани" отпред яхти и лодки. Намира на самия плаж, а наоколо е пълно със заведения, предлагащи традиционни и не чак толкова традиционни ястия и напитки.







Като казах, че градът е подходящ за деца между 4 и 18 години, имах предвид следното: няма големи пешеходни преходи, има Град на науката и изкуството, Биопарк, парк Гъливер, други паркове, плажове, пристанища, а и е спокоен. Вероятно би бил чудесен за живеене. Градът на науката и изкуството е място, където спокойно може да изкарате цял ден, че и да не ви стигне, ако държите да посетите абсолютно всичко в него. Ние се задоволихме с разходка между сградите, доста впечатляващи като архитектура и посещение на аквариума. Tова е мястото, където можете да видите истинска белуга. Не се сещам за друг аквариум в Европа, предлагащ подобно изживяване. Има и шоу с делфини, но испанските като умения бледнеят пред Пипи, Попи и Сплит от варненския делфинариум преди повече от 30 години.









За наш късмет на няколко пъти попаднахме на някакви местни фестивали и събития, така че гледката на жени и мъже, облечени в традиционни тоалетчета, изобщо не беше рядкост.





До биопарка не стигнахме, защото се почувствах съсвем гузно, да правим подобно нещо без деца :)
И тъй като плажната ивица е широка и дълга, но за сметка на това доста застроена, в последния ден от приключението, решихме да излезем от града и да намерим нещо малко по-чаровно, което да ни покаже, че Испания не е само от бетон.



Мога да заявя, че това беше най-хубавият ден от почивката ни, тъй като той ни отведе надолу по крайбрежието и показа и красивата страна на източното крайбрежие и ни увери, че със сигурност не цялото е противно. По пътя минахме покрай един от най-известните испански курорти от тази страна- Бенидорм. Предупреждавам- ако някога, някой, по някаква причина , ви предложи да идете там на почивка, не го правете в никакъв случай. Слънчев бряг ще ви се види забутано гръцко село. Слагам само една снимка, щракната в движение от колата.



Ако обаче ви предложат да отидете в Алтеа или Вилахойоса, не се колебайте.

Алтеа се води едно от най-романтичните градчета в тази част на Испания. Разположено е на хълм, откъдето се открива чудесна гледка в почти всички посоки. Разбира се, има чаровен малък бял площад с църква и малки симпатични заведения, откъдето тръгват малки тесни улички между белите къщички , галерии и занаятчийски магазинчета.







Вилахойоса, чисто цветово, е в другата крайност. Шарено, наситено градче, където старите и новите къщи седят една до друга, но абсолютно всичките са в различни цветове. Покровител на градчето е Света Марта-още една причина лично аз да искам да се разходя там;) Освен това, там е и най-старата фабрика за шоколад в Европа- прочутият испански шоколад "Валор", за който аз не бях чула и дума, преди да отида до едноименния музей и фабрика. Освен неустоимият аромат на шоколад, който се носи наоколо, лично за мен посещението обаче, не си струваше. Самите шоколади се продават в цялата област във фирмените магазини на фабриката, пръснати наоколо.













А сега, тъй като отново е лято и морето ме вика, отивам на ново приключение в южната ни съседка. Весело лято!