вторник, 18 август 2015 г.

Тевно ли е Tевното езеро?

Не мога да не споделя преживяванията си от последния уикенд, който разбира се, беше далеч от града и още по-далеч от кухнята. Този път, доста далеч, що се касае до надморска височина. Една снимка в социалните мрежи накара половинът да прегърне идеята, да въвлече мен и да убедим големите деца да тръгнат с нас, че добавихме и още два чужди пубертета за разкош. Речено-сторено: ще отидем на Тевното езеро (2500м), където ще палаткуваме една нощ. Прогнозата за времето беше несигурна, но то пък в планината какво ли е сигурно. Натоварени като мулета с всякакви необходими вещи, предимно зимна екипировка, тръгнахме нагоре. Няма да ви занимавам със самото изкачване до езерото. Достатъчно е да спомена, че хормоните се щураха като луди по баирите, неусещащи тежестта на раниците си, а аз, цялата зачервена и пъшкаща, съжалявах тайничко, че не им натъпках малко камъни, за да не се чувствам толкова немощна;)



Привечер горе, слънцето се показа, топлейки изморената ми душичка, пулсът ми влезе в норма, гледките бяха невероятни и си заслужаваха всяка изтерзана крачка. Върхове и езера се откриваха във всяка посока, на която се обърнехме. После дойде залезът, а след него на небето се появиха и звездите, млечния път и свежият въздух. Нямаше какво повече да искаме. Но получихме бонус- падащи звезди. Да кажа, че беше прекрасно, ще бъде малко. Затова ще прозвуча клиширано: Усещането не може да се пресъздаде с думи и снимки, трябва да се преживее!



Не бях спала на палатка извън къмпинг, но ако времето е благоприятно, повярвайте ми, за една нощ е по-хубаво от 5-звезден хотел. А и не е нещо, което правите всеки ден, така че истории от типа "без баня не мога", ви лишават от емоция, която ще помните цял живот. Температурата падна около нулата, но нали затова си носехме цялата зимна екипировка;)?



На следващият ден ни очакваше по-екстремната част от начинанието. Сутринта, гледайки все още изгряващото слънце и пиейки си бавно кафето, обаче, все още не знаехме това. Бяхме на средата от 4-часовия си преход, когато градушка започна да ни чука по канчетата;) Малко по-късно тя премина в гръмотевична буря, каквато в града не се среща, а пътеките се превърнаха в кални реки, влачещи камъни надолу. За съжаление, сме гледали доста филмчета по темата по National Geographic и поради невъзможност да приложим нито едно правило за безопасност, забравихме и тежките раници, мазолите от предния ден и скърцащите колена и хукнахме през глава, молейки се да стигнем заветната си цел преди някоя гръмотевица да ни постави на мястото на Супер Марио;)



Слава Богу, природата ни пощади. С обувки, превърнати в аквариуми и дрехи, старателно почистени от прахта, слязохме на Безбог и като пекна това ми ти слънце- ни лук яло, ни мирисало;) А ние, преживели нещо, за което само на теория бяхме подготвени, възвърнахме чувството си за хумор и сега вече, през погледа на времето, се смея на всички глупости, които направихме тогава и с които няма да ви занимавам, защото ме е срам, не за друго;)
Децата също са доволни от себе си, а и аз от тях. Мисля, че като мине време, ще са готови за нова, малко по-премерена авантюра;) В момента категорично отказват да зърнат планината дори и през прозореца;)
Макар и да снимах с непознат апарат, мисля, че в някаква степен съм успяла да хвана красотите на планината. Показвам ги и на вас.