понеделник, 5 декември 2016 г.

Коледни подаръци


Наближава Коледа, а с нея и "любимата" ми част по измислянето на подаръците. С близките ни се знаем от има-няма цял живот, с някои само от двайсетина-трийсет години, та каквото сме успели да си измислим за коледна изненада под формата на нужди, вече отдавна сме го направили. И изненадите стават все по-неизненадващи. Подаръците отдавна не са просто вещ, която да поставим на секцията в хола или блуза, с която да ходим на работа. Подаръците трябва да носят емоцианална радост. При децата е лесно, но с възрастта човек разбира, че отношението е най- важното и това, че някой отделя време за теб. И както много често се случва при мен, намерих време и майсторих. Тази година съм го ударила на шев и кройка, "изкуство" и дърводелство. И почти нищо не съм пазарувала като изходна суровина.

Всяка почивка на морският бряг изкарвам солидно количество време в "копане" на камъни. Не че сама съм се сетила за следващата идея, но тези камъни сама съм си ги набрала и от тях сътворих "Картини".






За малките деца направих пингвинчета от бутилки. Тъпото е, че у дома не пазаруваме безалкохолни напитки и събирането на бутилки беше нелека задача. Възнамерявам да ги напълня с лакомства, вместо чорапчета, пликчета и каквото още там се предполага.




Направих и една поставка за ключове, с място за бележки. Отново от камъни, клони и дъска за подложка.




Уших и покривка или т.нар. тишлайфер. Бих хвърлила повече усилия в подобна посока но единствената машина, която притежавам, е по-възрастна от мен, задвижва се механично с крака и освен прав бод, друго не умее.




Уших и две чантета за лятото- едното ще си е за мен.





Разбира се, за всички ще има картички с пожелания.




Коледа е време да бъдем заедно. Не е редно да я съсипваме с лудо обикаляне по магазините, което може да я отрови. А за да е още по-сладка, можем да добавим и нещо вкусно.
Дано успея да покажа какво имам предвид.






сряда, 9 ноември 2016 г.

Качамак на хапки

Когато в началото на тази година, бяхме на ски ваканция в Доломитите, спряхме малко преди крайната точка, в едно малко село в подножието на планината да хапнем. Аз съм човек, който винаги опитва местната кухня и никога няма да ме видите пред порция скара, просто ей така. Та във въпросното селце, хората масово наблягаха на тамошната полента. Поръчах си нещо, кото никой не можа да ми обясни точно какво е, но както обикновено се случва, хората с джоланите и пържолите, взеха да ми ровят в чинията, за да опитат. Тогава за първи път ядох, да кажем качамак, извън традиционните български представи за това ястие. Няколко пъти приготвях и у дома, като разчупвах рецептата, добавяйки разни неща към нея и винаги се получаваше перфетно. Да не гоорим, че се приготвя за нула време.
На тазгодишния традиционен купон, по случай рождения ми ден, реших да предложа и на гостите, пък да видим колко от тях ще разберат с какво ги гощавам. Менюто за купона включва винаги само напитки и хапки и никога не повтарям рецепта. Винаги провеждам тестове върху гостите и ставам все по-добра :) Ще взема да се ориентирам към кетъринга, ако не измисля нещо друго :) Никой не разбра от какво са хапките, но си ги изядоха всичките с удоволствие. Те по принцип всичко си изядоха, де. Снимах ги малко преди първите хуни да връхлетят, разбира се, на тъмно и без да подпра апарата, затова и снимките са некачествени. Но представа се добива, затова ще ги поместя.



Качамак на хапки

Продукти:

* 100 гр. царевично брашно;
* 200 гр. вода или бульон;
* 50 мл прясно мляко;
* 1 червена чушка, нарязанана ситно;
* 2 скилидки чесън, на ситно;
* 50 гр. масло
* няколко сушени домата (на вкус);
* 90 гр. крем сирене;
* сол, черен пипер, олио, магданоз.



Приготвяне:

Водата ( бульонът) се слага на котлона и към нея се добавя прясното мляко и се добавя малко сол. Когато заври, се изсипва царевичното брашно и се бърка енергично, за да не станат бучки. Бъркането продължава не повече от 5минути или дкато качамакът се сгъсти. Добавя се маслото, отново се разбърква и се оставя се на страна. През това време, в малко олио, се задушават чесънът с чушките. Подправят се със сол и чере пипер и се изсипват при качамакът. Разбъркват се добре. След това качамакът се разстила върху хартия или друга удобна повърхност, оформя се на блокче, високо около 1-1,5см. и се оставя нпълно да истине. През това време забъркваме плънката. За целта нарязваме сушените домати, объркваме ги с крем сирене и подправяме според предпочитанията си. Изстиналият качамак разрязваме на хапки, върху всяка една поставяме по малко от плънката и декорираме с магданоз.







четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Пътешествие за приказки

Не съм от сложните хора- прости работи ме радват. Сервирането на вечерята от децата, щастливо тичащо джудже към мен в двора на училището, случайна среща с интересни хора, веселби с приятели и малки успехи всеки ден. Не обичам да служа на вещи, не трупам материални богатства, само емоционални. Взимам решения спонтанно и понасям последствията мъдро;) Домът е място, където винаги обичам да се връщам, но също толкова обичам и да бягам от него за кратки моменти. И когато ми се удаде възможност да отидем на кратка разходка със семейството, за да гостуваме на приятели в селото на Европа, записах още един момент, който си заслужава да бъде запечатан и запомнен.
Люксембург си е точно това- селото на Европа. Малък е, намира се на нищо разстояние от една камара красоти и човек всеки ден може да избира къде да изкара следващия- кеф ти Франция, кеф ти Германия, Белгия, Холандия, че защо не и Швейцария. Идеята не беше да се утрепем от път, а всичко да е равномерно разпределено, като по-голямото мърдане е свързано само с по-големи очаквания. Вечерите пък бяха посветени на вкусна храна и лежерни разговори в дома на нашите люксембургски домакини.
Понеже в основните белгийски градчета вече сме били, заложихме на Лю(ьо)вен. Градчето е студентско и казват през учебната година ученолюбивите хора са навсякъде- всеки четвърти жител на града е студент. Имат си канали, площадчета, катедрали, внушителни сгради, заведения, заведения или с две думи: белгийски чар:



















Следващата дестинация никога нямаше да я открия сама за посещение: Трир и Саарбург- ама не Саарбрюкен, а Саарбург.
За Трир имах само някакви спомени от училище, свързани с комунизма. В тази връзка очаквах да видя промишлен град, с някой друг завод, тип Кремиковци, а всъщност градът е много очарователен, с фантастична стара част, множество забележителности и разбира се, внушителната Порта Нигра. На място се оказа, че това е родното място на Карл Маркс- ето откъде ми били спомените;)






























Саарбург- изключително чаровно малко градче, близо до Трир. През центъра му минава река, която в най- оживената градска част се превръща в голям водопад. Над него се издига крепост, до която водят малки и стръмни улички. Разбира се, от горе, гледката е възхитителна.






















Дойде време за Франция. От многото туристически сайтове, които съм изгледала, една от целите ми тази страна беше Колмар. Оказа се, че не е непосилно и с добра организация в 11 часа сутринта вече пиехме кафе там:)Градчето е прекрасно, както и очаквахме но за съжаление, не само ние се бяхме сетили за него. Господин- туристът е навсякъде. Но посядайки в някое от многобройните заведения, изпивайки чаша ризлинг и хапвайки една салата с френски сирена, абсолютно всичко си идва на мястото.

























Когато действието на виното отмина, напуснахме градчето, за да отскочим до царството на приказките- Риквир. Разбира се, че туристите знаят и за него, но възможността да се върнеш векове назад, а момичетата ни да си представят, че Снежанка ще излезе да ни поднесе ябълки от някъде, определено си струва. Да не говорим, че целият този район предлага фантастични вина и цялото градче е заобиколено от лозови масиви. Гледка-мечта!


























И за да продължим на вълна вино, отскочихме и до Кобленц- мястото, където Рейн и Мозел се срещат. По Мозел има безкрайно много предложения за винен туризъм, но ние бяхме с деца-нямаше да е възпитателно да седим цял ден на някоя лодка и да поръчваме ли поръчваме;) Качихме се до крепостта Еренбрайтщайн, откъдето се открива гледка към града, а самата крепост беше доста интересна за децата, а за нас възрастните - по-скоро място, където очаквахме фюрера да излезе зад някой ъгъл и да се разпореди.























Оставихме си време и за Люксембург. Посетихме един прекрасен замък-Вианден, който беше толкова интересен за децата, че не искаха да си тръгнат. Разгледахме и централната част на града, площадчетата и улиците.



































Та така, ако си падате по не много шумни и космополитни градове, всяко едно от тези места ще ви свърши чудесна работа за разходки, почивки, удоволствия и ще напълни душите ви с красота. Всяко място е прекрасно по своему.