Пътешествие за приказки

Не съм от сложните хора- прости работи ме радват. Сервирането на вечерята от децата, щастливо тичащо джудже към мен в двора на училището, случайна среща с интересни хора, веселби с приятели и малки успехи всеки ден. Не обичам да служа на вещи, не трупам материални богатства, само емоционални. Взимам решения спонтанно и понасям последствията мъдро;) Домът е място, където винаги обичам да се връщам, но също толкова обичам и да бягам от него за кратки моменти. И когато ми се удаде възможност да отидем на кратка разходка със семейството, за да гостуваме на приятели в селото на Европа, записах още един момент, който си заслужава да бъде запечатан и запомнен.
Люксембург си е точно това- селото на Европа. Малък е, намира се на нищо разстояние от една камара красоти и човек всеки ден може да избира къде да изкара следващия- кеф ти Франция, кеф ти Германия, Белгия, Холандия, че защо не и Швейцария. Идеята не беше да се утрепем от път, а всичко да е равномерно разпределено, като по-голямото мърдане е свързано само с по-големи очаквания. Вечерите пък бяха посветени на вкусна храна и лежерни разговори в дома на нашите люксембургски домакини.
Понеже в основните белгийски градчета вече сме били, заложихме на Лю(ьо)вен. Градчето е студентско и казват през учебната година ученолюбивите хора са навсякъде- всеки четвърти жител на града е студент. Имат си канали, площадчета, катедрали, внушителни сгради, заведения, заведения или с две думи: белгийски чар:



















Следващата дестинация никога нямаше да я открия сама за посещение: Трир и Саарбург- ама не Саарбрюкен, а Саарбург.
За Трир имах само някакви спомени от училище, свързани с комунизма. В тази връзка очаквах да видя промишлен град, с някой друг завод, тип Кремиковци, а всъщност градът е много очарователен, с фантастична стара част, множество забележителности и разбира се, внушителната Порта Нигра. На място се оказа, че това е родното място на Карл Маркс- ето откъде ми били спомените;)






























Саарбург- изключително чаровно малко градче, близо до Трир. През центъра му минава река, която в най- оживената градска част се превръща в голям водопад. Над него се издига крепост, до която водят малки и стръмни улички. Разбира се, от горе, гледката е възхитителна.






















Дойде време за Франция. От многото туристически сайтове, които съм изгледала, една от целите ми тази страна беше Колмар. Оказа се, че не е непосилно и с добра организация в 11 часа сутринта вече пиехме кафе там:)Градчето е прекрасно, както и очаквахме но за съжаление, не само ние се бяхме сетили за него. Господин- туристът е навсякъде. Но посядайки в някое от многобройните заведения, изпивайки чаша ризлинг и хапвайки една салата с френски сирена, абсолютно всичко си идва на мястото.

























Когато действието на виното отмина, напуснахме градчето, за да отскочим до царството на приказките- Риквир. Разбира се, че туристите знаят и за него, но възможността да се върнеш векове назад, а момичетата ни да си представят, че Снежанка ще излезе да ни поднесе ябълки от някъде, определено си струва. Да не говорим, че целият този район предлага фантастични вина и цялото градче е заобиколено от лозови масиви. Гледка-мечта!


























И за да продължим на вълна вино, отскочихме и до Кобленц- мястото, където Рейн и Мозел се срещат. По Мозел има безкрайно много предложения за винен туризъм, но ние бяхме с деца-нямаше да е възпитателно да седим цял ден на някоя лодка и да поръчваме ли поръчваме;) Качихме се до крепостта Еренбрайтщайн, откъдето се открива гледка към града, а самата крепост беше доста интересна за децата, а за нас възрастните - по-скоро място, където очаквахме фюрера да излезе зад някой ъгъл и да се разпореди.























Оставихме си време и за Люксембург. Посетихме един прекрасен замък-Вианден, който беше толкова интересен за децата, че не искаха да си тръгнат. Разгледахме и централната част на града, площадчетата и улиците.



































Та така, ако си падате по не много шумни и космополитни градове, всяко едно от тези места ще ви свърши чудесна работа за разходки, почивки, удоволствия и ще напълни душите ви с красота. Всяко място е прекрасно по своему.