Книги 2012

Традиционно вече, в дните между Коледа и Нова година, оставам сама у дома, а останалата част от семейството заминават някъде. И понеже няма за кого да се грижа, освен че ходя на работа, се грижа за себе си. Главно, отдавайки се занимания като търкаляне в леглото и четене на книги. Не се сещам за по-добро самотно занимание. И по-добър начин да открием или разбудим някои мисли, заспали дълбоко в нас, заради битовизмите, които ни занимават ежедневно. Както и с храната, имаше добри и не толкова добри попадения. Вторите бяха повече. За три от хубавите обаче искам да кажа и ако вече не сте ги чели, може и да ви харесат:

"Проницателят"-казват, че това е книга за хората, изпаднали в криза. Ако това наистина може да се възприеме като факт, явно човечеството е изпаднало в криза, защото тази книга чупи рекордите по продаваемост преди година-две. Доколкото ми е известно, аз не съм в криза, но всеки има нужда от своята доза позитивизъм и аз не правя изключение;) Самият факт, че започнах да я чета без никакви предразсъдъци, красноречиво говори колко съм положителна;) Книгата не казва нищо, което вече не знаех. Като художествена стойност не е шедьовър, но затова пък напомня, че дребните неща имат огромно значение и често за да намери решение, човек просто се нуждае от нова гледна точка, защото времето, което прекарваме на тази земя е дар и трябва да го използваме мъдро.

"Защото те обичам"- смесица от различни жанрове, с голяма доза мистика и фантастика, умело вплетени и пресъздаващи историите на героите по начин, който ме караше да оползотворявам всяка свободна минута в четене. В нея се разказва за изчезването на едно малко момиченце и неспособността на родителите му да се справят с мъката. За още едно нещастно момиче, което иска да отмъсти за загубата на майка си. За една млада жена, която иска да се накаже себе си заради миналото си. И за един известен психолог, опитващ се да помогне на всички тях и на себе си. И макар да е далеч от литературен феномен, така както аз си го представям, книгата определено си заслужава отделеното време.

"Училища от камък"- откакто прочетох тези две книги за Афганистан, не мога да остана безразлична към нито едно четиво да подобна тематика. Затова и когато попаднах на това, почти веднага си купих книгата. Тя е доста далеч от класическия роман(поне в моите представи), но пък всеки човек, вложил цялото си сърце в една толкова благородна кауза като създаване на училища за децата от най-забутаните планински кътчета в Западните Хималаи, заслужава не само вниманието ми, а и искреното ми възхищение. История за един обикновен човек, който изгубвайки се в планината се озовава на необикновено място и дава обещанието да построи училище на децата на последното конно племе на киргизите. След 10 години и 131 построени училища в най-недостъпните части на Афганистан и Пакистан, той успява да изпълни това свое обещание и да покаже как с воля и постоянство човек е в състояние да промени света.

Сега се връщам в леглото с чест;)

Приятни вечери!