Това е заглавието на една от хубавите книги, които напоследък прочетох. Последните 2-3 месеца попадах все на романи, които не си струва особено да бъдат коментирани, с изключение на „Елегантността на таралежа“ , но за нея просто думите не ми стигаха (доста интелектуална, но и доста красива книга). Но да се върнем на "Хотелът..."
Историята е действителна и се развива паралелно по време на Втората световна война и през 1986г., когато Хенри загубва съпругата си. Със синът си трудно намират общ език, до момента, в който съдбата го отвежда до мястото, което се превръща в мост между него и синът му. Един японски чадър го връща в далечната 1942г. Хенри е от китайски прозход и заедно с японското момиче Кейко, са единствените различни деца в престижно сиатълско училище. Това го кара да се чувства чужденец в собствената и страна, тъй като е обект на непрестанни подигравки от страна на съучениците, а в същото време не е добре приет и в китайската общност, защото не посещава китайското училище. Приятелството между двамата прераства в невинна любов, а това води след себе си срив и в отношенията му с родителите. След интернирането на Кейко и семейството и в лагер, където те са принудени да живеят в много тежки условия, животът на двамата се разделя, но им остава надеждата, че войната няма да трае вечно и те отново ще бъдат заедно.
Разказвайки тази история на синът си, той успява да стопли отношенията със сина си, даже повече отколкото е очаквал. И всичко това се случва на фона на сиатълската джас сцена през 40-те години. Препоръчвам я!
Нека новата седмица бъде успешна за всички:)
Много интересно ... благодаря, сега ще изтичам да си я купя, напоследък си чета само романи и постоянно съм в търсене на нещо хубаво :) Когато попадна на книга, която ме грабне, я чета на един дъх и ми е много мъчно накрая ... че свършва ... като това, което сега чета :)
ОтговорИзтриванеПоздрави :)