Цветна градинка за мама

Мама много обичаше цветята. Със сестра ми често се шегувахме, че у дома трайно се е настанила "Ботаническата градина на Урсула". Когато тя заминаваше накъде, с досада се захващахме да се грижим за тях. Сега, когато изминаха 5 месеца откакто милата ми майчица вече я няма, се опитвам да запазя и продължа това, което тя беше започнала. Взех всички семенца, грижливо събирани, садени и отглеждани с много любов всяка година и ги насадих в моя дом. Някой от тях вече цъфнаха, други тепърва ще ме радват с присъствието си. На сбогуване с нея си дадох обещание, че ще създам  "Градинката на МАМА" и ще науча децата си да виждат красотата в този свят и да я ценят, също като баба им.
Няма да пиша нищо за тъгата, за ежедневните сълзи и за онази част от мен, която си отиде завинаги с нея.... така или иначе, мисълта, че НИКОГА ВЕЧЕ няма да я видя, ме измъчва безкрайно.....

Днес мама щеше да празнува рожден ден....


Градинката е моят начин да благодаря, макар и не навреме на жената, която ме направи това, което съм.
Ще продължавам да живея и ще мисля за теб, МАМО, ... завинаги....