Езера, водопади и за награда- супичка!

Последните две седмици не бяха от онези хубавите, дето не искаме да свършват, но предполагам е така, защото преди това дълго време беше чудесно, а както всички знаем, колелото се върти и явно моето се е завъртяло надолу в момента. Е, ще бъде крайно несправедливо, ако кажа, че нямаше и ведри моменти и положителни ефекти. Като например онази отдавна желана разходка до разни водопади в Рила и до 7-те рилски езера взе че се осъществи, което ме направи много щастлива. Разбира се, случи се точно по време на дългият уикенд и не само ние бяхме тръгнали натам. Чувствах се като на "Витошка" в 20 часа преди 20 години (защото сега незнам как е) и след като слязохме от лифта, помолих половинът да минем по "Графа" с идеята, че там може да няма такова задръстване;). Той пък прие молбата ми доста насериозно и докато аз си щраках наляво-надясно, се появи пред мен с два коня и водач;) Всеки грабна по едно дете ( малката, разбира се, не беше с нас) и "препуснахме" директно към "Бъбрека" по пътека, специално изградена за и от конете, така че освен още 20-тина коня, други движещи се обекти не срещнахме;).

Ако трябва да съм напълно откровена, много съм доволна от този развой на събитията, тъй като към онзи момент идея си нямах какво още ни чака;) Нататък, по-скоро нагоре, осъзнах колко багаж нося около кръста си и колко добре биха ми се отразили по-честите такива разходки. Прозрение, до което всъщност вътрешно отдавна бях стигнала:-) Както и да е!

Уцелихме фантастичния момент да се качим при последното езеро, тъй като 3 минути след това падна гъста мъгла и се озовахме в средата на нищото.

По пътя надолу вече минахме през всички онези езера, които бяхме пропуснали на идване, срещнахме още много коне, много весели и много изтормозени хора;) Тук някъде загубих и желанието си да снимам повече.

Следващият ден изкарахме в прекрасната горичка, водеща от хижа "Зелени преслап" към хижа "Скакавица" и водопада със същото име. С изключение на един-два по-стръмни участъци, пътечката е доста приятна и определено я харесах повече за разходка.

Водопадът по това време на годината не е най-пълноводният, но определено заслужава внимание и аз лично ще му го дам отново догодина, но напролет- ще бъде голяма красота!

Последната спирка от нашата разходка в Рила, беше на път за дома- водопадът край село Овчаренци и водещата към него екопътека "Горица". Тази пътечка е малко пресилено наречена такава, защото на този етап разстоянието от началото до края се взема за не повече от 15 минути, но водопадът и тук е красив и висок и отново взех да си представям гледката през пролетта.

Достигнах до още едно прозрение: разходките високо в планината не са мен- все пак там няма сянка и обикновено се върви по камъни, а аз искам да се наслаждавам на гледките наоколо, а не на краката си и да чувствам свежестта с цялата си повърхност. С две думи повече височини няма да боря, само разстояния;)

И така поуморени, прегладнели и леко поохладени, се прибрахме у дома и настървено се нахвърлихме на тази чудесна супичка, която Пепеляшка преди време любезно сподели, а ние оттогава не спираме да си приготвяме:

Крем-супа от тиквички с крем-сирене и босилек:

Продукти:

* 3-4 тиквички;
* 1 картоф;
* 1 малка глава лук;
* 1 кутия крем-сирене "Филаделфия";
* 2-3 стръка босилек;
* 1 л. домашен бульон ( аз понеже нямах, използвах вода);
* сол, черен пипер, зехтин.

Приготвяне:

Нарязваме тиквичките, лука и картофа и ги варим в 1 литър подсолен бульон или вода. След като се сварят, пасираме супата и прибавяме крем-сиренето. Добавяме малко зехтин и черен пипер и разбъркваме добре. Накрая добавяме и накъсан пресен босилек. Аз гарнирах с "крутони" от гриловани тиквички- идеално си паснаха.