Среща след 15 години и едни доматени кюфтенца

Май не съм споменавала, но с моят половин се намерихме преди точно 15 години на един Созопол. Много бързо разбрахме, че сме родени един за друг и след няколко седмици бихме тъпана и слушахме онази прочувствена реч за пръстените, гълъбите и стремежът един към друг ;) Беше един прекрасен Созопол, в който и до ден днешен имам желание да се връщам отново и отново по онзи начин.

Уви, нещата се менят и желанията се осъществяват все по-трудно с едно, две или три деца, но тази година успяхме да скъсаме веригите за три дни. Получи ни се толкова добре, колкото и тогава и на моменти наистина си мислех, че съм на около 20 ;) Не, не, не сме се пречкали на децата по дискотеките, просто имахме недовършени разговори и шеги на плажа посред нощ, разходки из притихналите улички на Стария град и за разлика от тогавашните бедни студентски години, този път успяхме добре да се поглезим с храна. Опитах и оригиналната идея за Панирано бри с боровинки и праскови на Роси в ресторанта на Aрт-хотела;)-чудесно беше!

Обръщането на дните в нощи и нощите в дни има и своите не толкова добри страни- почти не успях да направя снимка на дневна светлина, а както всички знаем, там има какво да се снима. Снимането нощем пък си е доста трудна задача, особено за хора като мен, който дишат и им треперят ръцете, а и всички парапетчета, на които исках да се подпра за по-добър фокус, се оказаха кръгли:)

Все пак за мен най-важното за една снимка е усещането, което носи, а тези на мен ми въздействат добре, затова ще ги споделя и с вас.
Е, Созопол вече не е онова чаровно кътче, което беше преди години, но ако се абстрахираш от дънданията, циганията и кичът на Новия град и ако успеш да не се ядосаш на строителството, което и там е кипнало, та чак прекипяло, всъщност можеш да се почувстваш точно като някога.

И сега в духа на морето, макар и от едно съвсем друго и доста по-красиво (поне на снимка) място, ви предлагам едни доматени кюфтенца. Знам, че са запазена марка на Санторини, но аз бях толкова изкушена да ги опитам още когато ги видях при Диди, че едвам изчаках да им дойде реда в личния ми списък.

Продукти:

* 1 и 1/2 ч.ч. обелени и почистени от семената домати;
* 1/2 ч.ч. малки стръка пресен лук;
* 1 с.л.пресен джоджен на ситно;
* 1-2 щипки мащерка;
* сол и черен пипер
* 1 ч.ч.брашно ( може и малко повече в зависимост от сочността на доматите);
* 3/4 ч.л. бакпулвер;
* зехтин;
Нарязваме доматите на кубчета и ги отцеждаме. Смесваме ги с лука и подправките, добавяме брашното с бакпулвера,като внимаваме да не изсушите твърде много сместа. Добавяме сол и черен пипер.
От получената смес загребваме с лъжица и пържим в добре сгорещен зехтин.
Сервираме със сос от кисело мляко и копър.

Това е едно от малкото неща, които съм предложила у дома и се е приело с голямо удоволствие от абсолютно всички!