Не държа особено да почитам точно този празник, но от друга страна нямам нищо против да ми се обърне повече внимание, независимо кой ден от годината е;-) Приятно е!
Вчера дъщеря ми, която е в предучилищна възраст, разтреперана ми се обади след обяд, да ме помоли да намеря татко и, че тя не успявала да го открие по телефона. Каза, че е спешно и иска с него, а не с мен да говори. Свързах ги и продължих да се занимавам с делата си. Каква беше изненадата ми, когато сутринта детето се появи с букет цветя и собственоръчно направена картичка в леглото ми? И то не толкова заради факта, че ми е поднесла цветя, а по-скоро заради това, че се е сетила и организирала всичко от предния ден, станала е рано и е чакала да се събудя. Затова, че тайно е уредила купуването на цветята, нарисувала е картичката и после е успяла да съхрани тайната си до сутринта. Дори не разбрах дори къде е крила букетчето цяла нощ....
Стана ми мило и си дадох сметка, че за нея този празник е важен и тя непременно е искала да го отбележи. А на мен ми се иска вече всеки ден да има причина децата да ми напомнят колко важна съм за тях.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар