вторник, 31 януари 2012 г.

Рецепта за оцеляване в бахъра


Много обичам зимата- мога да издържа по-скоро на студено, отколкото на топло. Обаче това сега си е направо кучи студ и дори и на хора като мен, слънцето греещо цял ден изобщо не помага. Така че, за да успеем да се самосъхраним, са ни нужни помощни средства и вещества. От една страна са средствата, като тук влизат още едно кило дрехи например, а от друга веществата- храна и топли напитки в добавка към треперещите ни тела. Помагат също опитите да се радваме на всичко това и за целта трябва да предприемем следните стъпки:




1.Ако не се налага да ходите на работа, излезте навън с децата и си организирайте бой със снежни топки. Така ще изкарате лошата енергия от себе си и ще се посмеете хубаво. Ако вземете и съпруга си, можете хубаво да го натупате за метнатите ДО коша за пране чорапи;) Като се приберете вкъщи, ще ви стане толкова приятно топло и приятно, че веднага ще забравите откъде сте се върнали току що.

2.Станете по-рано сутринта и се полюбувайте 10-тина минути на снежните картини, които Скрежко е надраскал по прозорците. У нас такива няма ( как ми липсва в такива моменти старата изтърбушена дограма) - картинките от детството ми бяха прекрасни и с часове откривах какви ли не форми и създания в тях.

3.Облечете шареното елече и пъстрите чорапи, изплетени от баба;). Ако ги съчетаете с лилавия анцуг, ще имате възможност да се посмеете отново всеки път щом минете покрай огледалото;)

4.И ако всичко това не помогне, сипете си чаша чай, кафе или мляко и си пригответе едни топли ароматни кифлички. Сервирайте ги в най-веселата посуда, с която разполагате, седнете до камината (ако имате такава) или включете на оня канал дето се прави на камина, наслаждавайте на бахъра навън (турцизмите са много колоритни) и се усмихнете;))




А ето сега и рецептата за кифлички, която аз използвах:
Продукти :
* 50 гр разтопено масло;
* 120 мл прясно мляко;
* 1 яйце;
* 300 гр брашно;
* 1 пакетче суха мая;
* 1 ч.л. сол
* 1 ч.л. захар;
* сирене ( в количество според желанията ви);


От посочените продукти (без сиренето) омесете еластично тесто и го оставете на топло да втаса. Разточете го на кора с дебелина около 5мм и го нарежете на триъгълни парчета (като торта). Намажете всяко парче с малко масло и отгоре поставете парче сирене. След това завийте на кифличка, като започнете от широката към тясната част.
Подредете кифличките в застлана с хартия за печене тава, намажете с жълтък и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна. Плънката, разбира се, може да бъде заменена с каквото искате.




Ако обаче сте на работа , също като мен, усмихнете се още сутринта със събуждането, приемете негативите на времето за нещо краткотрайно, което след малко няма да има значение, отидете до офиса като си поставите за цел по-бързо да приключите с това занимание, приберете се и започнете направо от точка 4.

Пожелавам ви усмихнат и слънчев ден!




сряда, 25 януари 2012 г.

Снежно, топло, вкусно!


Навън вали ли вали... сняг! Много обичам зимата, онази красивата с натежалите побелели клони, мек студ, въздух, пълен с кислород, пистите, с хрупкавия мазен снежец по тях, ако може с малко слънчице - абе, изобщо онази зима, която е извън София. Тук я харесвам първите два часа, максимум ден-после всички знаем в какво се превръща;) Да се придвижваш в такава обстановка си е истинско предизвикателство, независимо дали си пешеходец или автомобилист. Аз съм от втория модел. Та утре ще направя първото си сериозно спускане за тази година- с кола:) Живея на място, където наклонът към дома ми е около 45-50 градуса и всеки по-голям сняг, кара кръвта да се дръпне от лицето ми, когато сутрин в 7.30 излизам да атакувам ежедневието. Колата ми е от онези малки "сладури", които освен зимни ботушки, други екстри като АБС/ЕДС си нямат и обикновено спускането става на първа, с високо вдигнати крака, защото иначе съм страшно изкушена да натисна спирачки. Та в тази връзка, пожелайте ми успех, а аз за благодарност ще ви почерпя с една много вкусна и много зимна (според моите представи) супичка;)



Продукти:

* 400-500 гр.тиква;
* 1 глава лук;
* 200 мл кокосово мляко;
* 200 мл течна сметана;
* 3-4 с.л. крема сирене ( при мен "Филаделфия");
* 50 мл. бяло вино ( в оригиналната рецепта - китайско вино от сливи);
* 1 с.л. соев сос;
* 3 см джинджифил;
* 1 скилидка чесън;
* малко сок от лимон, сол, бял и черен пипер,къри и индийско орехче, кориандър, олио и по желание печени белени тиквени семки за декорация.

Приготвяне:

В малко олио задушаваме до омекване лука и към него добавяме нарязаната на малки кубчета тиква. Добавяме виното, след това нарязаните на ситно чесън и джинджифил, оставяме още малко на котлона и пасираме. Към получената хомогенна смес прибавяме кокосовото мляко, сметаната и крема сиренето. Оставяме на котлона за около десетина минути и овкусяваме със сол, соев сос, малко лимон и с останалите подправки.




Сервираме топла, по възможност на сняг;)

Благодаря на Драго за рецептата!

Хубав четвъртък ви желая и нека петък мине по-бързо, за да можем да отидем и да правим снежни човеци някъде по-далеч от града!

събота, 21 януари 2012 г.

Делниците и празниците на хейтъра-МОЛ-ец


Отглеждали ли сте такъв в дома си? -На мен ми се намира един: )И днес той има празник!

Всъщност е доста голям симпатяга, със страхотно чувство за хумор, страшно буден ум и разбира от половин дума. Поне допреди година;) Нещата леко се попромениха, а от това което знам от опит, ще се променят още и то все към по-лошо:) Диагнозата е пубертет!!!




Незнам дали всички на прага на този период са такива негативисти. Мога само да се опитвам да си спомня как е било при мен навремето, ама беше толкова отдавна и толкова от друг ъгъл съм гледала на нещата, че каквото и да кажа сега, най -вероятно няма да е вярно. Пък и майка ми не беше очарована от мен в този период;)

Той не харесва почти нищо, като започнем, разбира се, от ученето, минем през тъпите разходки сред природата, отегчителните срещи с роднини, та приключим с голямата му сестра. Според него всичко е скучно, безмислено и досадно. Единственото, което очевидно му доставя някакво удоволствие, е ходенето на кино в МОЛ-а , посещенията на Плейграунд-а след това, хапването на сандвич на последния етаж с приятели и ... МАЛИНОВАТА торта;) С две думи хейтър-МОЛ-ец или класически продукт на съвременното общество;)

Нахлупил тъмните очила и някак си не иска да проумее, че животът е интересен, главно поради факта, че не е еднакъв всеки ден- днес е сив, утре прекрасен, а вдругиден падаш и почти си чупиш главата. После ставаш, изтупваш се и продължаваш и само следите от падането по скъсания панталон остават като предупреждение за следващия път.

Завиждам на всички онези от вас, чиито деца не влизат с гръм и трякък в пубертета;) Съдбата, известна с чувството си за хумор, реши при нас нещата да се случат по-трудничко:)

Днес е празник за моето момче -става на 13- възраст, в която незнаем кои сме и какво искаме, хормоните бушуват и мозъка дава на късо:)

Пожелавам му много, много здраве, да се ориентира по-бързо в новата ситуация и да започне да дялка тухла по тухла своя собствен живот. Слава Богу това е болест, която сама отминава с времето. На мен и баща му остава задачата да запазим доверието, добрият тон и желанието да споделя мислите и чувствата си с нас- засега горе-долу ни се получава. Дано успеем и занапред!

За негово здраве искам отново да ви почерпя, този път с нещо ала-пана кота с малини, което взаимствах от две рецепти и доразвих с една добавка на основа, за да заприлича малко повече на торта;)




Продукти за 9 малки тортички (пана котки):
аз използвах формички за мъфини

* 200 мл.прясно мляко;
* 250 мл.течна сметана;
* 75 гр. захар;
* 3 пак. желатин на д-р "Йоткер"
* 60 гр.пудра захар;
* 300 гр.малини ( използвах бързо замразени);
за блатчетата:

* 100 гр. шоколад;
* 1 пакетче масло;
* 3 яйца;
* 1 ч.ч. захар;
* 1/2 ч.ч. брашно;
* 1 с.л. какао на прах.

От тези продукти вземаме:

* 130 мл.мляко;
* 170 мл.течна сметана;
* 50 гр. захар;
* 1 пак. желатин;

Млякото, сметаната и захарта се поставят в съд на котлона да заврят и се оставят около 5 мин. на слаб огън.След като сместа поизстине малко, към нея се добавя предварително разтвореният в хладка вода желатин и се бърка до пълното му разтваряне. Сместа се разпределя равномерно по формички, които се поставят в хладилника да стегнат за около 30-40 минути.
Следва вторият-плодов слой, който се приготвя от:

* 300 гр.малини (или други плодове по избор);
* 30 гр.пудра захар;
* 1 пак. желатин;

Изсипваме плодовете в тиган заедно със захарта и разбъркваме до разтварянето и. Предварително накиснатият желатин, добавяме съм плодовата смес и след пълното му разтваряне, разпределяме сместа върху вече желирания първи слой. След това връщаме формичките отново в хладилника, за да стегне и вторият слой.

Следва отново млечно-сметанов слой, който се приготвя аналогично на първия, но в по-малка пропорция:

* 70 мл.мляко;
* 80 мл.течна сметана;
* 1 пак. желатин;
* 25 гр.захар;

Готовият течен слой се излива върху желирания вече втори, плодов слой.

И тук, тъй като формичките ми са от онези, които се обръщат, т.е. най-горният в един момент ще стане основен слой, поставих кръгчета изрязан блат от тесто, приготвено по рецептата за шоколадово суфле, тъй като това е един много шоколадов пласт, който за мен в случая е далеч по-подходящ от класическите блатове. Използвах количествата, описани в тази рецепта и единствено удължих процеса на печене.




Стана малко дълго, затова приключвам.
Пожелавам ви спокоен и релаксиращ уикенд, пък макар и доста кратък.
А аз отивам да празнувам!

петък, 13 януари 2012 г.

На 5-тък 13-ти на 8!

Днес е един от най-слънчевите дни в годината за мен, въпреки мрачното и студено време навън, въпреки че е петък 13-ти и за по-суеверните денят едва ли вещае късмет;)




Още със събуждането си сутрин, тя започва да се усмихва и през по-голямата част от деня тази усмивка не слиза от лицето и. Е, веднъж или два пъти дневно намира повод да си поплаче за някоя голяма глупост, която обаче се оказва най-важното нещо в момента за малката и и наивна душичка- или острилката и е изчезнала безвъзвратно, или брат и я е обидил за трети път днес, или просто е изпуснала началото на любимото си сериалче. Отвреме-навреме прави страхотни изненади, които именно поради малката си честота, се запомнят. На рожденият ми ден, прибирайки се от работа, попаднах на следната гледка:
Подредена маса и украса с цветя и панделки. До старателно приготвената салата, се мъдреше чинийка с нарязани парчета кренвирши, а отстрани блокчета начупен шоколад;-)))- Явно в желанието си да има изобилие и предвид възможностите си все пак, тази комбинация и се беше видяла страхотна;-) И беше много мило...

Царица е на дребните жестове ; да ти приготви чай, когато си болен, да донесе прибори за малката си сестра, когато всички са вече на масата, да отстъпи, когато е надвиснал облак и да те прегърне, когато не си съвсем на кеф…

Днес тя има РД:

Мило мое дете,
В този голям и претъпкан свят от сърце ти желая да намериш своето местеце-топло, уютно и пълно с любов.
Желая ти да си много здрава, да не забравяш малките неща, защото те са най-важни и нека усмивка да оцветява всеки твои ден в най-красивите цветове.
И през каквито и изпитания да преминеш, защото такива със сигурност няма да липсват, знай че много те обичам и винаги ще бъда до теб, за да ти подам ръка.

Честит Рожден Ден!



И понеже на рожден ден се черпи, но мен не ме бива с тортите, приготвих този фантастичен шoколадов крем с канела от блога на Мира-marmottesetchocolat, който рожденничката много харесва:


Продукти:
(рецептата , която аз използвах е с дози приблизително наполовина, на посочените при Мира)
3 жълтъка
1 яйце
120 мл течна сметана
60 мл обезмаслено мляко
100 г черен шоколад (моят беше млечен, заради предпочитанията на децата)
1/3 чаша захар
3 с.л. шоколадов ликьор (аз го замених с орехов, защото такъв съм си направила:))
1 ч.л. канела




Жълтъците, яйцето и захарта се разбиват до хомогенност. В друг съд на умерен огън се загряват сметаната и млякото, като се отдръпват от котлона малко преди да заври сместа и към нея се добавя натрошения на блокчета шоколад. Разбърква се до получаването на хомогенна шоколадова смес. Полученият охладен шоколадов крем се изсипва внимателно върху разбитите жълтъци, като се разбърква непрекъснато. Добавят се канелата и ликьорът.

Кремът се разсипва в огнеупорни чашки, които се пекат на водна баня във фурна на 170 градуса за около 30-35 минути. Чашките се изваждат и кремът се консумира след поне 2-часово охлаждане.
Всъщност това е краткото описание на рецептата, подробни инструкции можете да видите при Мира.


Почерпете се за моето момиче!

вторник, 3 януари 2012 г.

Зелничета за приятели

Преди време правих сусамени кошнички с праз , въодушевена от прекрасните снимки на Ева Тонева. Точно в този момент у дома се изсипаха купчина приятели, които се нахвърлиха върху тях. Нарекоха ги зелничета, защото наподобявало леко онова, което бабите им били приготвяли като малки и наричали зелник. Оттогава само ме питат кога пак ще им направя и аз непрекъснато им правя:-) Затова реших да покажа и тук за какво става дума. В рецептата пропуснах единствено сусама, защото си нямах, а после съм опитвала и с него и да ви кажа- все са си много хубави;-)
Моите снимки не са толкова красиви и апетитни като нейните, но мисля, че зелничетата ми са също толкова вкусни, колкото и нейните;-))) Ева, надявам се нямаш нищо против;)





Продукти:

* 250гр. брашно;
* около 100 гр краве масло;
* 100 мл газирана, минерална вода;
* 1+1/2 ч.л. сол;
* 500-600гр. праз лук;
* 3 с.л. зехтин;
* 150гр. сушени домати;
* 200мл. сметана;
* 3 яйца;
* 1с.л. ситно нарязан босилек;
* 3 скилидки чесън;
* 100-200гр. сирене нарязано на кубчета ( Ева ги е правила с козе, но аз опитах и с краве, и с козе сирене);
* черен пипер.




Приготвяне:


Загряваме зехтина и в него задушаваме лука до омекване. Охлаждаме го леко и добавяме нарязаните сушени домати. От брашното, 1/2 лъжичка сол, маслото и минералната вода замесваме тесто. Използвах формички за мъфини, които намазваме с мазнина и поръсваме със сусам, ако разполагаме с такъв:) Разточваме тестото и изрязваме кръгове с диаметър по-голям от този на формите. Поставяме кръгчетата във всяка форма, набождаме го с вилица и печем за около 10-15 минути на предварително загрята на 160 градуса фурна.
Разбиваме яйцата, прибавяме сметаната, солта, черния пипер, босилека и нарязания на ситно чесън.
Изваждаме и във всяка кошничка слагаме кубче сирене, от сместа с праз лук и най-отгоре заливаме с яйчената смес.
Печем около 30-40 минути.




Благодаря още веднъж на Ева за прекрасната рецепта и за подробните инструкции как да ги приготвим:)