събота, 31 август 2013 г.

Моменти-август 2013

Уха! Доста уморително! Живях като пубер-динамично и много емоционално!!!

Пътувах.. малко- Шумен и района-пак едно от местата, на които не бях стъпвала и е срамота!



Язовир Тича и закуска на тревата!



Спазих традицията-Созопол:


Видях се с всички приятели-чужденци. Посрещах гости от 3 континета:


Събрахме реколтата от 5 домата ( силен сезон;) и си ги изядохме;):


Подарихме си за втори път емоцията The Wall, този път на стадион. За съжаление съм съвестен човек и като ми кажат не може фотоапарат- не нося. Е, бях една от малкото:


снимката е оттук:

Пожелавам хубав 31-ви август!

неделя, 25 август 2013 г.

Шоколадово-кокосов сладкиш

Обикновено като реша да снимам храна, нямам никаква предварителна идея как точно ще го направя. Слагам една от трите си чинии на масата и поглеждам през визьорчето. Тогава ми хрумва идеята какъв цвят да сложа до чинията, после като погледна пак, я слагам другаде и така лека-полека след 4-5 поглеждания си допълвам финалната снимка. Ако нищо не видя в рамките на 5 минути, значи няма какво да се пъна, по-хубава така или иначе няма да стане и просто щракам. За какво казвам всичко това?- Онзи ден намерих една книжка с шоколадови десерти у дома, която ми бяха подарили преди 2-3 години. Избрах си един, направих го и седнах да го снимам. И така хубаво си бях подредила нещата- за фон взех току що изгладената риза на половинът, палнах едно фенерче, позиционирах чинийката срещу бялата врата и някак си се върнах на морето.
И после.... после с целия си акъл взех да прочиствам картата на апарата и изтрих всички без най-безидейните;)
Та така, опитайте този сладкиш, пък макар и без да усетите повея на морския бриз:


Продукти:

за тестото:

* 125 гр масло;
* 50 гр кафява захар;
* 2 яйца;
* 200 гр брашно;
* 2 с.л. какао;
* 1/2 пакетче бакпулвер;
* 100 мл прясно мляко;
* мазнина за формата.


за пълнежа:

* 300 мл прясно мляко;
* 50 гр грис;
* 80 гр масло;
* 80 гр захар;
* 100 гр кокосови стърготини;
* 2 пакетчета ванилена захар.



Загряваме фурната на 180 градуса. Разбиваме маслото, яйцата и захарта на крем. Смесваме бакпулвера, брашното и какаото, редувайки ги с млякото и после ги добавяме към крема. Разпределяме тестото в тавичка (около 25 см диаметър) и печем за около 25 минути.. Изваждаме от фурната и оставяме да изстине.
В тенджерка сваряваме гриса, маслото и млякото, като бъркаме до сгъстяване. Добавяме захарта, кокосовите стърготини и ванилената захар. Разстиламе сместа върху блата. Отгоре можем да сложим шоколадова глазура, но аз нямах шоколад, затова поръсих с какао преди сервиране. Престоява в хладилник поне 3 часа. Колкото и да бях предубедена към гриса, не съжалявам никак , че го опитах.

вторник, 20 август 2013 г.

Пак море!



Две седмици след спокойната семейна почивка по протяжните северни плажове и величествените скали на Камен бряг, се озовахме в разгара на сезона в Созопол-навалица от туристи (главно руски), автомобили, пъплещи по малките калдъръмени улички, сергии, предлагащи почти всичко и претъпкани плажове. Беше истински панаир- нещо като ей това нищо;)



Предвид целта на посещението ни- традиционният ергенски уикенд, и часовете, в които шавахме напред-назад, цялата тази лудница някак си не ни повлия, още повече че през светлата част на деня се вписвахме успешно в Mood-а на околния къмпингарски живот.




Направих същите снимки като миналата година, като че ли, за да съхраня исторически факта, че на централния плаж сменят шапките на чадърчетата всяка година;)


Вкусът на лилавото ала-мохито беше много свеж, но така и не разбрах какво точно сипа човекът в Бара срещу фара.


Префърцунените малки салатки в компанията на студено розе разтегляха обедите към безкрайност.


И за капак в някаква прилична степен успях да приложа на практика уроците, които Ев ми даде на теория, за снимането на вълни и скали.


Как на човек да не му се почива?

четвъртък, 15 август 2013 г.

Северно сияние

Имам кофти седмица.За капак днес котлонът ми гръмна в ръцете, докато подготвях вечерята. Сега готвя посред нощ. И докато чакам, седя и се чудя: кога хората се превръщат в Богове и кога се появява желанието да управляваш живота на другите?... Няма да задълбавам в разсъжденията си- време е за дълъг уикенд и докато все още е лято,смятам да яхна вълната.



Ако също като мен сте преполовили живота си, а не сте намерили време да се разходите далеч на север край морето, е време да поправите това недоразумение. Дуранкулак, Езерец, Крапец, Шабла, Камен бряг- все места, на които няма да срещнете Five Starts All inclusive Welness and Spa resorts ( и разбира се, последният да затвори вратата) , нито сергии с кебапчета, а само тишина, спокойствие и много природа-все неща, от които имам въйпиюща нужда в момента. За пръв път в живота си влязох в работещ фар:



За пръв път посетих рибарско селище:



За пръв път карах колело покрай морето:



За пръв път видях това растение на Яйлата:



И други хубави неща видях там:





И пещерните хора видях ( аз съм последното в дясно- прегънатото;)):



За пръв път се борих с тръстики, два пъти по-високи от мен, за да се намажа с кал на Шабленска тузла. Не разбрах дали помага, защото нищо не ме болеше;)



И за пръв път ядох миди в истинската Мидена ферма край Дълбока:



Посрещахме изгрева не веднъж и не за първи път:



Подържахме оранжевото слънце в ръце и закусихме с хапка от него:



Разходихме се край Дуранкулашкото езеро и скалите на Тюленово:



Не помнех това усещане- да застанеш на ръба на скалата пред безкрайното море и да се почувстваш малък. А след това, поглеждайки надолу, да осъзнаеш колко голям можеш да бъдеш:



Сготвих!Лека нощ!