понеделник, 27 август 2012 г.

Среща след 15 години и едни доматени кюфтенца


Май не съм споменавала, но с моят половин се намерихме преди точно 15 години на един Созопол. Много бързо разбрахме, че сме родени един за друг и след няколко седмици бихме тъпана и слушахме онази прочувствена реч за пръстените, гълъбите и стремежът един към друг ;) Беше един прекрасен Созопол, в който и до ден днешен имам желание да се връщам отново и отново по онзи начин.



Уви, нещата се менят и желанията се осъществяват все по-трудно с едно, две или три деца, но тази година успяхме да скъсаме веригите за три дни. Получи ни се толкова добре, колкото и тогава и на моменти наистина си мислех, че съм на около 20 ;) Не, не, не сме се пречкали на децата по дискотеките, просто имахме недовършени разговори и шеги на плажа посред нощ, разходки из притихналите улички на Стария град и за разлика от тогавашните бедни студентски години, този път успяхме добре да се поглезим с храна. Опитах и оригиналната идея за Панирано бри с боровинки и праскови на Роси в ресторанта на Aрт-хотела;)-чудесно беше!




Обръщането на дните в нощи и нощите в дни има и своите не толкова добри страни- почти не успях да направя снимка на дневна светлина, а както всички знаем, там има какво да се снима. Снимането нощем пък си е доста трудна задача, особено за хора като мен, който дишат и им треперят ръцете, а и всички парапетчета, на които исках да се подпра за по-добър фокус, се оказаха кръгли:)




Все пак за мен най-важното за една снимка е усещането, което носи, а тези на мен ми въздействат добре, затова ще ги споделя и с вас.
Е, Созопол вече не е онова чаровно кътче, което беше преди години, но ако се абстрахираш от дънданията, циганията и кичът на Новия град и ако успеш да не се ядосаш на строителството, което и там е кипнало, та чак прекипяло, всъщност можеш да се почувстваш точно като някога.










И сега в духа на морето, макар и от едно съвсем друго и доста по-красиво (поне на снимка) място, ви предлагам едни доматени кюфтенца. Знам, че са запазена марка на Санторини, но аз бях толкова изкушена да ги опитам още когато ги видях при Диди, че едвам изчаках да им дойде реда в личния ми списък.




Продукти:

* 1 и 1/2 ч.ч. обелени и почистени от семената домати;
* 1/2 ч.ч. малки стръка пресен лук;
* 1 с.л.пресен джоджен на ситно;
* 1-2 щипки мащерка;
* сол и черен пипер
* 1 ч.ч.брашно ( може и малко повече в зависимост от сочността на доматите);
* 3/4 ч.л. бакпулвер;
* зехтин;
Нарязваме доматите на кубчета и ги отцеждаме. Смесваме ги с лука и подправките, добавяме брашното с бакпулвера,като внимаваме да не изсушите твърде много сместа. Добавяме сол и черен пипер.
От получената смес загребваме с лъжица и пържим в добре сгорещен зехтин.
Сервираме със сос от кисело мляко и копър.




Това е едно от малкото неща, които съм предложила у дома и се е приело с голямо удоволствие от абсолютно всички!

неделя, 19 август 2012 г.

Нахутени бургерчета с гриловани тиквички и млечен сос

Почивните дни са към края си, има няма 5 минути и ще навлезем в работната седмица отново. Изминалите два дни преминаха под знака на срещите с приятели: все пак август е месецът, през който и "чужденците" си идват за седмица - две, а и "местните" не са за изхвърляне. За удобство на всички ни, обикновено се събираме у дома- накуп или на почивки, а удобството произтича от факта, че децата са оградени и не се налага да си отваряме очите на шест, за да ги следим;) Последващото неудобство по разтребването всъщност също не е неудобство, защото с половинът и децата вече имаме такава стегната и пъргава организация, че преди гостите да са си закопчали коланите по колите, ние вече сме разтребили, пуснали миялната и сме по леглата;)))Та точно такъв беше и този уикенд. Част от приятелите дойдоха за сутрешно кафе, което обаче взе да заминава към следобедно. И понеже аз лично огладнях, а пък бяхме се подготвили психически за лек обяд, предложих на всички от него. Хареса се и от нас, и от тях;))Рецептата, разбира се, не съм я измислила аз, но убийте ме, не мога да си спомня къде я гледах.




Хамбургчета от нахут с гриловани тиквички и млечно-кисел сос:

Продукти:

* 2 чаши сварен нахут или една консерва;
* 1/2 ч.л. сол;
* 1/2 ч.л. червен пипер;
* 1/4 ч.л. кориандър;
* 2 ч.л. пресован чесън или на прах и още малко за млечно-киселия сос;
* 3-4 с.л. зехтин;
* 2 с.л. прясно изцеден лимонов сок;
* 2 яйца;
* 2-3 с.л. галета:
* 2-3 тиквички;
* х 1 с.л. магданоз и копър;
* 1/3 кофичка кисело мляко;
* доматчета и маслинки за гарниране.

Приготвяне:




Първо да предупредя, че въпреки грозните снимки, на несиметричните ми бургерчета, вкусът наистина не е грозен;)
Сваряваме нахута (ако е суров) или изсипваме съдържанието на една консерва в робот или друго място, където ще го обработваме. Това го казвам за всички онези, които също като мен нямат робот и за целта използват пасатор. Добавяме зехтина и пасираме до получаване на гладка смес. При нужда добавяме още малко зехтин. След това слагаме подправките, чесъна, яйцата, галетата и омесваме нещо като тесто, от което оформяме топчици, големи колкото питки за средно-големи бургерчета. Печем при около 170 градуса, до порозовяване върху хартия за печене. През това време нарязваме тиквичките на колелца, осоляваме ги леко и печем на грил. От киселото мляко,чесъна и копъра приготвяме сосче и след като питките изстинат, сглобяваме бургерчетата.

И сега и една снимка на един наистина неканен и май ужасно отровен гостенин- Слава Богу, хванахме го преди да си забърше подметките в изтривалката;)




Лека работна седмица!

вторник, 14 август 2012 г.

Невероятното руло на Катето!

Такаа.....вторник вечер, Гъбата вече спи, големият "работи" нещо на компютъра, а аз се каня да си сервирам последното ДВОЙНО парченце от едно невероятно руло на Катето, което приготвих този уикенд. Половинът и "прецаканото" средно дете, прецакаха всички ни този път, като отидоха да се поразкършат при идолът на 8-годишните Г-ца ГаГа. Не че ние си умирахме да я чуем и видим, ма все пак да те оставят сама с едно 2-годишно, което след няколко месечните промивки от кака си ревна, че също искало ГАГА, не е идеалът ми за тиха семейна вечер. Затова и парчето ми ще е двойно, а половинът и без друго има раница за изпразване около кръста;) Та да похваля още малко това руло:


Още щом го зърнах, бях убедена, че при първа възможност ще го направя. Маскарпоне, шоколад, пухкав блат,...., просто нямаше как да не е фантастично. Оставаше само да се справя, тъй като руло не бях приготвяла до този момент. Е, получи се!

Продукти:

* 6 яйца;
* 100 гр. пудра захар;
* 65 гр. брашно;
* 2 ванилии;
* маскарпоне ( около 1/3 кутия);
* течен шоколад за намазване.


Приготвяне:

Отделяме белтъците от жълтъците и ги разбиваме на сняг. В отделен съд разбиваме жълтъците, ванилията и захарта. Добавяме брашното и разбъркваме до смесване на продуктите. Към получената смес полека прибавяме белтъците и разбъркваме добре. Изсипваме сместа в правоъгълна тава (по съвет на Катето използвах тавата на фурната), покрита с хартия за печене и печем в предварително загрята на 170C фурна до златисто. След като леко изстине, стигаме до най-трудната за мен част, а именно отлепването на получения блат от хартията. Става бавно и внимателно, след което го нагъваме на руло и оставяме да изстине напълно. После мажем с един слой маскарпоне и един шоколад и отново внимателно навиваме с помощта на фолио. Оставяме го за една нощ в хладилник ( друга сложна част), но пък чакането определено си заслужава. При мен се наложи да го поръся с какао ( за снимките, че имаше дефекти за прикриване от отлепянето).

Бети, вземи си парченцето и кажи дали ти харесва;))


петък, 10 август 2012 г.

Нахутът! Киноата! Салатата!

Вече ви разказах за нашата почивка в южната ни съседка, разказах ви и за неудобствата, причинени от лошата случайност там. Но както обикновено се случва, лошите неща доведоха със себе си и не чак толкова лоши: един вид просветление;)
По принцип от около две години у дома си живеем спокойно и щастливо, тъй като батериите на кантара ни умряха и никой не се сеща да купи нови. Не е като не забелязваме, че вече ни е трудно да се опънем на дивана заедно пред телевизора или пък че децата не успяват да ни обгърнат с ръчички, но все още си влизаме в старите дрехи и си угаждаме с храна по всякакъв начин.


И така както си се разхождахме по доктори и аптеки из гръцките села, пред очите ни изникнаха апарати за кръвно, кръвна захар, термометри, всякакви безплатни тестове и.... кантар;) Не се изненадахме особено, че малката Гъбка наистина е малка, както и факта, че аз съм 2 кг отгоре на предишното отгоре. Но половинът удари рекордни стойности, при които и двамата се засмяхме леко истерично и това го накара на момента да вземе решение: променяме се;)!!!

Та оттогава насам през седмицата сме основно на салата и лека храна, а уикендите все пак ще хапваме и така любимия ни десерт. Щото много крайно не е на хубаво, а и не бих желала да мисля всеки път, когато се присегна за парченце шоколад;) И като го ударихме на един здравословен живот .... ето и една от нашите салати, която освен всичко останало, кара разширените ни стомаси да не се чувстват празни и може да се приготвя целогодишно;):

Салата с нахут и киноа




* 1/2ч.ч. киноа;
* 1ч. нахут (сварен);
* 1ч.л. сол;
* 3 с.л. лимонов сок;
* 2 с.л зехтин;
* 1 малка глава лук;
* 3 с.л. магданоз.

Приготвяне:

Ами ако това изобщо може да се нарече приготвяне, сваряваме киноата в 2 ч.ч. вода. Към нея добавяме нахута, лукa , нарязан на полумесеци, лимоновия сок, подправяме със зехтин и сол и накрая и нарязания магданоз. Разбъркваме и това е!


Другата добра новина е, че от днес официално стартира уикендът и съм замислила едно рулце по идея на Катето. Ако резултатът е за показване, ще го видите и вие;)

понеделник, 6 август 2012 г.

Малини в бутилка

Вече всички у дома сме в добро здраве, върнахме се към обичайният ритъм: работа-дом, дом-работа, което е плавен преход към следващата програма: дом- ясла-училище-работа-училище-ясла-дом;) Вероятно така ще изкараме до февруари-март догодина, когато живот и здраве ще почиваме, а дотогава има доста тръстика за събиране.




Преди това обаче беше сезонът на малините, а аз не съм ви показала всичко, което успях да направя с тях. Няма и да мога, защото съм снимала само половината от делата си, но пък ще ви покажа онова, което имам;)

Тези дни Пепчо стягаше зимнината. Аз в тази посока почти не работя, освен ако не говорим за нещо любимо и сиропът от малини е едно от тях. Освен всичко останало помага при понижаването на високите температури при децата, а аз като горд собственик на Гъба в ясленска възраст, със сигурност ще имам нужда от някакви запаси. Тази година го приготвих без варене, за да се опитам да запазя повече аромат и витамини за студените зими, а и захарта намалих наполовина.

Продукти:

* 1кг малини;
* 0,5 кг захар;
* 700 мл вода;
* 2 ч.л. лимонена киселина.


Приготвяне:

Добре почистените и измити малини заливаме с вода, добавяме лимонената киселина и оставяме да преседят едно денонощие, като ги разбъркваме отвреме-навреме ( при мен веднъж на час, без нощните часове;)) Прецеждаме ги през двоен тензух без да мачкаме плодовете и към полученият разтвор добавяме захарта и бъркаме до пълното и разтваряне. На следващият ден премахваме образувалата се пяна и наливаме сиропа в добре подсушени бутилки, които съхраняваме на хладно място.