Северно сияние

Имам кофти седмица.За капак днес котлонът ми гръмна в ръцете, докато подготвях вечерята. Сега готвя посред нощ. И докато чакам, седя и се чудя: кога хората се превръщат в Богове и кога се появява желанието да управляваш живота на другите?... Няма да задълбавам в разсъжденията си- време е за дълъг уикенд и докато все още е лято,смятам да яхна вълната.



Ако също като мен сте преполовили живота си, а не сте намерили време да се разходите далеч на север край морето, е време да поправите това недоразумение. Дуранкулак, Езерец, Крапец, Шабла, Камен бряг- все места, на които няма да срещнете Five Starts All inclusive Welness and Spa resorts ( и разбира се, последният да затвори вратата) , нито сергии с кебапчета, а само тишина, спокойствие и много природа-все неща, от които имам въйпиюща нужда в момента. За пръв път в живота си влязох в работещ фар:



За пръв път посетих рибарско селище:



За пръв път карах колело покрай морето:



За пръв път видях това растение на Яйлата:



И други хубави неща видях там:





И пещерните хора видях ( аз съм последното в дясно- прегънатото;)):



За пръв път се борих с тръстики, два пъти по-високи от мен, за да се намажа с кал на Шабленска тузла. Не разбрах дали помага, защото нищо не ме болеше;)



И за пръв път ядох миди в истинската Мидена ферма край Дълбока:



Посрещахме изгрева не веднъж и не за първи път:



Подържахме оранжевото слънце в ръце и закусихме с хапка от него:



Разходихме се край Дуранкулашкото езеро и скалите на Тюленово:



Не помнех това усещане- да застанеш на ръба на скалата пред безкрайното море и да се почувстваш малък. А след това, поглеждайки надолу, да осъзнаеш колко голям можеш да бъдеш:



Сготвих!Лека нощ!