четвъртък, 27 декември 2012 г.

Книги 2012

Традиционно вече, в дните между Коледа и Нова година, оставам сама у дома, а останалата част от семейството заминават някъде. И понеже няма за кого да се грижа, освен че ходя на работа, се грижа за себе си. Главно, отдавайки се занимания като търкаляне в леглото и четене на книги. Не се сещам за по-добро самотно занимание. И по-добър начин да открием или разбудим някои мисли, заспали дълбоко в нас, заради битовизмите, които ни занимават ежедневно. Както и с храната, имаше добри и не толкова добри попадения. Вторите бяха повече. За три от хубавите обаче искам да кажа и ако вече не сте ги чели, може и да ви харесат:


"Проницателят"-казват, че това е книга за хората, изпаднали в криза. Ако това наистина може да се възприеме като факт, явно човечеството е изпаднало в криза, защото тази книга чупи рекордите по продаваемост преди година-две. Доколкото ми е известно, аз не съм в криза, но всеки има нужда от своята доза позитивизъм и аз не правя изключение;) Самият факт, че започнах да я чета без никакви предразсъдъци, красноречиво говори колко съм положителна;) Книгата не казва нищо, което вече не знаех. Като художествена стойност не е шедьовър, но затова пък напомня, че дребните неща имат огромно значение и често за да намери решение, човек просто се нуждае от нова гледна точка, защото времето, което прекарваме на тази земя е дар и трябва да го използваме мъдро.


"Защото те обичам"- смесица от различни жанрове, с голяма доза мистика и фантастика, умело вплетени и пресъздаващи историите на героите по начин, който ме караше да оползотворявам всяка свободна минута в четене. В нея се разказва за изчезването на едно малко момиченце и неспособността на родителите му да се справят с мъката. За още едно нещастно момиче, което иска да отмъсти за загубата на майка си. За една млада жена, която иска да се накаже себе си заради миналото си. И за един известен психолог, опитващ се да помогне на всички тях и на себе си. И макар да е далеч от литературен феномен, така както аз си го представям, книгата определено си заслужава отделеното време.


"Училища от камък"- откакто прочетох тези две книги за Афганистан, не мога да остана безразлична към нито едно четиво да подобна тематика. Затова и когато попаднах на това, почти веднага си купих книгата. Тя е доста далеч от класическия роман(поне в моите представи), но пък всеки човек, вложил цялото си сърце в една толкова благородна кауза като създаване на училища за децата от най-забутаните планински кътчета в Западните Хималаи, заслужава не само вниманието ми, а и искреното ми възхищение. История за един обикновен човек, който изгубвайки се в планината се озовава на необикновено място и дава обещанието да построи училище на децата на последното конно племе на киргизите. След 10 години и 131 построени училища в най-недостъпните части на Афганистан и Пакистан, той успява да изпълни това свое обещание и да покаже как с воля и постоянство човек е в състояние да промени света.

Сега се връщам в леглото с чест;)

Приятни вечери!






понеделник, 24 декември 2012 г.

Весели празници!

Скъпи приятели,
нека магията на Коледната нощ влезе в домовете ви през мигащите лампички на елхата, чрез топящите се навън бели снежинки, с пукащите дърва в камината, горящите свещи с мирис на портокал и канела и звездичките в очичките на децата.
Подарете си Чудеса и правете чудеса за другите. Бъдете добронамерени и щедри всеки ден!
Защото Коледното вълшебство е в семейството! В усмивките на любимите ни хора и възможността да бъдем заедно! Бъдете здрави и се обичайте!





Весели празници!

сряда, 19 декември 2012 г.

Тате готви!


Съвсем наскоро ( преди 4-5 години) си дадох сметка, че голяма част от нещата, които опитвам като храна и напитки, всъщност ми звучат добре като думи и може би това е една от причините да ги пробвам без никакви резерви: кейк, шоколад, суфле,паста, торта....красиви думи за вкусна храна. Горе-долу по същото време и по същата причина, започнаха и първите ми опити с далеч не толкова "красиви" храни и вече освободила съзнанието си от думата, с изненада открих, че аз много харесвам шкембе, джолан, имамбаялдъ и куп други подобни неща...
Откакто мама си отиде, баща ми ни гостува през ден, през два, понякога за цяла седмица. Когато бях малка той готвеше рядко, винаги по една "Кулинарна книга за мъже" и всичките му ястия бяха с лук, праз или чесън;) Сега като че ли част от мама се пренесе в него и започна да експериментира в кухнята и почти да не излиза от нея.

Прави най-вкусната шкембе-чорба, която някога съм яла и днес реших да я снимам и да ви я покажа:





Продукти:

* 1 кг изчистено телешко шкембе;
* 4-5 с.л. масло;
* 3 с.л. брашно;
* 1 с.л. червен пипер;
* 1 ч.л. черен пипер;
* 1 л прясно мляко;
* 40 мл оцет;
сол на вкус за подправяне.




Приготвяне:

Добре почистеното шкембе( много важна стъпка) заливаме с вода и варим около 3-4 часа. Изваждаме месото и го нарязваме на тънички лентички. Друг съд поставяме на котлона и в него слагаме маслото. След като се разтопи, добавяме брашното и бързо след това прясното мляко. Подправяме с червения пипер и прибавяме прецеденият бульон от шкембето. След като кипне, добавяме и самото шкембе. Сервира се, както всички знаем, със счукан чесън, размесен с вода и сол и лют пипер.




неделя, 16 декември 2012 г.

Семейство Крафтърови!

Последната седмица измина в трескава подготовка за празниците. Изминавайки по 50-тина километра на ден по софийските ЦУМ-ове и улици, установих, че подаръци за най-близките няма. Нашето голямо италианско семейство наброява ни повече, ни по-малко от 16 човека;) Децата са ясни - те са меркантилни технократи! С един удар в детски магазин, зачеркнах желанията в списъка. Но у възрастните все повече се наблюдава желание подаръкът да носи радост и усмивка. Така любимите в миналото пеньоар, тенджера и комплект отвертки, вече отдавна отстъпиха първите места на специално подготвените подаръци.
Започнах да изписвам сервиз чинии за хранене с коледни пожелания.




Голямата се тръшна, че иска и тя.


Малката не остана по-назад, но пожела в розово;)


"Унищожиха" всички бели съдове у дома. Здраве да е, това са само вещи!


Явно е заразно: Половинът дойде със следващата идея. Бяхме си взели един дънер при последната разходка от гората: той да си прави столчета, а за мен да има дъска за рязане. Столчета и дъска нямаме, но имаме още един готов подарък:



С тежката промишленост се зае той, за мен остана леката.

После минахме на свещи:


свещници.....


и фенерчета-къщички:


И време за ядене почти не остана. То и храна няма. От много майсторене, гладни останахме;) Вие също!


Хубава седмица!


неделя, 9 декември 2012 г.

Празниците идват със свещи и снежни топки от киноа!

Сега ще ви разкрия още една от лошите черти на иначе "благия" ми характер:

Много съм :"търпелива";)

Обичам нещата да се случват горе-долу по същото време, когато ми хрумват. Готова съм да се хвърля сама да свърша работата на три подемни машини, само и само да започнат веднага, независимо, че знам какъв ще е резултатът, а той доста често е няколко на нула в мой ущърб;) Не обичам да чакам превозни средства и хора по срещи, просто защото на тях никога не им се налага да чакат мен. Да си имаме уважението, моля;)!

Единствените моменти, когато обожавам да чакам и съм безкрайно толерантна към мудността на времето, са дните преди празници. Някак си очакването на мига, в който ще се съберем с близки и приятели, ми дава възможност да си представям хубавото време, което ще изкараме заедно и това удължава усещането ми за празник. Сегашният момент е точно такъв. Пълна съм с енергия да правя всичко, дори и онова, което обикновено върша по задължение. Естествено, така ми остава повече време да се занимавам с неща, за които обикновено не намирам такова, а имам желание. И нали набрах скорост миналата седмица, а и трябва да се поддържам във форма за предстоящият училищен благотворителен базар при по-големите, направих и един свещник, който вече нетърпеливо чака да бъде запален в празничната вечер.



Разбира се, няма да ви оставя и гладни;)

Освен чаша с пресен сняг,


тук са онези сладки, за които споменах предишния път:

Снежни топки с кокос и киноа


Продукти:

* 3 белтъка;
* 1/4 чаша мед;
* 1 1/2 чаша кокосови стърготини;
* 1 ч.ч. сварена киноа;
* щипка сол.

Приготвяне:

Яйчният белтък се разбива в термоустойчива купа и заедно с меда се поставя над водна баня, като се бърка непрекъснато докато сместа стане приятно топла. Добавят се киноата, кокосовите стърготини и солта. Охлажда се в хладилник за около 2 часа ( при вторият ми опит, установих, че може и без тази стъпка). Върху застлана с хартия за печене тава, се поставят оформените с ръце бисквитки, като ги притискате добре , за да не се разпаднат при печенето. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна , докато получат лек загар. Обикновено това отнема около 15-тина минути. Получават се много приятно хрупкави отвън, с мек кокосов аромат и мека вътрешност бисквитки. Идеята оттук.


Желая ви приятна седмица, а аз за 5 дена съм назначена на пълен работен ден при дядо Коледа!



неделя, 2 декември 2012 г.

Deutscher Weihnachtsmarkt

За втора поредна година посолството на Германия организира традиционен немски коледен базар в градинката пред Народния театър "Иван Вазов". Училището на голямата ми дъщеря е едно от поканените да се включат в тази хубава идея със саморъчно произведени неща, които ще се подаряват на хората, оставили дарение в тяхната дървена къщичка, по време на базара. И тъй като тя вече е обещала да допринесе за каузата с коледен венец и играчки за елха, отворихме през уикенда у дома малка творческа работилница. Аз не съм много чевръста и пипкавите неща леко ме изнервят, но нямаше как: Детето трябваше да изпълни обещанието си;) Отне ни цял следобед, като през около 5 минути си мрънках тихо под носа нещо от рода "от къде ми дойде това до главата", но в крайна сметка като че ли се справихме прилично и ето го резултата:



И докато при венеца главната роля беше поверена на мен, то играчките са изцяло нейно дело:




Така и така бяхме започнали, продължихме и днес ( и без друго навън валеше), но този път украсявахме дома си. Приготвих и едни безкрайно вкусни бисквитки, които скоро ще ви покажа ( надявам се).

За всички желаещи да посетят Немският коледен Базар- той ще се проведе между 26/11/2012 и 22/12/2012.

Желая ви една чудесна седмица и не забравяйте , че вече е декември и съвсем скоро празниците ще са едно сладко ежедневие;)