Направихме резервация по телефона чрез приятел, без да имаме каквато и да е представа къде точно отиваме и по неговата препоръка се настанихме в хотел Едиа. В последствие се оказа, че човекът е объркал мястото и всъщност ни е препоръчал нещо абсолютно непознато за него, но се оказа много добро недоразумение. Намира се на края на парка и съответно е заобиколен изцяло от зеленина, липсва градският шум и човек наистина може да се отпусне и да почине. Стаите са хубави и просторни, ресторантът има свежа градина и ястията са много вкусни.
Едно от на-известните места в града е езерото-прохладно и приятно...
За краткия си престои там успяхме да направим голяма разходка из парка, който се оказа един от двата най-големи градски паркове в България. Навсякъде са разхождаха деца, придружени от майките или бабите си. Наистина паркът е очарователен- поддържан, с много и на-различни кътове за почивка, басейни с минерална вода и детски площадки. Вече ми е любим!
Пихме и кафе на улицата с кафенетата. За момент си помислих, че не съм в България, а в някое малко европейско градче- къщите острани бяха потънали в цветя, улиците чисти, кафенетата приветливи. Някакви баби-аристократки провеждаха като че ли седмичната си среща:)
Други седяха на сладки приказки
Върнах се и в своето детство- времето, когато се провеждаше Асамблеята "Знаме на мира"...
През останалото време поседяхме край басейна в хотела, хапнахме хубаво, четохме книжки и си почивахме. Градината на ресторанта беше също толкова зелена, колкото и цялата местност. Потънала в цветове, фонтанчета и много горски мъх. Бях у дома си:)
И следващия път, когато пътят ми минава оттам, отново ще спра в този слънчев град. Поне за ден...!
Няма коментари:
Публикуване на коментар