четвъртък, 7 април 2011 г.

Вечерни мисли

Колко е хубаво да си легнеш в студена късна вечер в легло, затоплено от намърдалото се вече там  малко човече.Да го "изриташ" нежно оттам и да се мушнеш на неговото място под пухкавите завивки.



Топличко е, но донякъде, защото късите детски крачета не са могли да обхванат цялото легло. И въпреки това е приятно и уютно да заемеш мястото на детето, да се гушнеш в неговия приказен свят, да сънуваш чудни картини или невероятни приключения, а сутринта да се събудиш отново като възрастен от шума на щъпуркащи боси крачета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар