петък, 25 февруари 2011 г.

Лесна козуначена торта

В нашето семейство десертите са на особена почит. Тортата, която ще направя днес е нещо, което доста често присъства на трапезата ни, най-вече поради факта, че се получава страшно вкусна, а се приготвя много бързо и лесно. Опитвали сме няколко варианта на козуначена торта, но тази ни допада най-много. Тортите с крем-карамел или топъл нишестен крем според нас не са достатъчно пръхкави.

Ето и начина, по които я приготвям:

Продукти:

1 козунак
600-700 мл прясно мляко
1 ч.л. какао
течен шоколад
1 шоколадов крем "Парадайс" на "д-р Йоткер"
1 ванилов крем "Парадайс" на "д-р Йоткер"


Начин на приготвяне:


Нарязваме козунака на парчета с приблизителна дебелина 1,5-2см. Идеята е да се получи горе-долу дебелината на стандартен блат за торта. Формата на парчетата няма никакво значение. Подреждаме парчетата плътно едно до друг в съд за торта или друг съд със стени. Сиропираме леко така получения "блат" с предварително приготвено мляко с какао. Предполагам може и с други сиропи, но на мен лично плодов сироп ми се струва, че не "пасва" достатъчно, докато млякото си е "класика". Нанасяме първия слой крем. Аз започвам с шоколадовия. Следва нов ред блат и отново сиропираме. На този етап добавям един тънък слой течен шоколад, просто за подсилване на вкуса.Отгоре нанасям ваниловия крем.  Следва последният ред блат, сиропиране и завършвам отново с ванилов крем.
Така приготвената торта се поставя в хладилник за няколко часа.






Вкусът е невероятен!

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Книга за пораснали деца



"Да убиеш присмехулник" е посочена като една от книгите, които човек задължително трябва да прочете през живота си. На някои места се споменава, че това е детска книга. Аз обаче не съм съвсем сигурна, че е така. Може би защото едва вчера я завърших, а вече съм много далеч от детската възраст. Всъщност съм доволна, че чак сега свърших тази "работа", защото си дадох сметка колко съм се отдалечила от тази възраст, а това не е много похвално....
Историята е разказана през погледа на едно 9-годишно момиче, което живее заедно с брат си и баща си в едно малко американско градче. През нейните детски очи историите за изнасилване, смърт и расови предразсъдъци, показват колко много децата разбират и колко възрастните не виждат това. Книгата тече увлекателно, леко и без напрежение. Но въпреки това посланията и са актуални и днес, макар че е написана преди 50-тина години.
Това е книга за добротата, искреността, човешките слабости, за истината за света на възрастните и връщането в детсвото.
Финалната реплика в книгата:
"Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш"
е нещото, което трябва да се опитам да не забравя!!!




сряда, 23 февруари 2011 г.

Тарталетки с бекон и крема сирене

Преди време попаднах на една рецепта Тарти с яйце, бекон и котидж сирене и се въодушевих да я направя. Промених малко схемата, тъй като е сложно за моите "пипкави" ръце да се опитвам да създам форма без чужда помощ, затова нарекох своето си произведение тарталетки.  Идеята обаче  си остава на автора и, споменат по-горе:-)

Та, за целта ни е необходимо следното:

1 лист бутер тесто
1 опаковка сирене за мазане
2 яйца
100 гр бекон

Приготвяне:

Разстиламе тестото и с кръгла чаша изрязваме формички с нужната големина. Аз използвам за печене формичка за мъфини. Изрязаните кръгчета поставяме във формата и леко притискаме към стените. След това във всяко кръгче слагаме парченце бекон и по една пълна чаена лъжичка от сиренето.



Поставяме в предварително загрята фурна и печем до зачервяване на краищата.



 Вадим и поливаме всяка тарталетка с разбитите яйца, като внимаваме да не излиза отстрани. Връщаме във фурната докато яйцето се запече. Тук по желание може да поръсите или не с черен пипер. Според мен е по-вкусно с него.



Хубавото на тези тарталетки е, че се приготвят много лесно и още по-бързо. Още по-хубавото им е, че у нас служат за закуска и освен това могат да се приготвят за парти, където по лични впечатления, жънат невероятен успех:-)

вторник, 22 февруари 2011 г.

Разходка из Медвен и обратно

Миналата година през май решихме да си направим разходка до тази част на България. Всъщност идеята беше да посетим Жеравна, но впоследствие се оказа, че вече няма къде да се настаним и затова се насочихме към Медвен.
Медвен е малко селце в Югоизточна България. Оказа се много добре, че се наложи да се настаним там, а не в Жеравна, тьй като Жеравна отдавна се е превърнала в туристическа атракция и разходката там не беше особено забавно приключение- тълпи туристи, паркирани автомобили навсякъде по малките улички, като непрекъснато се налагаше да правим път на поредния джип, провиращ се из сокаците....
В самия Медвен такива преживявания липсваха и можехме пълноценно да се отдадем на почивката. Настанихме се в Еко-селище "Синия вир" . Представляват уютни малки вилички, без излишен лукс. В комплексът има ресторант, който предлага вкусна храна. След като храната и сънят бяха уредени, време беше да помислим за разходка. На 2 км от селото, по живописна пътечка, лъкатушеща покрай реката,  се намира едноименният Син вир. Там имаше също доста туристи, но все пак не толкова, че да не можеш да се насладиш на гледката.





Нагоре по пътя имаше още един водопад, но децата бяха почнали да мрънкат и се наложи да се лишим от това преживяване. Винаги съм си мислела, че е хубаво човек да тръгва на подобни разходки без деца, но от друга страна пък е много добре за децата да вършат тези неща с родителите си. Така че, очевидно, ако са ни останали сили, ще продим повече, когато децата пораснат.





На следващия ден поехме в противоположна посока. Пред нас се ширнаха едни поля, тук-там с някое самотно дръвче по средата, пасящи коне, цветни килимчета....Страхотно! И навсякъде ухаеше на пролет.....






Във финалния ден мръднахме до Котел. Посетихме :Природонаучния музей, който е един от Стоте национални туристически обекта, разходихме се в парка, по тесните улички, хапнахме и за съжаление беше станало  време да поемем към дома.




Всичко това го написах не за да дам някаква кой знае каква полезна информация за този район, а по-скоро да кажа колко е хубаво човек да използва всеки удобен момент да напусне града, да намери своето красиво местенце някъде из България и да се разходи дотам. А такива местенца в България има достатъчно за цял един човешки живот....

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Истории от Афганистан

Преди повече от две години прочетох един след друг двата романа на Халед Хюсейни -"Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца", но все още оттогава не съм попадала на толкова разтърсващи истории. След прочитането им дълго време не можех да се отърва от усещането, че съм голяма късметлийка да се родя в един много по-различен свят. И въпреки това си усещане, не мога да не кажа, че съм поразена от силата на чувствата, които героите ни показват и в двете книги.





"Ловецът" според мен е по-мъжкия, а "Слънцата"- по-женския разказ на живота в Афганистан. Но темата за истинското  приятелство, за жертвоготовността, безсърдечието, изборът, за цената на любовта и готовността да платиш тази цена, са нещата които не мога да забравя.
Ако все още има човек, които не се е сблъскал с творчеството на Хюсейни, горещо му препоръчвам да го направи...

петък, 18 февруари 2011 г.

Истанбул, както го видях!

За този град е писано много и още много има да се каже. Мнението на посетилите го се мятат в двете крайности, но все пак доволните са повече. Аз съм от онези, които са харесали Истанбул като усещане. Харесах разходките из малките улички, разбира се обиколката с корабче по Босфора, харесах всички туристически забележителности, някои повече, други не толкова. Но най- често се вглеждах в хората. Незнам защо, просто погледът ми непрекъснато беше привлечен от някого. Може би заради големият поток от хора, които непрекъснато щъкат насам-натам или заради поведението им, с което не съм свикнала чак толкова. Хареса ми, че не се налагаше да поглеждам часовника си, а се ориентирах за времето по "песните" от джамиите. Чувствах се уютно, седнала в типично турско кафене, сред купища възглавници, опъвайки от наргилето. Беше приятно и различно.....
Няма да пиша къде и какво съм посетила. Само ще изразя това, което видях и успях да заснема.
Снимките не претендират да са с художествена стойност, но са си мои и са отражение на видяното.




Тази снимка не е от Истанбул, но е от същото пътуване. Тази баба с внучето си е застанала пред вратите на българската църква в Одрин.


Тръгнали на молитва...



Двама влюбени...


Жена, която приготвя питки, в очакване на следващия клиент



След молитвата


Подготовка за молитвата


И пак натам....

 И пак...



Типична гледка...


Ето  това не го разбрах какво рекламира на една витрина





Кафене в малка уличка:-)


Струва с човек да си дари това преживяване...

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Крем супа от тиква

Много обичам крем супи и когато се спомене думата "СУПА", в съзнанието ми най-често изниква този и вариант.
Имах една тиква на разположение и реших, че в тези мразовити дни, една топла супичка ще ни дойде добре. Направих я по различни идеи, взаимствани от няколко места, като изключих някои и добавих  други стъпки. Та да се върнем на рецептата:




Необходими продукти:

1 тиква
0,5 л вода
200 мл прясно мляко
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
2-3 с.л. зехтин
2 картофа
2 моркова
къри, сол, черен пипер

Начин на приготвяне:

Нарязваме тиквата на парчета и поставяме в тенджера да се вари, заедно с картофите. През това време задушаваме в малко зехтин лукът, чесънът и морковите, нарязани на кръгчета. Добавяме сол, черен пипер и къри и оставаме още малко на огъня. Добавяме ги към сварената тиква и пасираме. Добавяме прясното мляко и хубаво разбъркваме.
Консумира се топла.Аз я поднесох с препечени филийки хляб:-)