Разходка из Медвен и обратно

Миналата година през май решихме да си направим разходка до тази част на България. Всъщност идеята беше да посетим Жеравна, но впоследствие се оказа, че вече няма къде да се настаним и затова се насочихме към Медвен.
Медвен е малко селце в Югоизточна България. Оказа се много добре, че се наложи да се настаним там, а не в Жеравна, тьй като Жеравна отдавна се е превърнала в туристическа атракция и разходката там не беше особено забавно приключение- тълпи туристи, паркирани автомобили навсякъде по малките улички, като непрекъснато се налагаше да правим път на поредния джип, провиращ се из сокаците....
В самия Медвен такива преживявания липсваха и можехме пълноценно да се отдадем на почивката. Настанихме се в Еко-селище "Синия вир" . Представляват уютни малки вилички, без излишен лукс. В комплексът има ресторант, който предлага вкусна храна. След като храната и сънят бяха уредени, време беше да помислим за разходка. На 2 км от селото, по живописна пътечка, лъкатушеща покрай реката,  се намира едноименният Син вир. Там имаше също доста туристи, но все пак не толкова, че да не можеш да се насладиш на гледката.

Нагоре по пътя имаше още един водопад, но децата бяха почнали да мрънкат и се наложи да се лишим от това преживяване. Винаги съм си мислела, че е хубаво човек да тръгва на подобни разходки без деца, но от друга страна пък е много добре за децата да вършат тези неща с родителите си. Така че, очевидно, ако са ни останали сили, ще продим повече, когато децата пораснат.

На следващия ден поехме в противоположна посока. Пред нас се ширнаха едни поля, тук-там с някое самотно дръвче по средата, пасящи коне, цветни килимчета....Страхотно! И навсякъде ухаеше на пролет.....

Във финалния ден мръднахме до Котел. Посетихме :Природонаучния музей, който е един от Стоте национални туристически обекта, разходихме се в парка, по тесните улички, хапнахме и за съжаление беше станало  време да поемем към дома.

Всичко това го написах не за да дам някаква кой знае каква полезна информация за този район, а по-скоро да кажа колко е хубаво човек да използва всеки удобен момент да напусне града, да намери своето красиво местенце някъде из България и да се разходи дотам. А такива местенца в България има достатъчно за цял един човешки живот....