петък, 18 февруари 2011 г.

Истанбул, както го видях!

За този град е писано много и още много има да се каже. Мнението на посетилите го се мятат в двете крайности, но все пак доволните са повече. Аз съм от онези, които са харесали Истанбул като усещане. Харесах разходките из малките улички, разбира се обиколката с корабче по Босфора, харесах всички туристически забележителности, някои повече, други не толкова. Но най- често се вглеждах в хората. Незнам защо, просто погледът ми непрекъснато беше привлечен от някого. Може би заради големият поток от хора, които непрекъснато щъкат насам-натам или заради поведението им, с което не съм свикнала чак толкова. Хареса ми, че не се налагаше да поглеждам часовника си, а се ориентирах за времето по "песните" от джамиите. Чувствах се уютно, седнала в типично турско кафене, сред купища възглавници, опъвайки от наргилето. Беше приятно и различно.....
Няма да пиша къде и какво съм посетила. Само ще изразя това, което видях и успях да заснема.
Снимките не претендират да са с художествена стойност, но са си мои и са отражение на видяното.




Тази снимка не е от Истанбул, но е от същото пътуване. Тази баба с внучето си е застанала пред вратите на българската църква в Одрин.


Тръгнали на молитва...



Двама влюбени...


Жена, която приготвя питки, в очакване на следващия клиент



След молитвата


Подготовка за молитвата


И пак натам....

 И пак...



Типична гледка...


Ето  това не го разбрах какво рекламира на една витрина





Кафене в малка уличка:-)


Струва с човек да си дари това преживяване...

Няма коментари:

Публикуване на коментар