понеделник, 27 февруари 2017 г.

Viva la Vita по италиански

Онзи ден гледах един филм, чието действие се развиваше в Италия. В него главната героиня, опитвайки се да се откачи от едни нахалници, хвана под ръка случаен човек на улицата. В последствие двамата се запознаха и изкараха деня заедно. По някое време тя го попита дали няма работа за вършене, все пак тя го беше отмъкнала по път. На което той отговори, че никоя работа не си заслужава, ако ще те лише от прекрасно изживян ден. Нещо, за което си струва по-често да се вглеждаме в италианците.
Винаги когато чуя Италия, в главата ми започва да бушува буря от емоции. Защото там не е нужно да правиш нищо специално, за да почувстваш пълноценен. Не е нужно да бързаш и да гониш график- времето е нещо, което се случва на другите хора. Италия е място, където можеш спокойно да се отпуснеш и да видиш най-истинския смисъл на фразата Viva la Vita- малко, каменно градче, топъл камък, тесни, криволичещи пътища, тучни ливади, безкрайни плажове, приказни езера и планини, древни храмове, история и изкуство, безкрайни лозя и маслинови гори, вино, дантелени салфетки, шумна фамилия и вечеря на открито, елегантен млад мъж с капучино в ръка, музика, любов, храна,.... май мога да продължавам до безкрай - ароматите са навсякъде. Розмарин, салвия, риган, босилек... Италия не се разглежда, тя се чувства- простичко, слънчево, съвършено.
Това е моята причина да се включа в предизвикателството на AVON- #livefornow, които ми подариха новия си аромат Viva la Vita и ме помолиха да споделя за какво ме вдъхновява той. Не съм от жените, които разбират от парфюми и могат да разпознаят всяка марка с едно вдишване. Но пък съм от онези, които свързат ароматите в преживявания. И когато някой аромат носи ухание на пролет, особено след дълга и студена зима, нещо в мен събужда желанието ми да имам градина, да заровя ръце в нея, да създам нещо и да му се насладя. Пролетта за мен не е топка сладолед, нито неделно печено. Пролетта е зелена. Простичка и съвършена: като неделна закуска с домашно изпечен хляб.

Кростини с лук, домати и сирене




* 2 стръка праз лук;
* 3-4 стръка пролетен (пресен) лук;
* 250 гр. меко сирене;
* 10 чери доматчета;
* 4-6 филийки хляб;
* стръкче риган, сол пипер;
* зехитн, щипка кафява захар, шепа черни маслини (по желание).



Приготвяне:

Лукът се почиства, измива и нарязва по дължина. Поставяме лентите в тавичка, добавяме чери домати, нарязани на две, шепата маслини ( ако добавяме), поръсваме със зехтин, добавяме подправките и хубаво разбъркваме с ръце. Печем в предварително загрята фурна за около половин час или докато лукът омекне. Разбъркваме отвреме-навреме. Нарязваме хляба, намазваме щедро със сирене и слагаме от още топлата плънка с лук. Събираме се цялото семейство и се наслаждаваме на дребните чудеса на живота. Viva la Vita!



5 коментара:

  1. Мъхче,
    никога не съм посещавала Италия, но всичко от тази страна ми харесва - кухнята, изисканият италиански порцелан, италианската музика и филми.Чудесни са кростините, великолепно описание на Италия с типичните за тази страна подправки.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  2. Да беше казала и заглавието на филма ;)
    Иначе знаеш, че чакам пролетта и твоята ме плени!

    ОтговорИзтриване
  3. Мъхче,голяма омайница си.....Ще взаимствам в най-скоро време :),благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Е, по-прекрасно не може да и да бъде! Отнесе ме в Италия с парфюма, с думите, с храната...

    ОтговорИзтриване
  5. Мъхче, като градинки са ти кростините:)
    Колкото до парфюма, подарих го наскоро на дъщеря си, свеж ми се стори:)

    ОтговорИзтриване