Не е далеч от София, ела и ти :)

Подобно на повечето софиянци, разглеждам Витоша като заден двор, в който винаги мога да отида, дори след работа за кратка разходка. Пак подобно на тях, не съм го правила от сигурно 15 години, изключая два-три случая, които по-добре да не броя, защото да се качиш до "Златните мостове" или "Дендрариума" с кола и леко да мръднеш насам-натам, не е кой знае каква разходка. Витоша е много повече и има толкова чудесни места, колкото и на другите ни планини. Факт е, че от горе-долу толкова години, непрекъснато гледам малки деца, а те все още не са толкова ентусиазирани от планината, особено след миналогодишните природни стихии, които ни засипваха една след друга в Пирин. Вероятно разглеждат Витоша по същия начин като повечето софиянци, защото когато преди седмица им предложихме да дойдат с нас горе, след оня поглед, казващ:"Вие луди ли сте?", бяха готови да гледат цял ден малката си сестра, само да не им го причиним. В последствие семейството се разпръсна в Клубове по интереси, но ние, възрастните членове, изкарахме цял ден, обхождайки планината, с още по-възрастни мои роднини, които не виждам често, но много скъпи, поради факта, че са единствената ми силна и жива връзка с любимите ми хора на небето.
Маршрутът беше хижа Бай Кръстьо-заслон Кикиш- хижа Камен дел- връх Камен дел- м.Комините, х,Бай Кръстьо- общо 10-11км със съвсем малка денивелация, т.е. перфектна разходка. Според темпото на групата, може да се измине за 4-5 часа или един работен ден, като в нашия случай :)



За всички, които са пропуснали тези хубави места, ще кажа само, че от връх Камен дел се открива фантастична гледка към София, околните села и Черни връх.







Със заслон Кикиш ме свързва един спомен от времето, когато още не ходех на училище. Бяхме горе с баща ми и неговите приятели, готвеха боб и очакваха туристите, които ще дойдат да си починат и да се подкрепят. Много сръчно се извъртях от спалното помещение и паднах по глава в столовата. Последствията не са безкрайно приятни- ПСС, Пирогов и аз- с глава увита, като партизанин, но е спомен. Заслонът дълги години просто се рушеше, а сега някакви младежи се опитват да го върнат към живот и когато отидохме там, цялата картинка се появи отново пред мен.






В хижа Камен дел предлагат невероятни супи, вегетарианска шкембе-чорба от кладница и скара, разбира се. Отново млади момчета и момичета са хората, които стопанисват хижата и я облагородяват. Направо се виждам там някоя вечер, особено в едната стая, където наровете са направени от естествени клони:)







По пътят към Комините, гледката към София не се скрива нито за миг. Минава се и покрай рекичка, а ако си падате по скалното катерене- тук е мястото:)











При хубаво време, каквото уцелихме ние, удоволствието е много голямо. Съвсем скоро всичко там ще е много зелено, а поляните по платото ще са обсипани с цветя.