Весели празници!

В навечерието на този толкова свят празник, нека мислите ни се насочат към онези, на които по някаква причина не сме благодарили.
Нека да бъдем добри, да прегърнем близките си и да им кажем колко много ги обичаме!
Бъдете здрави и благословени!

Весели празници!

Книгите на 2013

В края на всяка година си поставям за цел да не се ядосвам на служебни безумия или лавината от битовизми. Старая се да ми е празнично. Опитвам се да изкарам малко повече време представяйки си, че съм в отпуск, излегната на плажа с книжка в ръка- нещо, което на плаж не ми се случва. Предвид сезона, думата ‘плаж’ е даже леко неуместна. По-скоро отива към топло одеало, пукащи дърва от горящ огън, някоя и друга залепнала на стъклото снежинка за разкош и ако може някъде тук кадъра да се забави или съвсем да спре, докато ми е необходимо. Децата едва ли биха били очаровани от това мое предложение за спиране на времето, защото и без него им се струва доста мъчително очакването на заветния миг, в който рано сутрин се чуват шляпащи боси крака по студения под, тичащи към зеленото дърво, нервно разкъсване на хартия и последващ радостен или разочарован вик от съдържанието на пакета;) И макар да харесвам и този миг, предпочитам да поседя още малко в предишния:- онзи, в който лежа някъде с книга в ръка:


“Четенето на хубави книги унищожава удоволствието от четенето на лоши. А лошите са повече.“



Това е цитат от една от приятните книги, които прочетох през изминалата година. Онази, с безумно дългото заглавие: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи. Дето е написана в писма. Историята е за войната, за живота на хората от един от Нормандските острови, окупирани от германците, но не по онзи трагичен и ужасяващ начин, по който тя със сигурност е изглеждала, а за начина, по който те се справят с всички предизвикателства,продиктувани от нея. За това, което им носи щастие, което им дава надежда, за любовта към книгите и как те помагат да се справят с пълната изолация, в която се намират и всичко това в стила на онзи невероятен английски хумор. Тази книга наистина унищожи удоволствието от всички не толкова хубави, които прочетох тази година.

Бях ученичка, когато за първи път забелязах тази книга на рафта у дома- баща ми имаше навика да носи нови книги по време на ежеседмичните си командировки из България. И може би поради факта, че цял живот е била пред мен, погледът ми така и не спря на нея- до тази година. Това е най-хубавата малка българска книжка, която съм чела досега.



„Балада за Георг Хених” е разтърсваща история, разказана през погледа на едно 10-годишно дете и обхваща последните години от живота на майстора на цигулки Георг Хених, преселил се у нас, за да създаде лютиерската школа на България. Едновременно тъжна и стопляща книга, която трябва да се прочете. Задължително!

Акабадора- още една малка книжка, която е много далече от усещането, което дава баладата, но все пак поставя тема за размисъл-за даването и отнемането на живот без да дава „правилните” отговори. Макар и да не ми достигна нещо в нея, все пак не съжалявам, че я прочетох.



Върнах се малко и в миналото, с Куковден на старомодния Дончо Цончев. Разказите му са толкова живи , че човек без да иска присяда на камъка край реката и започва да слуша ромоленето на водата. И както си седи, изневиделица се появява някоя мъдрост.



"Например ей там, при каменния дувар на неговата къща, до който свършват извечните, винаги прости закони в гората и почват сменяемите, винаги сложни закони за хората."

Открих още една книжка в семейната библиотека: „Слаби лакти” на Йордан Попов. Забавна и смешна, върна ме в онези времена на социализма, когато нещата просто се случваха така;)



И като сме на хумористична вълна „Моята кавказка тъща” е съвсем логично продължение.



Разказва се за немски телевизионен екип, който отива да снима документален филм в едно малко село в Северен Кавказ. По изключително забавен и изпълнен с любов начин , без капка доза присмех, е показан живота на хората от това откъснато от света място, с техните разбирания и отношението им към живота. Много свежа история!

Дали една книга ще бъде харесана от повече или по-малко хора, е въпрос на вкус. Аз просто споделих своите добри от 2013.

Елхата с главно Ш!

Това ще е последната ми предпразнична тренировка -оттук насетне, до Коледа, се отдавам само на четене на книжки , ходене на работа и лентяйстване.

Не че сега ще ви сразя с някаква невиждана рецепта или пък изпълнението ще е кой знае какво, предвид бедната ми откъм оръдия на труда кухня, но децата така се впечатлиха по време на тренировките, че просто си представям как биха слушали по време на празничната вечеря, само да се докопат на финала до късче шоколадова елха. И за да е още по- въздействащо, смятам да я оставя в центъра на масата през цялото време;)

Шоколадова елха:

За този размер за необходими 200 грама шоколад, леко запечени ядки по избор ( в случая лешници) и сушени плодове по избор ( при мен боровинки и стафиди). Големината на най-широкия кръг е 10 см. За всеки следващ съм използвала какво ли не, за да докарам тази форма ( на една от тях адски много и личи), а би било далеч по-лесно човек просто да има сладкарски рингове;) Последният е с големината на чаена свещ.

Просто разтапяме шоколада на водна баня, изливаме го в различни форми без дъно върху хартия за печене, поръсваме с плодове и ядки о оставяме да изстине. Най-напред на стайна температура, а след това да стегне в хладилник. После с малко шоколадов ганаш ( приготвен от шоколад и сметана) залепваме отделните кръгове един за друг и поръсваме с пудра захар.

Желая ви чудесна, последна седмица в очакване на празниците!

Нахутени крекери

Днес е петък 13-ти и без всякаква връзка с темата, аз мисля да изляза за малко от канелено-медената вълна, че взе леко да ми лепне на небцето. Все пак празниците още не са дошли, а има още много сладки за правене и изяждане. В студените зимни вечери понякога с удоволствие разнообразявам виното с тъмна бира- предпочитам я през стандартната, заради онзи карамелен вкус и послевкус. Децата взеха ежедневно да играят шах ( по необясними за мен причини), та покрай тях и бирата, реших, че имам нужда от мезе, а и отдавна искам да ги опитам. Не съм сигурна, че след едно кенче бира играта ми се получава добре, но тези тук се получиха много добре:

Нахутени крекери:



Продукти:

* 2 ½ ч.ч. брашно от нахут;

* 7-8 с.л. зехтин;

* 1 ч.л. червен пипер;

* 1/2 чаена чаша вода;

* 1 ч.л. бакпулвер;

* 1 ч.л. сол;

* лют червен пипер.



Приготвяне:

Сухите съставки се смесват. Добавя се зехтинът и водата и се размесва докато тестото стане на гладка топка. При нужда се добавя още малко вода. Тестото се увива във фолио и се оставя в хладилник минимум половин час.



На леко набрашнена повърхност тестото се разточва, докато листът стане 2-3 мм. С остър нож се разрязва на четириъгълници, набожда се с вилица и се поръсва с лютия червен пипер.Крекерите се поставят върху хартия за печене и се слагат във фурната, предварително загрята на 180 градуса за около 15 минути или докато се зачервят.

Пожелавам ви късметлийски ден!

Коледа е накъде наоколо

Да, и вече се усеща, дори и аз я мернах на два-три пъти, въпреки факта, че се возя с бясна скорост на атракционите в детския лунапарк. С децата си прекарваме "чудничко" времето, особено аз, но намерихме време да направим и ние една очаквано добра комбинация на тема ябълки с канела. Имаме си и коледен календар с пожелание, задачка и подарък за всеки ден. Бях добра и не поставих кофти задачи от типа: "Лъснете си стаята";), а ги въвлякох в поне 15-минутно забавно задължение на ден, в което да НЕ участвам и аз;)













Продължаваме да се борим и да очакваме с нетърпение Коледа- кой заради куклите, кой заради високо технологичните си играчки, други сме по-скромни - искаме малко почивка, мъжко рамо и Половин-приятел;)

Малко са ни неугледни ябълково-овесено-канелените бисквитки, но са сочни, ароматни и вкусни:



Продукти за двайсетина бройки:

* 1/2 чаша масло;
* 1 чаша захар ( 50:50 бяла и кафява);
* 1 голямо яйце;
* 1 ч.ч. брашно;
* 1 1/4 ч.ч. овесени ядки;
* 1/2 ч.л сода бикарбонат;
* 1/2 ч.л. бакпулвер;
* 1 ч.л канела;
* 1/2 ч.л индийско орехче;
* 3/4 ч.ч. едно смлени орехи;
* 1 средно голяма ябълка, нарязана на кубчета;
* 1 ч.л. лимонов сок;
* 1 ванилия.



Приготвяне:

Нарязаната ябълка заливаме с лимоновия сок и оставяме настрана. Фурната се загрява на 200 градуса. Захарта и маслото разбиваме на кремоомбразна смес за около 3-4 минути. Към тях добавяме яйцето и ванилията и разбъркваме. Смесваме брашното, овесените ядки, содата, бакпулвера и подправките и ги добавяме към захарната смес. Накрая добавяме ябълките и канелата, разбъркваме и с лъжица загребваме по малко от сместа и изсипваме върху тавичка, застлана с хартия за печене. Поставяме във фурната за около 15 минути и печем докато краищата на бисквитките леко се запекат.

Моменти-ноември 2013

Това е най-черно-белият месец от годината за мен. Някак никакъв!
Студен..., стъмва се рано,...., в който само седиш вкъщи, пиеш вино и слушаш музика..... когато е удобно;)...












Е, от време на време има цветни моменти:









И се подготвихме за декември;))))

Руло с моркови, крем сирене и магданоз

Хайде, честит първи сняг в София, макар и оскъден!

Би било хубаво да се събудим под дебела снежна покривка, да извадим лопатите да ринем, докато още сме въодушевени от появата му, да се позамерваме малко с топки рано сутрин и да порисуваме по стъклата на прозорците, но на този етап ще се задоволим само с тънката бяла линия;)
Предлагам едно свежо, бяло оранжево руло, подходящо за предястие, в цветовете на малък Снежко, но в обратна пропорционалност:

Руло с моркови, крем сирене и магданоз



* 450 гр моркови;
* 1 с.л масло;
* 175 гр крем сирене;
* половин връзка магданоз;
* 1 скилидка чесън;
* 4 яйца;
* сол, черен пипер.



Морковите настъргваме на едро ренде. Добавяме маслото и разбъркваме. Яйцата разделяме на жълтъци и белтъци. Жълтъците разбиваме и прибавяме към морковите, а след това овкусяваме със сол и черен пипер. Леко пасираме получената смес. Отделно разбиваме на сняг белтъците. Добавяме ги към морковите и внимателно разбъркваме.
В тава ( 20х30), застлана с хартия за печене, изсипваме сместа и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 15 минути. Изваждаме и обръщаме върху друг лист хартия и покриваме с влажна кърпа да се охлади. През това време приготвяме плънката от крем сиренето, магданоза, пресованата скилидка чесън и сол и черен пипер. Хубаво разбъркваме всички продукти. Отстраняваме хартията отгоре и отдолу. Намазваме морковеното тесто и навиваме на руло. Опаковаме в стреч фолио и охлаждаме в хладилник за няколко часа.



Хубав ден!

За добрата храна и нейният юбилей

Аз съм от хората, които много обичат да гостуват, а още повече обичам да посрещам гости. Обичам да бъда в добра компания, с весели приятели или просто с хора, в които можеш да намериш нещо ново, интригуващо и вълнуващо. То кой не обича всъщност?
Наскоро празнувах юбилей, който по лошо стечение на обстоятелствата отбелязах почти сама. Затова пък сега мога с голямо удоволствие да споделя юбилея на едно готино списание и да бъда част от 100-ния му брой.

На страниците на Good Food наред с именити шеф-готвачи и кулинарни блогъри като Диди, Бети, Ина, Ирина, Мира, Таня, Ваня, Зори и Латинка, съм се настанила удобно и аз с едно предложение за

десерт с орехово-овесен блат, мед и смокини.

За рецептата можете да погледнете в самото списание, а сега само ще ги поздравя с празника и ще пожелая още много юбилеи, вкусни и ароматни предложения и интересни гости. И благодарности за поканата, разбира се. Приемам я като съвсем леко закъснял подарък за рождения ми ден, а вие приемете десерта като съвсем леко закъсняла почерка за мен и съвсем навременна почерпка за празника на Good Food;)

На кино в Мокра гора

Преди години открих някъде в нет-а едно местенце, в което веднага се видях. После някак си забравих за него, до преди седмица, когато половинът ми напомни за съществуването му. И тъй като той щеше да се прибере да ни види, реших, че моментът е настъпил и заслужавам да бъда разходена точно до там, точно сега- на кино на 400 км от дома в Дървения град на Кустурица;)



Пътуването из Сърбия извън магистралата, не е най- бързия начин за предвижване- "Навозихме се" както каза митничарят на границата-при средна скорост 40 км/час, това отне почти цял ден… Но не съжалявам ни най-малко- финалната точка определено беше точно както си е представях- дървени къщички в характерен стил:



Dървени улички, изградени от стари траверси:



Лъснати соц- ретро автомобили:



Кокетни шарени стаички:



Шарени капачета по прозорчетата:



Весели кръчмички и кафенета:



Красива природа:



....., все неща през които погледът ти минава и не успява да се спре в една точка. И не, не е кичозно-весело е!

Топлото ноемврийско време беше още един плюс- кой ходи на почивка през ноември? Ами ние, но така избегнахме тълпите туристи, които убедена съм, се стичат на реки през летния сезон. За любителите на спорта и релаксиращите процедури има басейн, джакузи, масажи, тенис кортове, волейболна, баскетболна и фитнес зала… и ски писта.



И може ли да отидем при Кустурица и да не изгледаме поне един негов филм на стар апарат за прожектиране на филми, разбира се на сръбски в подземното кино???



Не, не може- избрахме си "виновника" за построяването на това селце- "Животът е чудо"- филм за войната, чието действие се развива именно на линията на минаващата оттам теснолинейка, известна като Шарганската осмица. За съжаление обаче, тя се движи до края на октомври и за някакви си 10 дена пропуснахме възможността да влезем в сцените от филма, но това, разбира се, не означава, че не си поиграхме по ретро локомотивите и вагончетата, че не обиколихме две-три гари и околностите, сред които са пръснати кътчета за почивка, направени почти изцяло от стари траверси и буфери на влакове.



Мястото е чудесно за малки и пораснали деца и ако искате да се усмихвате и да се удивлявате на фантазията и въображението на хората, изградили тази приказка, отидете там през октомври!