понеделник, 26 ноември 2012 г.

Ноември.

Поредният хубав уикенд!


Всъщност очаквах времето най-накрая да стане ноемврийско и да седя и да си домакинствам. Вече е спорно таванът ли слиза надолу или прането се качва нагоре. Имам десетки започнати и недовършени работи. Момичетата опънаха собствена кухня в десния ъгъл на моята и полека завладяха цялото пространство. Налага се да ходя приведена и да събирам покъщнина, ако не искам под краката ми непрекъснато да припукват пластмасови патладжани и тенджерки....



И както си седях и настървено бършех малки мазни пръстчета от шкафовете,оня баир край нас ми помаха отново и слънцето се усмихна иззад ореха;) А и беше належащо да закрием сезона на барбекюто;) Зарязахме уроци и домакинска работа и се запътихме натам. Шест часа навън в средата на ноември- чудесно е!







А за вечеря..... за вечерята предвидливо се погрижих по-рано:)

Печено пиле с броколи, моркови, слънчогледови семки и лимон:


Продукти:

* 500 гр. пилешко месо;
* 2 лимона;
* 200 гр. броколи;
* 100 гр. моркови;
* 4 скилидки чесън;
* малко парченце джинджифил ( около 1,5см);
3 с.л. соев сос;
* 1 с.л. слънчогледови семки;
* 1 с.л. мед;
* 1 ч.л. зехтин;
* черен пипер и сол на вкус.


Приготвяне:

Пилешкото месо заедно с единия лимон, нарязан на големи резени и поръсено с черен пипер, се поставят в предварително загрята фурна на 180 градуса ( с обдухване) за около 30 минути. През това време в малко вода задушаваме броколите и морковите за 2-3 минути. След това ги подреждаме около месото, поръсваме с настърган джинджифил и заливаме с изцедения сок от втория лимон, соевия сос и меда. Накрая поръсваме със зехтин и слънчогледови семки и печем още 15-тина минути.








понеделник, 19 ноември 2012 г.

Родопска приказка на колела и на крака


Мисля, че съм споменавала, че Родопите са една от 5-те ми любими планини в България;) Всеки път когато отида там се убеждавам, че има още много какво да видя и да ме изненада.


Традиционният ноемврийски уикенд без деца вече е минало, но пък хубавите картини, запечатани в съзнанието ми, надявам се дълго ще ми вдигат настроението в случай на нужда. Изкарахме три дни без интернет (оказа се, че мога), на големи интервали от време и без телефон и мога да кажа че много, много си починах емоционално.


Нищо не успя да развали хубавото ми настроение тези три дни, независимо че още в началото тръгнахме зле. Имах огромното желание да минем покрай язовир Въча ( друг мой любимец) и да хапнем прясна рибка, но когато човек вярва на техниката и спира да мисли, подминава два-три язовира преди да се усети и се оказва някъде между Батак и Доспат- достатъчно далеч и от изходната и от крайната точка.





Пристигнахме в района на Девин на заздрaчаване и не успях да натрупам дори първоначални впечатления. На сутринта установих, че градът е "затворен"- така и не разбрахме къде хората се разхождат, пият кафе или обядват. Но пък имат чудесна екопътека, по която също не се разхождат, защото с изключение на точно две двойки, други туристи не срещнахме. Пътеката е много красива, движи се покрай река Девинска, има изградени кътчета за отдих , водопад Самодивското пръскало, който също проспахме, и нови мостчета.





Рано сутринта преди разходката гледах по Nat Geo Wild едно филмче, което показваше как да се държим ако срещнем мечка в гората. Двама от героите в него още ближат раните си от тези срещи и аз не исках да последвам примера им. Затова когато видях мечите стъпки близо до водата, изпаднах в тиха истерия, после станах по-шумна, опитвайки се да убедя половинЪТ, че е време да си вървим и включих на 5-та скорост назад към цивилизацията. Наум си обещах да я посетим отново, но в друг сезон, когато мечките имат на разположение повече храна високо в гората и не им се налага да слизат при хората.
Обядът ни очакваше в една малка спретната кръчмичка в Широка лъка- привлекателно местенце, което посещаваме за трети път, но пък много харесваме. Вкусна топла супа с препечено хлебче, а след нея чаша чай или кафе пред камината на фона на една от онези просторни родопски песни....



Имаше време за още разходки преди да се стъмни- винаги съм искала да отида в с.Гела- само на шест километра е и тръгнахме.
Вече си имам нова любов- Гела е едно приказно кътче, с невероятна панорамна гледка, слънце дори в четири следобед през ноември, чист планински въздух, пръснати стада овце и усещане за простор.





Заредени с енергията на това магическо местенце, си тръгнахме, тъй като скоро щеше да започне да се стъмва, а 20 километра в Родопите не са като 20 км в София, особено вечер. Обаче една табела по пътя, сочеща към небето, ни накара отново да променим плановете си. Село Върбово- идея си нямах за какво иде реч, но нещо ни привлече натам. Сгушено високо в планината, пръснати 2-3 къщи на всеки хълм и всичко потънало в дълбоките паяжини на времето. Само в една къщичка тънка струя дим издаваше наличието на някакъв слаб живец.




Финалът на Големият шлем- Чудните мостове- отдавна планирано и винаги пропускано до този момент. Тук вече разбрах ( не че не съм го предполагала), че за да се обхване цялото това чудовище, човек има нужда или от два фотоапарата, или от ново задапаратно устройство, все неща с които не разполагам;) Затова малко красота на парче.




Пропуснах много планирани местенца от тази разходка, но затова пък открих други, непредвидени и както често става в живота, спонтанните неща обикновено имат хубав и запомнящ се финал.




Хубава седмица!

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Розовото ми гостуване при Бонбончето;)

Започвам седмицата с много приятно преживяване: поканена съм на гости не къде да е, а при един страшен Бонбон- лъчезарен, усмихнат, енергичен и пълен с идеи. Това ми е първото гостуване някъде и съм дето се вика щастлива, че точно там се оказах. И тъй като свързвам бонбоните с розово, занесох едни кафяви мъфини, пълни с жълти крушки, аранжирани съвсем логично в розово;)
Заповядайте при Candy в нейната Candy kitchen, да хапнем по един шоколадов мъфин с круши;)



Бонбон, благодаря още веднъж за поканата!



А на вас желая страхотна седмица!!!