За едните тарталети пак, ама по-особени!

Да ме прощават бегачите, ама тичането по никакъв начин не помага за отслабването;) Дните от живота ми през последните няколко години, минават под командата: Бегом марш!!, но аз все още си седя в тежката категория. За изминалият уикенд имах планове за кротко размотаване у дома, с леки елементи на труд , но се оказах отново на път, който ме заведе на една голяма сбирка на 150 км от вкъщи без половин, без деца и без сън , разбира се;) Посрещнах Jily Morning една седмица преди официалното му честване и след едно бързо кафе се запътих в обратната посока. Голямата ми дъщеря беше планирала градинско парти с всички деца, които познаваше в радиус 20 км и аз трябваше да се постарая поне нейните планове да се осъществят. Прибирайки се у дома, заварих новата кула от Пиза да се люлее в мивката, тоалетите на дефилиращите госпожици се въргаляха из всичките стаи, а мъжете необезпокоявани от целия този хаос, се бяха отдали на любимите си занимания- компютър и косене на трева;)
Включих на четвърта скорост, защото след 3 часа трябваше да съм напълно готова и усмихната и да посрещна новата вълна палавници, които щяха да върнат хаоса у дома за нула време. В общия случай, когато човек е недоспал и припрян, нещата се изплъзват от ръцете му, печивата загарят и колкото и да викаш Неволята на помощ и да се потиш от нерви и напрежение….. не отслабваш;))) Само изпуснах 6 яйца и една кофичка кисело мляко на пода, за да си създам още непредвидена работа;)

Крайната цел обаче беше постигната и 5 минути преди първото позвъняване, бях махнала престилката и загладила коси назад;) Също така се радвам, че се справих, защото за следващият уикенд програмата ми е два пъти по-амбициозна и в крайна сметка това тичане си беше една добра тренировка;) Май открих смисълът на бягането като цяло- да се подготвиш по-добре за следващото;)
Време за снимки нямах, но сега ви покажа едно от нещата, които придружителите на децата опитаха на празника, а аз успях да снимам, докато все още си мислех, че всичко е под контрол. Децата не биха оценили подобна "подигравка с продуктите", но виж- на възрастните идеята и готовият продукт много се харесаха:




Таталети от кускус и нахут

Необходими продукти:

* 150 гр. кус-кус;
* 2 белтъка;
* 40 грама настърган пармезан;
* 150 гр. варен нахут (или консерва);
* 1 глава червен лук ( за декорация по желание);
* 1 люта чушка ;
* зехтин,сол и черен и лют черен пипер на вкус.





Приготвяне:

Сваряваме кус-куса в 125 мл студена вода и щипка сол. Разбиваме белтъците и заедно с настъргания пармезан, добавяме към кус-куса. Подправяме с черен пипер. В намазнени формички за мъфини, поставяме кръгче хартия за печене и отгоре изсипваме от кус-кус сместа, като леко оформяме по стените на съда. Печем в предварително загрята фурна на 200° C за около 15 минути.
През това време смесваме нахута с малко розмарин (или 1/2 ч.л. сушен розмарин), малко сол, лют червен пипер и зехтин. Добавяме достатъчно зехтин, така че да се образува хубаво пюре. Пълним черупките от кус-кус с нахут и украсяваме с червен лук, малко люта чушка и подправки по избор.

Хубава седмица!