Есен в гората и храната

Есента вече е тук, макар и не съвсем пременена в онези хубави цветове, които ни пълнят очите и сърцата. Това е един от любимите ми сезони са разходки в гората и приветствам горещо всяка една подобна идея, независимо кой е инициатора. От няколко години в отдела ни в работата се утвърди като традиция разходката сред природата в средата на октомври. В зависимост от времето, с което разполагаме, а също и от прогнозата, тези разходки са с различна продължителност, но важното е, че са факт. В подкрепа на думите си, само ще добавя, че миналата година, както и тази, времето никак не беше благосклонно към нас, припръскваше ( или направо си валеше на моменти), подухваше, но решението си беше взето така или иначе. Просто не направихме "големият" преход, който бяхме замислили, а имахме и "малък" вариант, включващ повече седене, отколкото ходене:) Другото, което не беше планирано е, че и двата случая не си взех апарата да правя снимки ( миналата година носех само една джобна сапунерка, за да документирам все пак фактите) и по тази причина не разполагам с кой знае какво като снимков материал, но пък ще ви предложа един прекрасен маршрут за разходка на Витоша, удобен и за децата:

Тръгване от хижа "Момина скала", докъдето ние лично стигнахме с кола. Оттам вариантите са много, като не е изключен и този, в който при хубаво време просто си седите на една от многобройните поляни наоколо и си почивате както намерите за добре.

Ние избрахме онзи, при който се минава по горски пътечки.

Отвреме-навреме пресичахме асфалтирания път, водещ нагоре, но отново се шмугвахме в гората, където освен че е по-красиво и лошото време не влияе чак толкова.

Срещнахме се със стадо коне, които кротко си пасяха по средата на пътечката и ни отне доста време докато ги заобиколим, иначе други "туристи" в "хубавото" време не видяхме. Така полека-лека се изкачихме до хижа "Бор", което в нормални условия си е направо смешна история, но когато под теб има повече кал, отколкото можеш да носиш на подметките си, а и тя не оказва никакво съпротивление по нанадолнището на връщане, разходката определено си е напълно достатъчна. Освен това, когато сте с деца, които не са тренирани по чукарите всяка седмица, това е вариант да ги оставите с добър спомен, вместо непрекъснато да отговаряте на въпроса: "Колко още има?";).

И макар да се бяхме посгрели доста от ходенето, все пак имахме нужда от по една топла супа, чаша чай или нещо по-силно;-) Затова и отправната ни точка, макар и не най-доброто място за хранене, в случая ни плени с предложенията си, още повече, че по пътя нагоре нито една друга хижа не даваше кой знае какви признаци на живот.

Почивката се превърна в продължителен, закъснял обяд край камината и в сладки приказки.

И тъй като е есен, предлагам ви и една чудесна и много любима моя есенна салата. Нищо специално като приготвяне, нито като продукти, но пък с чудесен цвят и вкус:

Есенна салата

За нея са ви необходими единствено
- червено цвекло;
- бяла ряпа;
- моркови;
- понякога добавям и сварени яйца от пъдпъдъци.

Настъргвате на ренде колкото поискате от различните продукти, овкусявате според предпочитанията си и хапвате;)

Пожелавам ви красива вечер и още по-красиви почивни дни в един от най-шарените сезони!