неделя, 29 януари 2017 г.

Само с две лъжички мед :)

Човек и добре да живее, рано или късно трябва да опита здравословен десерт. Не защото е задължително да изпадаме в паника от поетите калории или наличието на 0,0001 мг натриев глутамат, а просто за да опитаме. И ако ни хареса, да си доставяме това удоволствие наравно с другите. Смятам, че най-важно за едно ядене, е отношението ни към него ( както и към всичко в този живот). И ако смятаме, че нещо ни вреди, то задължително ще ни навреди. Както и ако с всяка хапка, достигаме до едно, по-различно ниво на задоволство, няма как да е лошо. Просто няма как. Разбира се, всичко в умерени количества.
От около година, у дома се появи субект, които не консумира сладко. И аз започнах да приготвям все по-малко сладости, за да не дразня, нали? :) Обаче взе да ми омръзва да гледам как този субект пече ябълки в несвяст като пенсионер. Днес отидохме на лек пазар и една рекламна табелка си свърши добре работата: СУПЕР СЛАДЪК АНАНАС ОТ КОСТА РИКА! Ами, добре! Да го направим!
Впечатленията ми от здравословния десерт са, че е много приятен, много плодов и много лек. Чията ( за първи път опитвам), подобно на авокадото, няма никакъв вкус, но има консистенция, също като него и съчетана с нещо с добър вкус, наистина може да направи чудеса. Трите слоя си пасват идеално. Тийнейджърката също одобри-излапа за миг. Дребната каза: Ау, гадост! Но бихте ли вярвали на човек, който напоследък намира за гадно всичко, освен салата и хляб? Да не говорим, че е в графата "силно казано готвене".



Продукти:

* Половин ананас;
* 2 банана;
* 400 мл кокосово мляко;
* 4 с.л. чия;
* 2-3 ч.л. какако;
* 1 авокадо;
* 1 ч.л. лимонов сок;
* канела по желание;
* 2-3 ч.л. мед.



Приготвяне:

Слагаме единия банан и ананаса във фризера за 15-тина минути. Кокосовото мляко изсипваме в купа и към него добавяме 1 ч.л. мед и разбъркваме доре. Ако ще слагаме канела, сега е моментът. Ако не ни е достатъчно сладко, добавяме още лъжичка мед. Към тях прибаваме чията, разбъркваме и оставяме настрани. На трето място обелваме авокадото, към него добавяме втория банан и какаото. Разбиваме добре до получаваме на кремообразна маса. Изваждаме от фризера ананасъа и банана и ги смиламе на пюре. Добавяме лимоновия сок, за да не потъмняват. В чашки разпределяме най-отдолу от плодовото пюре, последвано от авокадовия "шоколад" и завършваме отгоре с кокосовата чия. Оставаме за още малко време в хлаилника и хапваме.

Навън зимата продължава да си е все така зима- кога хубава, кога не толкова приятна. Всъщност високо горе е почти винаги приятна. Аз отивам там след броени дни :)

сряда, 18 януари 2017 г.

Парти-тарталетки с хумус и печени чушки

18 дни след началото на Новата година, а аз още не съм казала: Да ни бъде здрава и честита! От толкова и се каня да го направя тук, но Муза беше решила да посещава други хора- не мен. Нищо. Това място все още е дете- няма и седем години- с подходящите методите все още можем да се възпитаваме взаимно.
Писането тук всъщност е много хубаво начинание. Не заради някой друг, а заради мене си. Всеки път, когато си мисля, че нещата се прецакват и може би този път няма да се справя, влизам тук и покрай снимки и истории, си спомням всичко, което иначе бих забравила и се напомпвам до степен да се чудя откъде да започна.
Измина още една година, която не през цялото време харесвах, но в същото време много опитвах. Имаше истории, които ме натъжаваха, други ме радваха, трети ме омагьосваха и обогатяваха.
Започна нова, която вече също тръгна нагоре-надолу. Опитвах се да я започна просто добре и все нещо или някой минаваше и задраскваше добрите ми хрумки и ме вкарваше в утъпканите коловози на ежедневието. Ваканцията нямаше край. Поредицата от семейни празници все още в разгара си. Децата, застопорени у дома, опостушаваха храната със скоростта на стихийно бедствие и не спираха да се дразнят, а аз не успявах да насмогна в битовизмите. А така ми се искаше да продължа да опитвам. Навън си е Пауло Куельо и въпреки хумора, сатирата и забавата, студът си е студ и ми е трудно да се сгрея, дори с мисли.
Пък зимата може да е толкова привлекателна. На разходка там, където още никой не е направил партина.



Край замръзналите води на селския водопад.



Вечер вкъщи на дивана, гледайки за пореден път, поредния сезон на "Приятели". Дори и фактът, че след вечеря има купища чинии за миене, иде да покаже, че съм изкарала вечерта в голяма и шумна компания, за която много хора мечтаят. Искам само здраве и повече време и вдъхновение да си пиша тук.



Днес бил международния ден на снежния човек. Преди 4 години му правих фотосесия. Към днешна дата малката ми дъщеря направи цялото ни семейство от сняг и предвид метеорологичните условия, нашите бели копия си трупат килца на двора и ни се усмихват от прозореца ден след ден;) Защото днес, снежният човек е символ на зимните веселия. А след забавленията навън, най-хубаво е да се прибереш на топло и да продължиш купона. И за да изпразнуваме зимата, храната и всички хора, които имаме около себе си, ни трябват парти-хапки. В случая-тарталетки:

Парти-тарталетки с хумус и печени чушки:

Продукти:

за хумуса:
* 300 гр. сварен нахут ( или 150 гр. суров, предварително сварен);
* 2 с.л. сусамов тахан ( аз често ползвам слънчогледов, че ми е по-вкусен, но оригиналната рецепта е със сусамов);
* 2 с.л. лимонов сок;
* 4-5 с.л. зехтин;
* 1 скилидка чесън;
* сол на вкус.

за тарталетките:

* 250 г брашно;
* 1 пак. масло (125гр.);
* 1 яйце, средно голямо;
* ½ ч. л. сол;
* 1–2 с. л. вода.

* 2-3 печени, обелени чушки;
* магданоз.



Приготвяне:

Започваме с тарталетите, защото отнемат най-много време. Брашното се пресява, за да се вкарва въздух и готовото тесто да стане хрупкаво и леко. Добава се маслото и се стрива, докато сместа стане еднородна и на трохи. Прави се кладенче и вътре се изсипва яйцето, предварително разбито. Сместа се размесва и се добавя по малко вода. Тестото се омесва набързо и се оформя на топка и се увива във фолио, която слагаме да се да стегне в хладилника за около 30 мин. След изваждането им формуваме в желаната форма и големина, надупчваме с вилица всяка една от тях ( за да запази формата си при печенето) и печем в предварително загрята на 190*С фурна за около 25 мин. или до порозовяване.
Докато тестото преседява в хладилника, приготвяме хумуса. Ако изплзвате суров, първо трябва да го накиснете, после да го зварите и накрая да махнете люспите ми. Т.е. трябва да подготвен предварително. В противен случай, една консерва върши чудесна работа. Смесваме всички продукти за него, без чесъна и зехтина. Разбиваме добре в блендер (или с пасатор), докато се получи хомогенна маса. Към нея добавяме ситно нарязания чесън и зехтина, разбъркваме отново и е готов.



Остава да съберем тарталетките. Във всяка една "черупка" поставяме (шприцваме) хумус, отгоре поставяме нарязани на ивици печени чушки и декорираме с магданоз. Харчат се много добре, да знаете. Снимките, разбира се, са леко мазни, ма така е като дишате и снимате привечер:)
А сега ако снегът ви става за формуване (щото поради много ниските температури нашият е прашлясал и с ледена кора отгоре), отивайте да почетете човека на метлата (1) и кръгчетата (8) и се снимайте за спомен:)