понеделник, 23 ноември 2015 г.

На токчето на Ботушчето

В началото на изминалата седмица се завърнах от набързо планирано пътешествие в Южна Италия и понеже много ми се иска да не пропусна да си запечатам спомените тук, взех още по-набързо да ги опиша. За разлика от повечето хора, аз лично за пръв път стъпвам в Италия и мисля, че леко ме е яд, че нямам италиански корени. Не зная дали италианците живеят винаги по начина, който видях, но там се чувствах слънчева, висока и никой не ми обръщаше внимание когато говорех високо;)

Пилуя е доста по-непопулярна дестинация, за разлика от други части на Италия. За наш късмет дори времето в средата на ноември беше приказно, макар местните да се оплакваха от студа и да бяха навлечени с пухенки, шапки и ботуши при положение, че температурите през деня бяха между 17 и 20 градуса. Така... нещата , с които запомних всяко едно градче и които ще оставят някаква следа във времето, може да не са най-важните в исторически и културен план, нито фактите от туристическите брошури, но са ми донесли най-силна емоция. За мен тази част на Италия е пример за любов към живота и всичките му форми. Животът там е спокоен и хората не го усложняват излишно. Слънце, градини, маслинови гори, цветя, настроение, храна. Затова запомних тях;)

Матера
Няма такъв град- никъде. Изключително въздействащ. Казват, че ако не си Матера града вечер, все едно нищо не си видял. Ми не, благодаря. И на дневна светлина си представях средновековни сцени, свързани главно с насилие и мизерия. Ако бяхме там през нощта, щях сигурно да се заключа в стаята и да не мръдна. Но определено е нещо, което ще запомня.





















Мартина Франка
Ако чукнете името в българския Гугъл, няма да излезе почти никаква информация за града. И аз не знам почти нищо за него, освен, че една от най-известните породи магарета, носят името му и са на път да изчезнат:) Толкоз. Кратката обиколка из историческия център не помогна особено за обогатяване на знания, но едно преживяване, ще си припомням всеки път, когато вляза в църква. Попаднахме в точния момент в катедралата Сан Мартино и за пръв път в живота си присъствахме на весела литургия, каквато само италианци си представям, че могат да направят. Те празнуваха живота. И се усмихваха на всеки.















Алберобело
Градът на хобитите;) Иначе името означава красиво дърво. Както и Матера, няма друго такова място... поне не в Европа. Сравняват къщичките с пчелен кошер, но на мен ми приличаха на струпани жълъдчета с шапки. Особено приятно е да се разходиш в частта, където хората все още живеят по този начин. Макар ноември да не предлага пълната картина, със сигурност, поне тълпите ги няма.
Това е и градчето, в което любезен продавач обели и наряза за нас типичният за района кактусов плод ( кактус круша)- има го навсякъде, но трудно се бере (боцка). Някъде четох, че вкусът му е нещо между дъвка и диня, но според мен е между смокиня, черница и нар;)



























Чистернино
Меката на скарата. Иначе поредния чаровен малък град в района, но много известен със своите бомбетки. Отидохме до там специално за да хапнем от тях, но предвид месеца и часа ударихме на камък, защото не спазихме италианската поговорка: Най-доброто време за посещението на едно или друго място е веднага. И побързайте! Направихме компромис- най- хубавият компромис, който ми се е случвал по отношение на храна:) Фантастичен ресторант извън туристическата зона с невероятна паста, зехтин, агнешко, ликьори и вино. А десертът..... десертът беше... нямам думи! И всичко това с панорамна гледка към долината.





















Локоротондо
Градът, влязъл в Рекордите на Гинес като градът с 5-тте "О"-та в името;) Тук обаче бяхме в тъмната част на деня. Все пак денят през ноември не е много разтегливо понятие. Усещането беше за повече стил, по-"пипнати" къщи и улици, декорирани с цветя и билки. Тук и ъгълът от 90° е точно толкова и сградите са по-изправени:)

























Монополи и Полиняно а Маре
Или отговор на въпроса: Какво е Италия без море?
Не знам как е в сезона, но този ноември беше точно както го обичам. Без хора, топло и ако малко се бяхме напънали, можехме дори да се изкъпем в морето. Морска храна, синьо море и песни. Nel blu dipinto di blu и г-н Доменико Модуньо на брега.





























Бари- първоначално смятахме да го пропуснем, но все пак му отделихме 2-3 часа, предвид къде е летището. Не разгледахме много, но това , което видяхме в старата част мога да определя само с три думи: шарено и чаровно претрупано. И навсякъде миришеше на прясно "изпечено" пране:)

Остуни- нашият дом в онези дни.
Белият град. Варосаните къщички, площадът, тесните улички, кокетните кафененца, закътаните ресторантчета и празниците на виното и маслините. Живяхме в малък апартамент, с тераса на покрива, закусвахме чабати с брезаола и биволска моцарела, а вечер пиехме прекрасни пулийски вина. Ще ми се да беше продължило още малко....











































27 коментара:

  1. Марта, с удоволствие пътешествах с теб! :)
    Невероятно красиви и интересни места!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. Марте, радвам се че сподели толкова бързо!
    Прекрасни снимки и много различна Италия!
    Не, че съм стъпвала там.
    Все още!
    И чак усетих аромата на храната ;)
    И песента на Доменико Модуньо :)

    ОтговорИзтриване
  3. Влюбена съм в тази страна, трайно, дълбоко, че чак безмилостно. Където и да отиде там човек, не може да сбърка. Навсякъде прекрасни стари сгради, разкошна музика и храна. Природата - имат от всичко по много, лазурно сини морета, красиви планини, прохладни езера. Всяко населено място има centro storico, бар, тратория. Хората се събират вечер на площада, шумни са, гледат мачове, смеят се, спорят.
    Моята италианска афера също започна от Пулия :) Пожелавам си на мен и на теб още много такива моменти :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Зори, май причината да се влюбваме поголовно, е именно начинът на живот. Всичко може да бъде просто. Пожелавам ти много ботушчета:)

      Изтриване
  4. Откакто живея в Италия - тя има специално и незаменимо място в моя живот : ) Правилно е, че италианците се наслаждават на живота по най-изтънчения начин... Прекрасни снимки и вярвам имаш хубави спомени от това посещение в Италия : ) Тези плодове, които сте яли не са ли fico d'India? Аз ги харесвам и тази година попрекалих с тях и се опарих от тръните им : ) : ) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е след тази информация, ще трябва да те уведомя, че нескромно ти завиждам:) иначе-да, това е кактуса:)

      Изтриване
  5. Много красиво, Марте! Сутринта ми започна с усмивка, благодарение на теб!
    Нека е усмихната и за теб!
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  6. Абе не зная как го постигат тези хора? Хем шарено, хем претрупано .... а пък чаровно ... дори прострените им кюлоти сякаш са си на място :) че чак и олющената мазилка не те дразни а ти се иска да и щракнеш едно фото ;)
    За усмивките, музиката и храната ... ами това е ... любов към живота и всичките му форми:)
    ... и направо усетих аромата на кафето им.
    Всичко ми хареса Марте, но най се влюбих в Алберобело! Искам да отида точно там ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Как добре го каза- всичко си пасва идеално на екстериора, дори кюлотите:)))
      Поне си близо, Дани, колко му е да прехвръкнеш:)

      Изтриване
  7. Прекрасна ваканция, прекрасни снимки! Красиви спомени си скътала, Марте.
    Алберобело е моя все още неосъществена мечта - искам да го видя и вечер, и зиме покрито със сняг, в горещото лято да се курдисам на площадчето под голямото дърво с чаша уханно кафе и просто да си дремя и наблюдавам живота по италиански. Ида ли, се заричам, че поне два дни ще му отделя. :))
    А на теб пожелавам да отидеш отново и се плъзнеш и нагоре по ботуша!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирма, все ми се струва, че сняг там трудно ще се натрупа, но не ти пречи да мечтаеш. Поне вече този вид мечти са лесни за осъществяване. Пожелавам ти го!

      Изтриване
  8. Ех, че красиво, Марта! Благодаря ти, че сподели! Искам и аз пък на токчето, пък:)Поздрави и прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  9. Марте,
    чудесни снимки,чудесни, приказни местенца за посещение.Не съм била никога в Италия, но се насладих на прекрасни снимки виртуално.Надявам се някога да ми се отдаде възможност да я посетя.А твоите снимки и идеи за посещение много ще ми помогнат.Прекрасно е всичко - и храна, и сгради, цялостна визия на градчетата.Като в приказките .
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, и аз не съм ходила досега там, но се радвам, че я открих точно по този начин. Надявам се и ти, и аз да имаме възможност да я изучаваме. Благодаря!

      Изтриване
  10. Голям кеф, Мартич! Ето в тези части на Италия никога не съм се озовавала, ама благодарение на теб хем трупам емоции, хем се заблуждавам, че ги познавам мъничко и мечтая да мога да планирам желано пътуване....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много красота и чаровност в тази Италия...Много ми се иска да я посетя и дай боже да ми се случи!
      Благодаря ти Марти за приятната разходка ,която показа и на нас!

      Изтриване
    2. Игликич, ще ти надуем главата с Марийчето като се върне:) и програма имаш, разчитай,)
      Живе, щом го има желанието и другото ще се случи все някога.

      Изтриване
  11. Ех, че красиво и се радвам, че сподели, Мъхче - харесвам Италия,
    обичам твоите снимки, усещане за момента и атмосферата, която предаваш...
    Благодаря за удоволствието...

    ОтговорИзтриване
  12. Марте,страхотна разходка сте направили,благодаря за разказа и снимките!Така като е извън сезона и времето като е хубаво,си е най-големия кеф!Блазе ви,че можете да се метнете на самолета толкова лесно до някъде,ние в тази затънтена провинция и с този летищен оператор сме обречени на дълги и скъпи пътувания, :(

    ОтговорИзтриване
  13. Марте, щастливка си, че си видяла всичко това! И много чувствителна и талантлива, за да го запечаташ по този забележителен начин. Много, много ми хареса снимковия ти разказ и се влюбих и размечтах...не съм ходила в Италия, дано някога имам тази възможност, а на теб пожелавам още много такива пътешествия, които да споделяш с нас и да ни доставяш тази наслада! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  14. Сигурна съм, че някъде далеч в рода ни има предшественик от Матера :) И ние на село имаме такива синьо зелени врати :) на двора, ама се брои.
    Страхотна разходка ни направи, Марте, признавам си, че се връщам да разглеждам още веднъж. Наистина уникални красоти от Италия ни поднасяш от места, в които като че ли живота е спрял, погледнато от далеч, а от близо виждаш съвремието с простряните дрехи и цъфнали саксии.

    ОтговорИзтриване
  15. Мъхче, пожелавам ти целият ботуш да обиколиш! Удоволствие е да пътешества човек с теб. Алберобело и аз мечтая да посетя, като от приказка е. Дали не видяхте някъде смърфове:)) Много красиви снимки, атмосферата и емоциите се усещат чрез тях. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  16. Така ми липсва Италия :(!
    Чудни снимки!

    ОтговорИзтриване