След " еуфорията" от вихъра на циклона, дето ни сполетя този уикенд и първият сняг за сезона, искам да се върна малко назад в началото на месеца и да споделя туй-онуй:
Човек и добре да живее, се жени и тръгва на сватбено пътешествие. После сватбата се превръща в хубав спомен и остават пътешествията. Колкото по-често, толкова по-добре, без значение от посоката, важното е да са споделени с правилния човек.
Когато в началото на месеца моят Половин реши да ме заведе на пътешествие по случай рождения си ден, аз избрах най-"романтичната" дестинация на света, която учуди не един и двама от близките ни приятели. "Брюксел?!?!?! Интересен избор?!?! Какво ви насочи натам?!?!". Истината е, че имах огромно желание да посетя Брюж ( не заради филма-него дори не съм гледала още, а заради стотиците прегледани снимки, които ме накараха да мисля, че този град си заслужава виждането). Та от дума на дума, мераците ми с градовете наоколо станаха 4 и сега ще споделя малко снимки и впечатления, без да изпадам в детайли по всякакви организационни и културни въпроси.
Антверпен:
Казват бил най-аристократичния град в Белгия. Аз това не знам, диаманти например не видях (не ги и търсих). Достатъчно голям град е, за да има какво да видиш и да правиш и в същото време достатъчно малък, за да се почувстваш добре. Пропуснахме единствено гарата, която много исках да видя, но не се получи.
Гент:
И тук имахме известни пропуски- не видяхме онези 30000 сънародници, за които сме чували ( и по-добре). Обаче Белгия започна все повече да ми харесва. И тук като в
по-горната страна има канали и велосипеди, но не в онова количество. Спокойно, дружелюбно, красиво. Малки улички, цветя и октомврийско слънце:
Остенде:
Попаднахме непланирано, но тук изживях една от мечтите си- да се разхождам по огрооомен плаж, с огроооомен отлив и единствените обекти наоколо да бъдат човек и куче. Прекрасно, тихо време, топло слънце и ние двамата-наистина сбъдната мечта:
Брюж:
-още една сбъдната мечта. Може и да имаше туристи, но без онази припряност да отбелязват посетените туристически обекти, а просто хора, наслаждаващи се на всичката красота наоколо. Тук ядох и най-вкусния шоколад, пих и най-хубавата белгийска бира и не си купих дантела;)Тук изкарахме и най-важната и най-романтичната вечер от всичките дни в Белгия.
И след толкова обикаляне на района, беше грехота да не останем поне за ден в
Брюксел. Трябваше лично да проверя дали този град никак не си струва и честно казано мисля, че когато човек ходи там, където го влече, няма как да не му хареса. Брюксел и пъстър и интересен. Аз съм доволна и благодарна!
