Ей тук, нейде край София!

Живея в София откакто се помня ( толкова отдавна, че вече не се помня;)), но въпреки това има хиляди места, които все още не съм посетила и и неща, които не съм видяла. На някакви си 10-тина километра, се намират Урвичкият манастир “Свети Никола Летни – Мирликийски” и крепостта "Урвич". Тази последната е нещо, което винаги когато съм минавала оттам, съм искала да видя отблизо, но доколкото ми е известно, имотът вече е частен и съответно заключен. Затова се задоволихме с манастира, който се оказа една прекрасна дестинация за разходка с малки деца.

Пътят е равен, относително широк и минава през гориста местност, което го прави подходящ дори за задаващите се летни жеги. Разстоянието е не повече от километър. Тук активните туристи ще ми се изсмеят, но дребната 2-годишна госпожица каза, че и е напълно достатъчно като натоварване;) Горе, при самият манастир, има подходящи места за пикник, а хората са по-малко от бръмбарите (за разлика от поречието на реката), така че за събота следобед местенцето си е направо чудесно.

Въпросната разходка се състоя в момент, когато хладилникът е абсолютно празен и обядът си беше импровизация... също както и самата разходка. Но какво по-хубаво от леко запечени хрупкави сандвичи със сирене и пресен домат (за възрастните- и босилек)?

Чаша бира и моментът е запечатан! Ще се връщам към него всеки път, когато шефът прекали;)