Първо:
Люспата на сливата е почти невъзможно да бъде направена на гладко пюре- нещо, обяснено като абсолютно задължителна стъпка в процеса на работа.
Второ:
Мина известно време докато се сетя, че 180 градуса по Фаренхайт, не са същата цифра в Целзий и първата партида подметки замина директно на боклука.
Трето:
Вкусът далеч не е онзи, който познавам и вероятно това се коригира с известно количество захар- друго нещо, което предпочетох да не слагам, заради факта, че би трябвало при отнемането на вода от плода, неговата захар да е напълно достатъчна.
Както и да е, време е да ви покажа какво не бива да опитвате у дома, защото освен че плодът в тази форма не може да се съхранява повече от седмица в херметическа кутия и хладилник, няма онзи защеметяващ се вкус, който да оправдае 8-10 часовото висене в кухнята.
Резултатът е това:



А подробни инструкции как да стигнете до него, в случай че не послушате съвета ми, има ето тук например:
Сушени плодови рулца