Помните ли онази книжка на Станислав Стратиев за Крушата Рагаца, дето искаше да падне далече от дървото си? Там имаше едно куче на име Петър М. Гемишев, който се запозна с един снежен човек. Няма да ви припомням как го кръсти него;) Та откъде тръгнах, къде отидох... думата ми бе за снежните човеци.
Кой е снежният човек?
Обикновено той седи самотен край пътя или в двора. Символ е на усмивката, защото провокира такава и у деца, и възрастни. Напоследък морковът му не е морков, въгленчетата-очи са заменени с кал, камъчета или шипки, а метлата и кофата изобщо са изчезнали. И въпреки "модерната" му визия, децата не са спрели да му се радват и след всеки нов снеговалеж, човеци с различни прически или плешиви такива цъфват тук-там в свободните пространства. Някои са наистина големи карикатури;) Ето и някои от нашите интерпретации за сезона:
Всяка прилика с членове от семейството е напълно случайна, важно е да се забавляваме;)
