Снежният човек.

За да не се изчерпа съвсем темата, тъй като първите кокичета у дома вече са факт, ще подсиля момента с още малко сняг и снежни забавления.

Помните ли онази книжка на Станислав Стратиев за Крушата Рагаца, дето искаше да падне далече от дървото си? Там имаше едно куче на име Петър М. Гемишев, който се запозна с един снежен човек. Няма да ви припомням как го кръсти него;) Та откъде тръгнах, къде отидох... думата ми бе за снежните човеци.

Кой е снежният човек?

Обикновено той седи самотен край пътя или в двора. Символ е на усмивката, защото провокира такава и у деца, и възрастни. Напоследък морковът му не е морков, въгленчетата-очи са заменени с кал, камъчета или шипки, а метлата и кофата изобщо са изчезнали. И въпреки "модерната" му визия, децата не са спрели да му се радват и след всеки нов снеговалеж, човеци с различни прически или плешиви такива цъфват тук-там в свободните пространства. Някои са наистина големи карикатури;) Ето и някои от нашите интерпретации за сезона:

Всяка прилика с членове от семейството е напълно случайна, важно е да се забавляваме;)