неделя, 27 март 2016 г.

Мандаринови тарталетки с крем брюле

И преди съвсем да е дошла пролетта и мандарините да са изчезнали за дълго от магазините, да метна тук едни тарталетки. Видях ги доста отдавна в блога на Tartalette, но дълго време ги забравях, сещах се за тях в неподходящ момент и така до едно гостуване у приятели, където реших да занеса. Осъзнавам, че видът на моите е доста далеч от онези изчистени и красиви форми на Тарталетените тарталети, но видът е важен само на първо четене. Дечурлигата, които обикновено сладко не отказват, този път подходиха скептично, но само докато се престрашат да опитат. После всичко беше ясно- една след друга жълтурките изчезнаха. Възрастните си разделихме една, колкото да опитаме. Та исках да кажа само: Препоръчвам!



Продукти за 6-8 бр (около 8-10см формички)

за тестото:

*115 гр масло (ст.температура);
* 3/4 ч.ч. пудра захар;
* 1 голямо яйце;
* 1 1/2 ч.ч. брашно;
* 1 с.л. какао;
* 3/4 ч.л. кардамон;
* щипка сол.

за мандариновия крем

* 2/3 чаша захар;
* 3 яйца;
* 6 жълтъка
* 3 с.л. брашно;
* 115гр разтопено и охладено масло;
* 2/3 ч.ч. мандаринов сок;
* настърганата кора от 2 мандарини;

за декорация:

*парченца захаросани мандарини ( приготвят се като се направи захарен сироп и мандарините се потопят в него за малко време, а после се отцеждат върху хартия за печене)



Приготвяне:

С миксер се разбива маслото със захарта докато станат на пухкав крем. Добавя се яйцето и се разбърква, а след това и брашното, кардамона и солта. Получава се тесто, което се замесва на набрашнена повърхност, а след това се оформя на топка, увива се във фолио и се прибира в хладилника за 1 час. Охладеното тесто се разточва върху набрашнена повърхност и от него се изрязват кръгчета с диаметър около 3-5см по-голям от този на формичките.Кръгчетата се поставят във формичките, притискат се към стените, излишното се изрязва с нож и отгоре се слага парченце хартия за печене , а върху нея няколко зърна боб или друго, което да пречи на подуването на формичките по време на печенето.Пекат се на около 180 градуса за 10-12 минути.



За крема най-напред се разбиват яйцата с жълтъците и захарта, до побеляване. Добавят се маслото и брашното и се разбъркват добре. Последно се добавя мандариновия сок , разбърква се и получената смес се поставя на котлона на средно слаб огън и се вари около 5-8 минути до сгъстяването му. Внимава се да не завира и се бърка непрекъснато. След махането му от огъня, кремът се покрива с фолио, за да се предпази да не се образува кора. Като изстине, тарталетките се пълнят с крема, отгоре се карамелизира малко захар с горелка ( а тези като мен, които нямат подобна техника, просто сложих поръсените със захар тарталетки във фурната на функция грил и леко запекох. Знам, не е същото, но е някакъв компромис;)) Декорират се с парченца захаросани мандарини.

вторник, 15 март 2016 г.

Бомбардино в Сан Пелегрино! Tutti in pista!


Не съм най-спортния тип на Земята, дори не и в семейството си, но ски-ваканция не пропускам. Усещането да се спускаш сред бяло, да поглъщаш кристален въздух, а вечер да свалиш тежките обувки и да седиш на топло с чаша нещо и весела компания, си остава едно от любимите ми зимни занимания. Като всички останали скиори, съм облагодетелствана да избирам къде да си образувам млечна киселина в мускулите, вместо да си джапам в софийската киша и тъй като Доломитите отдавна са ми в някакъв списък за разходки, правих го там:) Всеки човек, който обича планините, поне веднъж трябва да види тази красота. Както казва един писател:"Доломитите са пламъци, замразени в камък“. Гледките на повечето места са 360-градусови, а в съчетание с невероятната италианска храна, преживяването е незабравимо и си струва всяка минута. Представям си късната пролет и ранното лято там- с отрупаните поляни с цветя, езера и заснежени върхове и си мисля, че някой ден трябва да го направим.



За скиорите само ще кажа, че областта е толкова обширна и предлага такива възможности за ски, че според мен изобщо не си струва да се ходи в най-най-известните италиански курорти от Световната купа, за да се спуснеш по мега известния лед, заедно с тълпите, та ако ще и Алберто Томба лично да ме посреща на финала;)

Споделям малко снимки оттам, с уговорката, че нито уменията ми, нито фотоапаратът, могат да пресъздадат цялата красота, която видях там:





















За мен има две нации, за които храната е религия и италианците са едната от тях. Те наистина умеят да вдъхнат живот и на най-тъпото ястие и да го превърнат в блюдо-преживяване. Установих, че същото умеят да правят със сгряващите напитки по пистите. Пих какво ли не, за да се стопля, да си почина или за да прецакам страха на някоя писта, но истинско удоволствие ми достави местното Бомбардино- топъл яйчен ликьор с ром и уиски, гарниран със сметана и шипка какао. разбира се, че си купих бутилка. И разбира се, че се опитах да го направя сама. Вкусът и консистенцията, които постигнах, са много, много близо до оригинала. Само цвета не докарах, но явно техните жълтъци са по-жълти;) Споделям опита си и с вас:

Продукти:

* 400 мл прясно мляко;
* 300 гр захар;
* 3 жълтъка;
* 150 мл уиски;
* 150 мл ром;
* 1 ч.л. ванилия;
* сметана и какао за гарниране.



Приготвяне:

Млякото се сварява с половината захар. Жълтъците се разбиват с другата захар до побеляване. При непрекъснато разбъркване, към яйчната смес се добавя млякото на тънка струйка, докато захарта се разтопи. След това се добавят ромът, уискито и ванилията. Разбърква се добре и се поставя на водна баня, където при непрекъснато разбъркване, сместа се загрява докато започне да се сгъстява леко. Отнема около 10-15 минути. Трябва да се внимава да не се "сготви" все пак и жълтъците да се пресекат. Налива се в бутилка и се оставя да преседи няколко дена в хладилник, като периодично се разклаща. Сервира се затоплен, като се гарнира със сметана и се поръсва леко с какао или настърган шоколад.