вторник, 18 август 2015 г.

Тевно ли е Tевното езеро?

Не мога да не споделя преживяванията си от последния уикенд, който разбира се, беше далеч от града и още по-далеч от кухнята. Този път, доста далеч, що се касае до надморска височина. Една снимка в социалните мрежи накара половинът да прегърне идеята, да въвлече мен и да убедим големите деца да тръгнат с нас, че добавихме и още два чужди пубертета за разкош. Речено-сторено: ще отидем на Тевното езеро (2500м), където ще палаткуваме една нощ. Прогнозата за времето беше несигурна, но то пък в планината какво ли е сигурно. Натоварени като мулета с всякакви необходими вещи, предимно зимна екипировка, тръгнахме нагоре. Няма да ви занимавам със самото изкачване до езерото. Достатъчно е да спомена, че хормоните се щураха като луди по баирите, неусещащи тежестта на раниците си, а аз, цялата зачервена и пъшкаща, съжалявах тайничко, че не им натъпках малко камъни, за да не се чувствам толкова немощна;)



Привечер горе, слънцето се показа, топлейки изморената ми душичка, пулсът ми влезе в норма, гледките бяха невероятни и си заслужаваха всяка изтерзана крачка. Върхове и езера се откриваха във всяка посока, на която се обърнехме. После дойде залезът, а след него на небето се появиха и звездите, млечния път и свежият въздух. Нямаше какво повече да искаме. Но получихме бонус- падащи звезди. Да кажа, че беше прекрасно, ще бъде малко. Затова ще прозвуча клиширано: Усещането не може да се пресъздаде с думи и снимки, трябва да се преживее!



Не бях спала на палатка извън къмпинг, но ако времето е благоприятно, повярвайте ми, за една нощ е по-хубаво от 5-звезден хотел. А и не е нещо, което правите всеки ден, така че истории от типа "без баня не мога", ви лишават от емоция, която ще помните цял живот. Температурата падна около нулата, но нали затова си носехме цялата зимна екипировка;)?



На следващият ден ни очакваше по-екстремната част от начинанието. Сутринта, гледайки все още изгряващото слънце и пиейки си бавно кафето, обаче, все още не знаехме това. Бяхме на средата от 4-часовия си преход, когато градушка започна да ни чука по канчетата;) Малко по-късно тя премина в гръмотевична буря, каквато в града не се среща, а пътеките се превърнаха в кални реки, влачещи камъни надолу. За съжаление, сме гледали доста филмчета по темата по National Geographic и поради невъзможност да приложим нито едно правило за безопасност, забравихме и тежките раници, мазолите от предния ден и скърцащите колена и хукнахме през глава, молейки се да стигнем заветната си цел преди някоя гръмотевица да ни постави на мястото на Супер Марио;)



Слава Богу, природата ни пощади. С обувки, превърнати в аквариуми и дрехи, старателно почистени от прахта, слязохме на Безбог и като пекна това ми ти слънце- ни лук яло, ни мирисало;) А ние, преживели нещо, за което само на теория бяхме подготвени, възвърнахме чувството си за хумор и сега вече, през погледа на времето, се смея на всички глупости, които направихме тогава и с които няма да ви занимавам, защото ме е срам, не за друго;)
Децата също са доволни от себе си, а и аз от тях. Мисля, че като мине време, ще са готови за нова, малко по-премерена авантюра;) В момента категорично отказват да зърнат планината дори и през прозореца;)
Макар и да снимах с непознат апарат, мисля, че в някаква степен съм успяла да хвана красотите на планината. Показвам ги и на вас.


















29 коментара:

  1. Забавно и от историите, които се помнят! Трябва да проверя какво би направил Беър Грилс по време на градушка :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Освен да си пазиш главата, друго не се сещам. Виж, с гръмотевици насред нищото, е по-сложно;)

      Изтриване
  2. И аз като мъжът ти се прехласвах по една снимка във фейса на тази красота, но за в момента имам други организирани походи. Късна есен дано и аз стигна до горе. Снимките ти са чудни както винаги, макар и да са с чужд апарат. Нали знаеш, че не е важен апарата, а ЗАУ /задапаратнотоустройство/, демек Ти!
    Прегръдки и усмихната и слънчева сряда, Мъх! :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно ЗАУ-то ме притесняваше;) апаратът си е ок. Пожелавам ти красотата отгоре, Габчо.

      Изтриване
  3. Чудесно местенце, Марте!
    А за адреналина е полезно да се качва от време на време ;)
    Хубава сряда!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Определено този адреналин е по- приятен за мен от онзи в скоковете откъдето и да било. Поздрави, Дани.

      Изтриване
  4. Непознат означава нов? Важното е кой снима :*
    много обичам планината, душата ми лети там :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Непознат просто, срещнахме се малко. И моята душа летеше, Зори.

      Изтриване
  5. Ей, нямате спирка, екшън нон стоп! Голямо удоволствие ми достави със снимките, а за гледките просто лекинко ти завиждам! Само това с гръмотевиците малко ме плаши! В такава ситуация кой знае колко щуротии бих сътворила аз?! До скоро, Мартич!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лято е. Цяла зима ще сме вътре. Сега е времето навън, Игликич. Още малко и ти се обаждам за нашето място:)

      Изтриване
  6. Уникална красота! Признавам си, че ти завидях! И то абсолютно неблагородно! Фантастично местенце, невероятно зареждащо!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, Йоли. Грам не съжалявам за гърча, струваше си:) другият път те вземаме д нас.

      Изтриване
  7. Марте,
    искрено ти завидях за тези чудни гледки и палатката.Много отдавна искам да пробвам как се спи в палатка.Все се чудя как е по - добре да се спи - в каравана с всички удобства или в палатка и не мога да си отговоря на този въпрос.Но сигурно е голяма екзотика.Винаги , когато ходя по екскурзии си ангажирам място за спане и не ми се е налагало да спя на открито в палатка.
    Поздрави и весело лято !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, палатката е чудесно решение, когато времето е хубаво. В лошо време- каравана.

      Изтриване
  8. Мартичка, май поставих началото явлението "звиждам ти", а? ;)
    И аз изкачих първия си връх преди няколко дни. И мен ме валя градушка, и аз видях гръмотевици - на над 2200... Ама си струваше! :)
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Герчо, и аз завидях:)
      Иначе, в планината с природата трябва да сме внимателни, ако можем.

      Изтриване
  9. Наистина уникално преживяване! Благодаря ти, че сподели, Марта! Аз още не съм престрашила да спя на палатка и май не е заради банята:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако е заради животните- споко, и те не те харесват:)
      Поздрав, Траянче!

      Изтриване
  10. И докато те четох, все се чудех дали да не скролна първо по-бързичко и да разгледам другите снимки, или да попивам всичко бавно. Избрах второто, но така ми се искаше да има кадър и на нощното небе с безбройните летящи персеиди. Не ме разочарова все пак, защото компенсира с останалата красота. :) Та, прощавам ти. Приказно е и това е едно от желанията ми напоследък - да спя под открито небе. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, повярвай ми, аз също исках. Но с новия познат не се разбрахме и не успях:( обаче със сигурност пак ще отида някой ден в планината и ще се постарая повече. Леко съм ядосана на себе си, че подходих несериозно към тази си възможност, но това е положението. Друг път...:)

      Изтриване
  11. Ех, отколешната ми мечта за спане на палатка на Тевно-то.....обичам го това място, много! И знаеш, че завиждам...дори за обувките-аквариум! А това са най-силните спомени, тези дето в трудни моменти ти изправят гърбицата....
    Абе "открадна " ми мечтата ти и това си е!
    С усмивка
    М

    ОтговорИзтриване
  12. Марте, уникално преживяване - докосна ме истински, усетих те! На големи красоти сте се нагледали. Навивам се и аз от известно време за 1 ден на палатка, а след твоя разказ съм почти навита. Поздрави и благодаря за готиното настроение, с което ме зареди!

    ОтговорИзтриване
  13. Марте, уникални снимки, с каквото и да са правени, аз не мога да им оценя технически погледнато качествата, обаче ми напълниха очите с красота.
    Толкоз...не бих отишла там, горе в планината, още повече след твоя разказ...просто планината не е за мен явно...мога само да и се наслаждавам на снимка....Животинки, гадинки, треволяци, палатки...брррр, а за гръмотевиците, дъжда, студа и неудобствата, не ми се и помисля...а зимата със снега просто ме ужасява, не съм глезла, много съм далече и от лукса, и това не ме привлича, но мисля, че зорлем това не бих си причинила, освен ако не ми се налага...
    Та извода ми е - добре че има и хора, като вас - да ни показват тези изумителни гледки! И бог да ви пази от всичко, но и вие бъдете внимателни с природата - шега не бива!

    ОтговорИзтриване
  14. Марте,радвам се,че макар и в буря,преживяхте благополучно това мероприятие!Доста екстремно изглеждаше по план,още по-екстремно е било извън плана,но всичко е добре,когато свършва добре :) .Прекрасни снимки,скъпа,благодаря!Нас тази година ни валя на Безбог на почивки и не можахме да повървим.

    ОтговорИзтриване
  15. Невероятно скоро бяхме на вр. Безбог :) Красотата на природата не може да се сравни с нищо друго :) :) :)

    ОтговорИзтриване
  16. Толкова красиво място! И определено запомнящо се приключение! Определено палатките не ме плашат, по-скоро не мога да вървя с големи тежести, но главното е, че съм далеч от прекрасните и мечтани планини - толкова ми е окриляващо душата там....
    Благодаря ти, Марти, че сподели тези прекрасни снимки!

    ОтговорИзтриване
  17. Останах без думи! Невероятна красота! Увлекателно разказано и страхотни снимки. Браво!!!

    ОтговорИзтриване