четвъртък, 22 май 2014 г.

Vintage Merlot & Gourmet Sea Salt

Отдавна не съм готвила. Нямам предвид изобщо, а тук. И затова сега ще ви "зашеметя" с една "убийствена" рецепта. След толкова кавички би трябвало да е вече ясно, че рецептата няма да е голямата работа, но затова пък ефектна!
От известно време половинът изкарва някакво време от другата страна на кълбото и при едно от завръщанията си ми донесе бурканче с гръмкото име Vintage Merlot & Gourmet Sea Salt. Поразрових се за информация и освен, че за сетен път се убедих, че тези хора там се чудят как да си похарчат парите за глупости, разбрах и как се "приготвя". Не мога да отрека, че тази сол има доста приятен, леко киселичък вкус и характерен аромат на вино, а и някак доста бързо свикнах салатките ни да имат прекрасна розово-лилава поръска. И го направих. От приятел- винопроизводител взех дори малко люспи винена утайка, за дообогатяване на вкуса и цвета, но и без нея ще стане.



Продукти:

* 100 грама българска морска сол;
* 200 грама хубаво червено вино ( мерло);



Приготвяне;

Виното се оставя на относително тих огън да се изпари и концентрира. Когато количеството стане около един полегнал пръст, се добавя към солта и хубаво се разбърква. Разстила се върху хартия и се оставя да изсъхне на въздух ( по възможност слънце). Когато е готова, се изсипва в подходящ съд и се консумира умерено;)




Задава се дългоочакваният уикенд с хубаво време! Нека бъде!

сряда, 14 май 2014 г.

Майски празници

Една набързо организирана разходка по разни речни европейски столици. Навъртяни над 2000 км на колела и още десетки на крака, весели и трагикокомични моменти, срещи с приятели по света и много впечатления и снимки- така преминаха дългите майски празници у нас.

Кратка спирка в Будапеща- ей така, за да отпушим кръвоносните съдове, притиснати от дългото седене в колата.Чудихме се накъде да поемем и за да не се разсърди нито една от сестрите Буда и Пеща, решихме да се разходим край Дунава, като на всеки мост сменяме брега. Разбира се, за 2 часа човек няма как да добие впечатления дори и за град с размерите на Добринище, но едно разбрах- този град определено има голям потенциал и някой ден непременно ще го посетя отново.



Братислава- далеч от пищността на другите европейски столици наоколо, но също далеч и от София. Ако човек реши да сравнява, винаги ще намери онова, което търси, независимо хубаво или лошо. Аз обаче бях на туризъм, а той не върви ръка за ръка с грозното. Главното, което установих е, че в този град липсва думата „СТРЕС”- предполагам дори не знаят, че тя съществува. Хората ценят времето си за почивка, обичат да му се наслаждават и не пропускат да го направят. До почти всяка забележителност има парк или паркче, кафене или кръчмичка, а малките и задължително криви улички в стария град водят към още по-малки и по-омагьосващи.



Прага- кралицата! Бих потънала в нея, ако имаше кой да се върже на егоистичните ми желания да не споделя това усещане с останалите няколко милиона туриста. Не успях да усетя духа на този град, а само красотата му и да я споделя с останалите пъплещи редици. За щастие бяхме отседнали в покрайнините на града, в една малка конеферма и пих най-хубавата домашна бира, сервирана от застаряващ рокер с пола.



Виена- кралицата-майка! Стил, лукс, величественост и простор са думите, с които мога да я опиша. Може би заради привидната прилика със Стара София, очаквах най-малко от нея, а всъщност получих много. Разходката ни беше еднодневна, децата взеха да приклякат на всеки ъгъл и да просят ту напитка, ту сладолед, ту храна, така че се отправихме към мястото, където бяхме поканени на гости и опитахме истинска арабска кухня, приготвена от съвсем истинска палестинка.



Шест дни ми дойдоха тамън. И със сигурност ще ги запомня. За разлика от двата допълнителни работни уикенда, които обещавам да забравя веднага, след като приключат;)