Това е моят месец и моят ден, в които е редно да хвърля един поглед назад и да видя до къде я добутах и какво научих за половин живот.
* Стигнах точно до там, до където си представях като момиче- развих способността да държа в едната си ръка дете, колело и пазарска торба, а с другата да нанасям корекции в плана си за предстоящия уикенд. Колкото и клиширано да звучи, семейството е това, за което си струва да направиш всичко и няма сила, която да ме накара да го оставя на втори план.
* Научих, че заминавайки се с глупости, страшно оглупявам. И не е редно вече да придавам смисъл на неща, които нямат такъв за мен.
* Научих се да не гледам сериозно на себе си- винаги мога да отида да окося ливадата, ако Васка не го е направила;)))
* Научих, че понякога мога да бъда спокойна-независимо колко удобно се чувствам, след като веднъж съм се закрепила върху метлата;) Работя по въпроса да го практикувам ежедневно.
* Научих се да искам онова, което смятам, че заслужавам и да го получавам.
* Научих се да благодаря и да съм благодарна- най-вече за това, че успявам да видя онова, което имам, преди да поискам онова, което нямам.
* Научих се да забравям, да прощавам и да се извинявам. И да се чувствам добре от това;)
* Научих се да не се сравнявам с другите и да не гоня чужди мечти.
Мисля, че за половин живот е добре.
И ако имам право на едно желание за рождения си ден, то е само за здраве! За мен, за близките ми и за всички!
Торта-друг път;)
