Та разправях наскоро, че като бяхме в селските части на Италия, търсейки къде да хапнем от прочутите бомбети, попаднахме случайно в един ресторант. Абсолютно нетипичен за района: голям, с леко соц-привкус, от онези, в които навремето правеха сватбите и нито един клиент вътре (е, вярно , че беше средата на ноември). Но пред алтернативата да останем гладни в 3 следобед или да мятаме сандвичи на крак, предпочетохме да седнем. И оттам насетне целия дефект, се превърна в ефект. Невероятно меню, комплименти от заведението, домашно приготвени ликьори (които иначе дори не опитвам), сладки приказки със сервитьора за България и Италия и така час-два, докато не дойде време за десерта. Типично за хора с отношение към храната, момчето ни предложи нещо, което не можа да обясни с думи, но ни увери, че със сигурност ще ни хареса, тъй като е сезонно и много вкусно. Повярвахме му. И вярвайте ми, от тогава до сега, съм го приготвяла 5-6 пъти, пред различна аудитория и е бил много добре оценен. Тъй като, разбира се, никой не ми даде рецептата, не претендирам за оригиналност, но опитвалите го и там, и у дома, твърдят, че на вкус съм го докарала идеално. За визията... трудно е да се опише. И онази, и моята, нямат нищо общо с представата за естетика и красота, но пък всяко пакетче е уникално;) И доста нефотогенично :)
Та така: ако някой знае със сигурност какво съм яла, нека ме допълва, тъкмо ще усъвършенствам рецептата. Дотогава- моята побългарена версия:
Продукти:
( за 10 порции)
* точени кори (няколко листа);
* 5 жълтъка;
* 150 гр захар за крема и 100 гр за дюлите;
* ванилия ( пръчка или пакетче);
* 350 мл прясно мляко;
* 1/2 ч.ч. смлени орехи;
* 2-3 дюли ( в зависимост от големината);
* 1/2 к.л. канела;
* шепа стафиди;
* мазнина за намазване на съдовете.
Приготвяне:
Предварително казвам, че в този сладкиш се използва Vincotto- традиционна подправка от Пулия, която аз не притежавам, така че който я има, нека щедро се възползва от нея. Със сигурност ще подобри още повече вкуса. Но и без него си е супер. А иначе, намерих му името в страницата на ресторанта. Ако някой има желание да рови повече, ето го: Sfoglia croccante di mela cotogna e noci su crema pasticcera e Vincotto.
Първо приготвяме дюлите:
Нарязваме ги на едри парчета и ги поставяме в 100гр вряща вода със 100 гр захар. Добавяме и канелата. Варим 10-тина минути или докато омекнат, но не да станат кашави. Оставяме да настрани да изстинат. После приготвяме крема:
Разбиваме жълтъците със захарта. Отделно загряваме на котлона прясното мляко. Ако използваме пръчка ванилия, поставяме я в него. Ако не, изсипваме ванилията при яйцата. Когато млякото се загрее, изсипваме в него яйцата и бъркаме непрекъснато до получаване на гладък крем. Добавяме орехите и разбъркваме. Покриваме, за да не хваща кора и също оставяме настрани.
Идва ред на сглобяването. Тъй като не знам как беше оформен онзи сладкиш, използвах тази техника, която Ивана сърдечно се нави да изрови от италианските сайтове вместо мен. Но тъй като онзи не беше пакетче, а по-скоро с формата на мъфин, аз притиснах стърчащите ръбчета отгоре. Та така: намазняваме формички ( използвах купички от алпака за крем карамел). Във всяка от тях поставяме два листа, изрязани квадрата точени кори и внимателно ги разпъваме по формата на съда. Изсипваме вътре част от крема, поръсваме с няколко стафидки. Отцеждаме дюлите от сиропа и ги нарязваме на ситно. Разпределяме ги по порцийките. След това завиваме хубаво краищата, слагаме още един квадрат лист отгоре, заглаждаме леко със сиропа от дюлите и поставяме във фурната. Печем на около 180 градуса за 15 минути, след което изваждаме от купичките и печем за още няколко минути върху хартия за печене. Сервират се топли, но на мен ми харесват и студени. Абе, всякак:)
